4 Р Е Ш Е Н И Е № 205 гр. София, 31.01.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 7252/2014 година. Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С определение № 234 от 04.08.2017 г., постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК е възобновено производството по гр. дело № 7252/2014 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение, не е допусната до разглеждане молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на решение № 4994 от 11.11.2013 г. по гр. дело № 974/2012 г. на Варненски районен съд, 31 състав на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – невръчен препис от исковата молба, не е допусната до разглеждане молбата на Е. Б.” АД, [населено място] в частта, с която се иска отмяна на основание „нарушени права за местна подсъдност, предвидени в чл. 105 ГПК” на влезлите в сила съдебни актове - решение № 699 от 03.07.2014 г. по търговско дело № 416/2014 г. на Варненски окръжен съд и на решение № 4994 от 11.11.2013 г. по гр. дело № 974/2012 г. на Варненски районен съд, 31 състав, допусната е до разглеждане молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № 699 от 03.07.2014 г. по търговско дело № 416/2014 г. на Варненски окръжен съд в останалата част. Като фактическо основание в молбата за отмяна, в частта, допусната до разглеждане, страната е изложила обстоятелството, че не е получила копие от исковата молба, доказателствата към нея, поради което й било отнето правото да изрази становище по иска. Ответникът М. Н. К. поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна. Настоящият състав на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд /ВКС/, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: С определение № 234 от 04.08.2017 г., постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК по горепосоченото дело, подадената от настоящия молител молба за отмяна, основана на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е приета за процесуално допустима в частта, с която се иска отмяна на въззивното решение, поради невръчен препис от исковата молба. Разгледана по същество същата молба е неоснователна. От данните по делото се установява, че срещу настоящия молител, като ответник е била предявена искова претенция от М. Н. К. за сумата 2560 лв., платена авансово по развален договор от 28.03.2011 г. за доставка, монтаж и пуск от страна на ответника в полза на ищеца на пречиствателна станция за битови отпадъчни води, предназначена за обект, находящ се в [населено място]. С решение № 4994 от 11.11.2013 г. по гр. дело № 974/2012 г. на Варненски районен съд, 31 състав посоченият иск е отхвърлен. С решение № 699 от 03.07.2014 г. по търговско дело № 416/2014 година на Варненски окръжен съд е отменено цитираното първоинстанционно решение и вместо него е постановено друго, с което е осъдено [фирма], [населено място] да заплати на М. Н. К. сумата 2560 лв., получена на отпаднало основание, след разваляне на сключен между страните договор за доставка, монтаж и пуск в експлоатация на пречиствателна станция за битови отпадъчни води, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 766 лв., представляваща направени по делото за двете инстанции разноски. В мотивите на въззивното решение е изложено разбирането на съдебния състав, че е редовно изпълнена процедурата по връчване препис от исковата молба и доказателствата към нея по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, но в срока по чл. 131 ГПК от ответното дружеството не е подаден отговор. Въз основа на тези мотиви съдът е приел, че неподаването на отговор е породило за ответника правните последици по чл. 133 ГПК. С оглед на установената по делото фактическа обстановка окръжният съд е обосновал съображения за това, че съществуващия между страните договор за доставка и монтаж на пречиствателна станция за битови води е развален, поради неизпълнение на задължението на дружеството. Предвид посочените съображения съдът е приел иска по чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД за доказан в предявения размер - 2560 лв. и е присъдил сумата, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК регламентира няколко фактически състава за отмяна на влязло в сила решение, при които не е осигурена реална възможност страната да вземе участие при разглеждането на делото по предвидения в ГПК ред, а именно: вследствие нарушаване на съответните правила молителят е бил лишен от възможност да участва в делото, не е бил надлежно представляван, не е могъл да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В случая се поддържа първата хипотеза, вследствие нарушаване на съответните правила молителят е бил лишен от възможност да участва в делото – не му е връчено копие от исковата молба и доказателствата към нея, поради което не е могъл да изрази становище по иска. ВКС в настоящия си състав приема, че този фактически състав не е доказан, поради следните съображения: Разпореждането от 11.05.2012 г. на първоинстанционния съд за редовност на уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК, в редакцията, обн. ДВ, бр. 59/2007 г., приложима по време на изпълнение на процедурата по нормата, съответства на данните по делото. Няма данни [фирма], [населено място] да е напуснало последния посочен в регистъра адрес – [населено място], [улица]. Този извод следва от удостоверенията за актуално състояние, приложени към гр. дело № 974/2012 г. на Варненски районен съд /В./, в които е отразен същия адрес, както и от съобщенията, приложени към делото за връчване на препис от исковата молба и приложенията – съобщения от 05.02.2012 г., 22.03.2012 г., 05.05.2012 г. с указания по чл. 131 ГПК, съдържащи отново този адрес. В молбата за отмяна седалището на дружеството е [населено място], [улица]. В съобщенията, попълнени от връчителя не е направена констатация, че [фирма], [населено място] е напуснало посочения в регистъра адрес - [населено място], [улица], който е посочен в удостоверенията за актуално състояние, представени по делото. При тези обстоятелства редовното връчване на препис от исковата молба с приложенията на ответника е следвало да бъде проведено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, в посочената редакция, предвид липсата на данни дружеството да е напуснало адреса си и да е вписан нов адрес в регистъра. Районният съд е спазил посочения ред /уведомление по гр. дело № 974/2012 г. на В., 31 състав от 05.05.2012 г./. Първоинстанционният съд е изпълнил процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК в приложимата за случая редакция, обн. ДВ, бр. 59/2007 г. за изпращане книжата на ответното дружество, като е уведомил последното за възможността да получи в канцеларията на съда, в двуседмичен срок от залепването на уведомлението препис от исковата молба с приложенията. В сроковете по чл. 47, ал. 1 ГПК, в посочената редакция и чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба /писмен отговор по делото от дружеството е постъпил на 19.10.2012 г., след срока по чл. 131 ГПК/, поради което въззивният съд е приложил общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор – арг. чл. 133, вр. чл. 131, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ГПК. От изложеното следва, че процедурата за връчване на препис от исковата молба с приложенията е проведена по отношение на ответника при спазване на разгледаните по - горе правила. Поради това се налага и следващия извод, че не е нарушено правото на участие на молителя в инстанционните производства, не е доказано твърдението му за нарушаване на правилата относно връчване на препис от исковата молба с приложенията, респективно за нарушаване на закона с неразглеждане на възраженията срещу предявения иск във въззивното производство. С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на цитираното въззивно решение, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № 699 от 03.07.2014 г. по търговско дело № 416/2014 г. на Варненски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: