Р Е Ш Е Н И Е № 215 София, 29 юни 2011 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1274/2011 година. Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК. На 02.03.2011год. осъденият И. А. Я. е подал писмено искане адресирано до Върховния касационен съд за отмяна по реда на възобновяването на решение № 23 от 25.02.2011 год. по внохд № 19/2011 год. на Търговищкия окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 628 от 14.12.2010 год. по нохд № 748/2010 год. на Търговищкия районен съд и оправдаване на искателя. В жалбата са въведени основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК, като се твърди, че не са спазени изискванията на чл. 22 и чл. 15 НПК и са били ограничени правата на осъдения като страна в процеса и на второ място, допуснато е нарушение на закона. Конкретните доводи в подкрепа на първото касационно основание са за нарушения на Наредба № 30/27.06.2001 г., определяща реда за установяване употребата на алкохол. Осъденият е бил лишен от възможността по чл. 20, ал. 3 от Наредбата да поиска повторен анализ на взетата му кръвна проба, чиито резултат от химическото изследване той оспорва с твърдението, че тя не е негова. Искането е поддържано в съдебното заседание пред настоящия съдебен състав от осъдения и неговия защитник. Представителят на прокуратурата изразява становище, че искането на осъдения е неоснователно и поради това, следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 628 от 14.12.2010 год. по нохд № 748/2010 год. на Търговищкия районен съд, подсъдимият И. А. Я. е признат за виновен в извършено на 15.04.2010 год. в [населено място] престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, при установена концентрация на алкохол в кръвта му над 1, 2 %о, а именно-1,38 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което на посоченото основание и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” от НК е осъден на пробация, като са му наложени пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т.т. 1 и 2, във вр. ал. 3, т. 1 НК за срок от по шест месеца. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от четири месеца, считано от влизане на присъдата в сила. С обжалваното решение Търговищкият окръжен съд е потвърдил присъдата. Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Осъденият И. Я. е правоспособен водач на МПС. На 15.04.2010 год. около 17.40 часа, в [населено място] той управлявал мотоциклет м.”Х.” с рег. № ТВ 1231 по [улица]в посока „Старият Бряст”. В обратна посока се движел лек автомобил, който на пресечката с [улица]предприел маневра ляв завой, като отнел предимството за преминаване на подсъдимия. За да предотврати удара, Я. задействал рязко спирачната система на мотоциклета, при което последният поднесъл и осъденият загубил контрол върху управляваното МПС и паднал на уличното платно. В резултат на това Я. получил охлузни рани и фрактура на лявата ръка, които били установени в МБАЛ-Т., след откарването на осъдения в болничното заведение от случаен гражданин. В спешното отделение на болницата Я. бил подложен на медицински изследвания за установяване на здравословното му състояние и раните му били обработени хирургически с кислородна вода и риванол, поставена му била инжекция против тетанус и му била взета кръвна проба от фелдшера А. А. поради факта, че Я. е получил уврежданията си при ПТП. Поради получения шок от катастрофата, вените на Я. колабирали/потънали/ и свид. А. взел по-малко кръв от изискуемата се по чл. 11, ал. 2 от Наредба № 30/27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства 10 милилитра, което обстоятелство фелдшерът удостоверил в съставения протокол за медицинска експертиза /л.19 от дознанието/. На 15.04.2010 год. пробата- надписана, запечатана в пеницилиново шишенце и парафинирана била доставена от дежурен полицай в НТЛ при ОД на МВР-гр. Т.. Същият ден била извършена химическа експертиза по метода В. от инж. Б. К., химик към лабораторията, като химическа експертиза №25 /л.28 от дознанието/, която установила наличие на алкохол в кръвта на Я. в размер на 1.38 промила, за което тя съставила протокол № 70/20.04.2010 год. На 03.09.2010 год. Я. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б от НК. Заетата от подсъдимия в съдебното следствие пред първата инстанция позиция, че не е употребявал алкохолни напитки в деня на ПТП, както и предишния ден е приета от съда за опровергана от резултатите на химическата експертиза, като пред съда експертът заявил, че независимо от обстоятелството, че от осъдения не са взети 10мл. кръв, количеството на пробата не е била критично малка, а достатъчна за химическото изследване. На базата на приетите за установени фактически положения Я. е признат за виновен по предявеното му обвинение с присъда № 628 от 14.12.2010 год. по нохд № 748/2010 год. на Търговищкия районен съд, потвърдена с решение № 23 от 25.02.2011 год. по внохд № 19/2011 год. на Търговищкия окръжен съд. Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно. В състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК като негов елемент е посочена точно определена величина в границата на минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца - 1,2 промила, очертаващо наказателната отговорност. Точното й определяне е от съществено значение за характера на отговорността на дееца и тази величина следва да се установи по несъмнен начин с предвидените от закона средства. В този аспект във въззивната жалба на осъдения е било изложено твърдението, че не са били спазени стриктно изискванията на Наредба № 30/2001 год./ изм. и доп.,бр. 23/17.03.2006 год./ по реда и начина на взимане и съхраняване на кръвната проба и от страна на разследващите по дознанието органи са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пред въззивната инстанция в подкрепа на оплакването си за незаконосъобразност на присъдата защитникът на Я. отново е оспорил приетото за доказано авторството в деянието. Изложен е бил довода, че в досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не по негова вина той е бил лишен от възможността по чл. 20, ал. 3 за Наредбата да оспори резултата от химическата експертиза и да поиска в седмодневен срок от предявяване на обвинението срещу него по чл. 343б от НК повторен химически анализ. Този довод по искането за оневиняване на осъдения въззивният съд е приел за неоснователен. Направена е констатацията, че действително Я. е бил привлечен към наказателна отговорност след изтичане на тримесечния срок за съхранение на кръвната проба, но само по себе си това обстоятелство не води до приложението на чл. 304 от НПК, а обратното:”…доказателствата по делото обосновават категоричния извод, че деянието е безспорно извършено виновно, именно от осъдения и несъмнено съставлява престъпление /по чл. 343б, ал. 1 от НК/”. Верни са и следващите разсъждения на този съд, че разследващите органи имат задължението да разяснят на обвиняемите лица процесуалните възможности за реализиране правото на защита и осигурят възможност за неговото упражняване, което в случая при разследване по чл. 343б, ал. 1 от НК включва и правото на обвиняемия при предявяване на обвинение по чл. 343б НК да изиска повторно извършване на химически анализ, съгласно чл. 20, ал. 3 от Наредбата, но същевременно тази възможност може да бъде реализирана, ако не е изтекъл тримесечния срок за съхраняването й по чл. 19, който в случая е бил настъпил. Обективно не е съществувал обект, подлежащ на ново изследване. Аргументирано е виждането на въззивната инстанция, че Я. не е могъл да се възползва от възможността по чл. 20, ал. 3 от Наредбата, поради това, че към момента на предявяване на обвинението е бил изтекъл посоченият по-горе срок, но че това обстоятелство не е от съществено значение и не може да опровергае тезата на обвинението, щом е спазена очертаната в Наредбата последователност на взимане, съхраняване, изпращане на пробите до съответната лаборатория, както и редът, и методологията на самото изследване. Щом този ред е спазен, съмнение в правилността на крайния извод на химическото изследване на кръвната проба и констатираното алкохолно съдържание в нея/ отразено в протокола за химическа експертиза № 70/л. 29 от дознанието/, не може да има. Твърдението на осъдения, че показалата положителен резултат проба за употреба на алкохол не е негова, а е подменена/неясно от кого/, не се подкрепя от доказателствата. Не е допуснато и нарушение на чл. 16 от Наредбата, защото съобразно нея, изследването се извършва по преценка от експерта по газхроматографския метод и/или по метода на В., като при всяко едно изследване се извършва анализ най-малко двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация между тях не трябва да се различава с повече от 0,2%о. и именно този резултат се вписва като резултат от изследването на експертизата. Изложените съображения на въззивната инстанция се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав. От данните по делото е видно, че е спазен надлежният ред и начинът на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения-така както изисква нормата на чл. 343б НК и поради това възраженията, че са възникнали неясноти, свързани с предмета по чл. 102 от НПК и те са рефлектирали върху правото на Я. да се защитава адекватно са неоснователни. Поради това, оплакванията за процесуални нарушения свързани с реализиране правото на защита и на нарушенията на правилата в Наредба № 30/2001 г., относно установяване концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения, не се подкрепят от доказателствата по делото. Отговорността на Я. като водач на МПС по чл. 343б ал. 1 НК е обоснована от съдилищата с резултатите в протокол № 70 и от заключението на химическата експертиза. Следователно, възражението за неправилно приложение на закона с осъждането му за това престъпление е неоснователно, тъй като защитната му позиция за неупотребата на алкохол е оборена с надлежно събрани и проверени доказателствени средства. Ето защо, не са налице визираните в искането основания за възобновяване на наказателното дело и поради това, като неоснователно, то следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. А. Я. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 23 от 25.02.2011 год. по внохд № 19/2011 год. на Търговищкия окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 628 от 14.12.2010 год. по нохд № 748/2010 год. на Търговищкия районен съд Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: