Р Е Ш Е Н И Е № 307 гр. София, 12 октомври 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветинка Пашкунова ЧЛЕНОВЕ: Севдалин Мавров Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Петър Долапчиев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №982 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия Р. Л. Д. срещу решение №161 от 14.05.2015 г., постановено по ВНОХД №172/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр.София. С присъда №52, постановена на 18.12.2014 г. по НОХД №324/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр.Видин, подсъдимите Г. И. Г. и Р. Л. Д. са признати за виновни в това, че на 25.02.2014 г. на излизане от Република България през ГКПП- [населено място], с автомобил „Фиат Дукато“, с ДК [рег.номер на МПС] , в съучастие като съизвършители, без надлежно разрешително, пренесли през границата на страната 111, 398 кг. таблетки, съдържащи 33, 906 гр. прекурсор- псевдоефедрин, на обща стойност 76 491, 94 лева, като на основание чл.242, ал.3, във вр. с чл.20, ал.2 НК са им наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от по четири години и шест месеца и „глоба“ в размер на по 60 000 лева. С присъдата подсъдимите са признати за виновни в това, че на същата дата са държали без надлежно разрешително посочения по- горе прекурсор, като на основание чл.354а, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК са им наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от по три години и „глоба“ в размер на по 30 000 лева. С присъдата, на основание чл.23, ал.1 НК, е определено едно общо най- тежко наказание за всеки един от подсъдимите в размер на четири години и шест месеца „лишаване от свобода“, като към него е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 60 000 лева. С присъдата и на основание чл.58а НК съдът е намалил така определените за подсъдимите наказания на три години „лишаване от свобода“, като е приел, че те трябва да бъдат изтърпени в затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип. С присъдата на основание чл.242, ал.8 и чл.354а, ал.6 НК са отнети в полза на Държавата прекурсура- предмет на престъплението и превозното средство, послужило за превозването му. С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят и сумата от 2 142, 40 лева- разноски по водене на делото. С въззивно решение №161 от 14.05.2015 г., постановено по ВНОХД №172/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр.София първоинстанционната присъда е изменена в частта й за разноските, като подсъдимите са осъдени да заплатят по отделно по 1 071, 20 лева. В останалата й част тя е потвърдена. В касационната жалба подсъдимият Д. сочи всички касационни основания. Поддържа, че предходните съдебни състави не са приложили правилно материалния закон, като не съобразили константната съдебна практика, че състава на престъплението по чл.242, ал.3 НК се явява специален по отношение на престъплението по чл.354а, ал.1 НК и е недопустимо да се носи наказателна отговорност и за двете престъпления. Оспорва се и преценката на съдебните състави по отношение на начина на налагане на наказанията по двете престъпления, като се поддържа, че по отношение на това по чл.242 НК наказанието е определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а за това по чл.354а НК- при превес на смекчаващите такива. Твърди се, че доколкото предмета на престъплението е еднакъв подходът за определяне на наказанието е погрешен. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи и липсата на мотиви и в първостепенния и във въззивния съдебен акт по отношение на индивидуализация на наказанието и конкретно се поддържа, че липсват такива, от които да стане явно защо е налице различна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства за двете престъпления. В касационната жалба се прави и оплакване за явна несправедливост на отмереното наказание, като се поддържа, че са били налице предпоставки за определянето му в по- малък размер или за приложението на чл.66, ал.1 НК. На тези основания се моли подсъдимият Д. да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.242, ал.3, във вр. с чл.20, ал.2 НК, а за престъплението по чл.354а, ал.1 НК да не бъде налагано наказание „глоба“, а изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. В хода на касационното производство защитникът на подсъдимия Д. поддържа изяло касационната жалба и възпроизвежда отново мотивите, отразени в нея. Предлага подзащитния му да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.354а, ал.1 НК, а наказанието за престъплението по чл.242, ал.3 НК да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и бъде наложено в размер, които да позволява отлагане на изпълнението му по реда на чл.66, ал.1 НК. Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение, като твърди, че закона е приложен правилно и в хода на наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли да не бъде уважавана и молбата за редуциране на наказанието и прилагането на чл.66, ал.1 НК, като поддържа, че правилно предходните съдебни състави са го отмерили и са преценили, че целите на чл.36 НК могат да бъдат постигнати единствено при ефективното му изтърпяване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прие, че въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. Единственото оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е това за липса на собствен анализ в мотивите на постановения въззивен съдебен акт по отношение на начина на определяне на наказанието на подсъдимия. При внимателен преглед на въззивното решение, касационната инстанция прецени, че то не страда от посочения порок. Въззивният съд е анализирал събраните в хода на производството доказателства, като в мотивите си е отразил своето виждане за начина на индивидуализация на наказанията, наложени на подсъдимия Д. за извършените от него престъпления. Съдът е преценил, че наказанията на този подсъдим е следвало да бъдат определени при наличие както на смекчаващи, така и на отегчаващи отговорността обстоятелства, като е приел, че наказанието за извършеното престъпление по чл.242 НК е било определено правилно при баланс на тези обстоятелства, а това по чл.354а НК е занижено, предвид налагането на минимално предвиденото в санкцията на законовия текст. Съдът е изразил несъгласие с изводите на първостепенния съд по отношение на размера на отмереното наказание за второто престъпление, но по изричен начин е посочил, че не може да отстрани констатираното нарушение, предвид липсата на съответен протест от страна на държавното обвинение и принципа reformation in pejus. Оплакването в касационната жалба, че неправилно е наложено наказанието по чл.242 НК, при друг баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства е намерило ясен и изчерпателен отговор във въззивния съдебен акт, като съдът точно е очертал допуснатото нарушение от първостепенния съд и причината то да не бъде отстранено. Това е и основание на касационната инстанция да прецени, че въззивното решение не страда от липса на мотиви по отношение на начина на определяне на наказанията и оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348 ал.3 НПК е неоснователно. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон: Касационната инстанция не споделя тезата на защитата, че в конкретното производство прокуратурата е формулирала по недопустим начин обвинението, като го е повдигнала и поддържала за престъпления, които не могат да бъдат осъществени едновременно. При преглед на обвинението- предмет на настоящото наказателно производство може да бъде направен извод, че то е с предмет две самостоятелни престъпления- по чл. 242, ал.3, във вр. с чл.20, ал.2 НК и по чл.354а, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК. Всяко едно от тези престъпления е извършено по различно време и на различно място, като престъплението по чл.242, ал.2 НК е осъществено на ГКПП- [населено място], а това по чл.354а, ал.1 НК е осъществено за времето, през което двамата подсъдими са се придвижили с автомобил от [населено място], област Стара Загора до ГКПП- [населено място]. Касационната инстанция изцяло споделя тезата на защитата, че посочените по- горе престъпления не биха могли да бъдат осъществени при условията на идеална съвкупност, ако инкриминираното наркотично вещество е пренасяно през границите на страната, но няма никаква пречка същите да бъдат осъществени при условията на реална съвкупност- тогава, когато едното следва по време другото и са осъществени на различни места. Именно такова е и настоящото обвинение- като първоначално е било осъществено престъплението по чл.354, ал.1 НК, впоследствие това по чл.242, ал.3 НК. Ето защо не може да бъде преценено, че посочените престъпни състави се отнасят помежду си като общ към специален, респективно, че предложеното от държавното обвинение и впоследствие възприето от решаващите съдилища обвинение е юридически непрецизно. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/2014 г. ОСНК. Предвид изложеното касационният съд прецени, че предходните съдебни състави са приложили правилно материалния закон и атакуваното въззивно решение не следва да бъде коригирано. По оплакването за явна несправедливост на наложените наказания: Касационната инстанция прие, че при преценка на наказанието, наложено на подсъдимия Д. правилно като отегчаващо отговорността обстоятелство е ценено количеството и стойността на веществото- предмет на престъпление, а като смекчаващи- доброто процесуално поведение на подсъдимия, добрите му характеристични данни и чистото му съдебно минало. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства правилно са били отмерени наказанията на Д. при превес на смекчаващите отговорността, като е било определено наказание към минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.242, ал.3 НК и минимално предвиденото в чл.354а, ал.1 НК. Правилно съдилищата се приложили разпоредбата на чл.58а НК, като законосъобразно определените наказания са редуцирани и е определено едно общо най- тежко наказание. Касационният съд не споделя оплакването за явна несправедливост на наложеното общо, най- тежко наказание, като приема, че то е съответно на обществената опасност на извършеното престъпление и е достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК. Ако това наказание бъде редуцирано, то би било несъответно на обществената опасност на извършените престъпления и не би гарантирало постигане на целите на специалната и генералната превенция. Правилно предходните съдебни състави са преценили, че наказанието, наложено на подсъдимия Д. следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като приложението на чл. 66, ал.1 НК в случая не би гарантирало превъзпитанието му. В тази връзка вярно са отчетени спецификите на осъществените от него престъпления и конкретно голямото количество прекурсор, неговата стойност и не на последно място мотивите за осъществяване на двата престъпни състава. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че наложеното на подсъдимия Д. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и не са налице предпоставките за неговото редуциране. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №161 от 14.05.2015 г., постановено по ВНОХД №172/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр.София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.