Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * реална част * давностно владение * придаване на части към недвижим имот * възражение за изтекла давност * отчуждително действие на регулационен план

Р Е Ш Е Н И Е

№ 423

София, 10.11.2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1481 /2010 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 480 от 18.05.2011г. по касационна жалба на И. Г. Н. е допуснато касационно обжалване на решение от 02.07.2010г. по гр.д.№ 618/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 119 от 11.01.2010г., постановено по гр.д.№ 9544/06г. на Варненски РС, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Г. С. Г. и конституираната като необходим другар във въззивната инстанция Я. С. Г. иск по чл. 108 от ЗС за предаване владението върху реална част с площ 330 кв.м. от ПИ 30 , целия с площ 846 кв.м., находящ се в [населено място], при граници на тази част : път, имот 36,35,31 и 29.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 110 от З./отм/ и задължителната съдебна практика, допуснати процесуални нарушения поради формиране на неправилни изводи от писмените доказателства и необоснованост.
Ответникът по касация оспорва жалбата. Счита, че ищецът не е доказал придобиване правото на собственост върху претендираната реална част на нито едно от предявените основания.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Варненски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
По предявеният от И. Г. Н. иск по чл. 108 от ЗС против Г. С. Г. е установено следното: Ищецът е придобил по дарение с н.а. № 110,т.V/29.05.1974г. 360 кв.м. от п. ІV-56 от кв. 3 по плана на [населено място] и по регулация чрез плащане още 140 кв.м., които се придават от имот 55 към собствения му парцел, за които е признат за собственик с н.а. № 67,т.VІ/21.09.1971г. Тези площи не са предмет на спора. Процесните 330 кв.м. са били част от имот 55, собственост на праводателите на ответниците, съгласно устните обяснения на вещото лице в последното съдебно заседание пред РС. Със заповед № 1110-Д26.12.1973г. е попълнена кадастралната основа с имот 56 от кв. 3, при което се променя регулацията на засегнатите парцели ІІ-55, ІV-55, отрежда се парцел ІV-56 по линиите, отразени в скицата към запховедта. /л. 127—129 от делото на РС/. По регулационния план от 1992г., който е и сега действащ, скица от който е приложена на л.5 от делото на РС е видно, че към парцел ІV-56 да се придаде по регулация терен с площ 140 кв.м. с триъгълна форма. За това место регулацията е приложена чрез плащане, но тя не е предмет на спора. В същата скица, издадена от техническата служба на общината в забележка е отразено, че с 330 кв.м. се разширява площта на парцела, т.е. тази площ се придава по регулация към парцела на ищеца ІV-56, за които не е издаден документ за собственост. Това место е оценено, но по делото не е спорно, че плащане на процесните 330 кв.м. не е имало. От констатациите на вещите лица се установява, че на место не е имало граница между имот 55 и 56, а от свидетелските показания е ясно, че през 2007г. ответникът е поставил ограда и е заградил 330 кв.м. към неговото место. Сега действащия регулационен план е от 1992г. и според него спорното место е част от VІ-56. Кадастралната карта е одобрена със заповед от 09.10.2006г. и съобразно нея, УПИ ІV-56 е заснет с № 30, а УПИ ІІІ-55 – с № 29. Спорната площ по тази кадастрална карта е към имот 30. Със заповед № 1455/19.08.2008г. на кмета е променена регулацията за УПИ ІІІ-55 и УПИ ІV-461 и V-462, но само досежно заснемане на новите постройки в имота на ответника.
Възивният съд е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на процесната площ, тъй като не е доказано прилагане на регулацията за нея чрез плащане, а ищеца не твърди друг способ за придобиване на тази площ в исковата молба. Прието е, че не може за първи път пред възивната инстанция да се позовава на придобиване на процесната реална част чрез установено владение.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е: може да се придобива собственост върху придадено по регулация место чрез владение в продължение на десет години е разрешен със задължителна съдебна практика с ТР № 3/1993г. Завземането на имота, който се придава по регулация от този, към чийто парцел се придава и установяване на владение върху тази част в продължение на десет години е основание да се заснеме фактическото положение в плана, като имотните граници съвпаднат с парцелните, независимо, че придаваемото место не е било платено. / чл. 33, ал.1 изр.2 от З. отм./ Затова владението в продължение на десет години преди влизане в сила на новия план на придаваемо по регулация место към съседен парцел по предходния план е другото основание освен плащането и издаването на нот. акт по чл. 134, ал.3 от З. да се приеме, че регулацията е приложена. В този смисъл е и цитираното ТР № 3/1993г. Въпросът дали е приложена регулацията е от съществено значение в настоящото производство по чл. 108 от ЗС с оглед нормата на пар.8 от ЗУТ. Съгласно приетото в ТР № 3/2010г. от 28.03.2011г. на ОСГК на ВКС ако регулацията не е приложена, отчуждителното действие на дворищната регулация за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ /сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. В този случай пространствените предели на правото на собственост не се определя от парцелните линии, включващи и площите, за които не е приложена регулацията, а се определят от имотните граници, без да се вземат предвид терените, предадени по регулация, за които тя не е приложена.
По касационната жалба:
С исковата молба ищецът е твърдял единствено придобиване по регулация, като не е посочил на кой от способите за прилагане на регулацията се позовава. В хода на производството пред РС при оставяне на исковата молба без движение за посочване на основанието, на което ищеца счита, че е придобил правото на собственост, той е подал молба от 02.06.2008г. / на л. 66-67/ в която изрично твърди, че спорната площ от 330 кв.м. е владяна още от праводателя му и от него десет години преди приемане на плана от 1992г., който е и сега действащия регулационен план. РС е обсъдил това придобивно основание и е приел, че не се установява ищецът да е упражнявал фактическа власт върху спорната площ до, или от 1992г. до сега.
Възивният съд е приел, че няма позоваване на давност в производството пред РС от ищеца и за първи път това не може да се прави от ищеца пред въззивната инстанция. Теоретично посоченото от възивната инстанция отговаря на задължителната практика – т.6 от ТР № 1/2000г. ОСГК, с която се приема, че ответника може да заявява възражение за погасителна давност пред въззивната инстанция за първи път, но за ищеца, това би било предявяване на нов иск, или изменение на основанието на предявения иск, което не може да стане за първи път пред въззивна инстанция.
Въззивният съд неправилно не е обсъдил и наведеното основание за придобиване правото на собственост върху спорната площ. По същество обаче това не влияе върху крайния резултат от решението. Ищецът действително не доказва да е упражнявал фактическа власт върху спорното место до 1992г., когато е одобрен сега действащия регулационен план, с която това место се придава към отредения за имот 56 парцел. Не доказва владение и след това до 2006г., когато е одобрена кадастралната карта, изготвена по регулационния план от 1992г. и е предявен иска. Местото не е било оградено, не се установява да е ползвано от ищеца. В хода на производството, още в първото по делото заседание е прието за безспорно, че ответника е във владение на имота, т.е. дори ищеца да е упражнявал владение /което не се доказва/ то е прекъснато и е отнето още преди предявяване на иска, в какъвто смисъл има твърдения в исковата молба. По тези съображения, съдът приема, че и на второто наведено основание ищецът не е придобил правото на собственост върху спорния терен, поради което предявеният иск правилно е отхвърлен. Затова решението ще се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 02.07.2010г. по гр.д.№ 618 по описа за 2010г. на Варненски окръжен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: