Ключови фрази
Делба * съсобственост * принос * придобиване по време на брака * придобиване право на собственост от чужденци

Р Е Ш Е Н И Е

№ 146

София, 24.06.2014 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 20 май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 7858 /2013 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № от 150 от 14.03.2014г.. по касационна жалба на Т. В. Б. е допуснато касационно обжалване на решение № 1591/07.10.2013г. по гр,д.№ 1403/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 169 от 05.04.2011г. на Карловски окръжен съд. С последното е отхвърлен предявения от нея иска за делба против А. И. К. на дворно место с площ 494 кв.м., съставляващо УПИ ХV-237 от кв.6 по плана на [населено място], ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда на площ 170 кв.м.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на нормата на чл. 29, ал.3 ЗС защото съдът не е преценил дали е налице изключението, предвидено в тази норма, за нарушение на процесуалните правила, тъй като не са обсъдени всички събрани доказателства и конкретно влязлото в сила решение между страните за отхвърляне на иска по чл. 21, ал., СК /отм/, предявен от ответника.
Ответникът по касация оспорва жалбата.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса: може ли чужденец по време на брака с български гражданин да придобие право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната на основание чл. 58, ал.1 З./отм/ и нормата на чл. 19, ал.1 СК /отм/ при съвместен принос по силата на презумпцията на чл. 19, ал.3 СК /отм/ при действието на чл. 29, ал.3 ЗС в редакция ДВ бр. 33/19.04.1996г. в периода от 01.06..1996г. – 21.07.2000г. и необходимо ли е разрешение от Министъра на финансите по 29, ал.3 ЗС в този случай, съставлява ли това установено със закон „друго” по смисъла на този текст
Нормата на чл. 22 ал.2 от Конституцията на Република България в първоначалната й редакция в сила от 13.07.1991г. не забранява на чужди граждани да придобиват сгради и ограничени вещни права на територията на страната, но позволява това само при определени със закон условия. Тази редакция е в сила до изменението на чл. 22 от Конституцията – ДВ бр. 18/26.09.2006г. С изменението на чл. 29 ЗС ДВ бр.33/1996г. в сила от 01.06.1996г. се възпроизведе забраната чужденци да придобиват земя в страната освен по наследяване по закон, но за сградите и ограничените вещни права върху недвижими имоти, чл. 29, ал.3 ЗС допусна придобиване с разрешение на министъра на финансите, освен ако със закон не е установено друго. Тази редакция действа от 01.06..1996г до 21.07.2000г. Съгласно действащия в този период чл. 19, ал.1 СК от 1985г. /отм/ вещите, правата върху вещи, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос са общи на двамата съпрузи, като съгласно ал.3 от същия текст, съвместния принос се предполага. Задължителната съдебна практика на ВС – ПП-5-72 т.4 приема, че изградената сграда по време на брака върху дворно место, индивидуална собственост само на единия съпруг, дори да не е учредено право на строеж на другия, се включва в съпружеската имуществена общност. Такава е и хипотезата на застрояване по чл. 58, ал.1 З. /отм/ когато в съсобствен парцел, който е предназначен за малкоетажно или средноетажно жилищно или за вилно застрояване е разрешено и са изградени по искане на един или повече от съсобствениците, без съгласие на останалите, въз основа на архитектурен проект за цялостно застрояване на парцела, отделна жилищна сграда, отделно жилище в една сграда, съответно отделна вилна сграда или отделно вилно жилище. Взаимното учредяване право на строеж между съсобственици в този случай се замества от предвиждането по плана и по архитектурен проект на отделни обекти – жилище, или вила на всеки от съсобствениците. Когато съпругът не титуляр на правото на собственост върху терена, респективно на правото на строеж придобива право на собственост върху сградата в режим на съпружеска имуществена общност по силата на закона – чл. 19, ал.3 СК от 1985г. /отм/, респективно сега чл. 21, ал.3 от действащия СК от момента на възникване на обекта на собственост – построяване на сградата до степен на груб строеж, ако е изградена в резултата на съвместен принос, а той се предполага до доказване на противното. Нормата на чл. 19, ал.1 и ал.3 СК от 1985г. /отм/ не предвиждат изключение за придобиване на построената по време на брака сграда от съпруга – чужденец. Същевременно чл. 29, ал.3 ЗС, изисквайки разрешение на министъра на финансите за придобиване на сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти от чужденци, допуска изключение – не се изисква разрешение, когато със закон е предвидено „друго”. Така предвиденото на основание чл. 19, ал.1 СК от 1985г. /отм/ включване в съпружеската общност на сграда, построена по време на брака между български гражданин и чужденец в резултат на съвместен принос съставлява уредено със закон „друго” по смисъла на чл. 29, ал.3 ЗС в редакция бр.33/1996г. в сила от 01.06.1996г и в този случай не се изисква разрешение на министъра на финансите за придобиването докато тази норма е действала - 21.07.2000г.
Съдебната практика е изразявала становище за необходимостта от разрешение от министъра на финансите когато се придобива сграда, или вещно право в резултата на сделка, или когато се възлага сграда по делба при действието на тази редакция на чл. 29, ал.3 ЗС, но придобиването в резултат на строителство при съвместен принус по време на брака е по силата на закона, поради което и тази съдебна практика е неприложима към настоящия казус.
По касационната жалба:
По предявеният от касаторката иск за делба против бившия й съпруг е установено следното/ Бракът между страните е сключен на 14.05.1995г. и е прекратен с развод на 18.06.2004г. Касаторката е руска гражданска, със статут на постоянно пребиваваща в България. Пред времетраенето на брака с н.а. № 71,т.ІІІ/08.07.1996г. А. К. е купил заедно с трето лице М. Г. дворно место от 950 кв.м., съставляващо имот 237 от кв. 8 по плана на К.. На 23.11.1996г. е издадено строително разрешение за изграждане на жилищна сграда в парцел ХV-237 по одобрен архитектурен проект на името на А. К.. Към този момент е бил изготвен, но все още не е одобрен регулационния план, по силата на който за имот 237 се отреждат два парцела ХІV и ХV. Строителното разрешение е издадено по неодобрения все още план, но според СТЕ такава възможност съществува по З. /отм/. Планът е одобрен със заповед от 10.03.1997г. съобразно предвиждането. Според изявленията на пълномощниците на страните в първото съдебно заседание пред РС, строителството на сградата е реализирано в периода 1996-1999г. С влязло в сила решение по гр.д. № 9/2008г. на Карловски РС е отхвърлен иска, предявен от бившия съпруг против ищцата за частична трансформация до размер 4/5 ид.ч. от процесния имот – дворно место с едноетажната масивна жилищна сграда.
РС е отхвърлил иска, защото е приел, че местото е собственост само на съпруга К. поради това, че на основание чл. 29 ЗС, ищцата не може да придобива право на собственост върху земя, а в резултат на приращение, и сградата е станала изключителна негова собственост. Против това решение е подадена въззивна жалба само в частта по иска за делба на жилищната сграда. Частта от решението на РС, с която е отхвърлен иска за делба за дворното место е влязло в сила защото не е обжалвано в тази част. При първото въззивно разглеждане на делото с решение № 1088/22.06.2012г. на Пловдивски окръжен съд е отменено решението на РС само в частта, с която е отхвърлен иска за делба на жилищната сграда и вместо това е допусната делба на същата при равни прав. Това въззивно решение е допуснато до касация и е отменено с решение № 1/29.04.2013г. по гр.д.№ 765/2012г. на ВКС ІІ гр.о. Съдът е приел, че на основание чл. 58, ал.1 З. /отм:/ може да се придобие обект, който е изграден в съсобствен парцел, дори страните да не са си учредили взаимно право на строеж ако се предвижда с плана за застрояване или по архитектурния проект отделни жилищни сгради или обекти в сграда за всеки съсобственик. Пределите на второ възивно разглеждане на делото се определят също от въззивната жалба. Затова по отношение на обжалваното сега решение в частта, с която съдът се е произнесъл и по иска за делба за дворното место, е допуснато касационно обжалване за преценка вероятната му недопустимост в тази част. С настоящото решение следва да се обезсили въззивното решение в частта, с която се е произнесъл и по иск за делба на дворното место, като недопустимо. В тази част с влязло в сила решение на РС е отхвърлен иска за делба.
При новото разглеждане на делото по същество, въззивния съд е приел, че дворното место е изключителна собственост на бившия съпруг, че сградата е довършена преди развода, че на основание чл. 58, ал.1 З. /отм/ всеки от съсобствениците на дворното место е придобил сградата, за която на негово име е одобрен проекта. Прието е обаче, че бившата съпруга не е придобила идеална част от сградата тъй като няма разрешение на министъра на финансите, съгласно чл. 29, ал.3 ЗС в редакцията от ДВ бр. 33/19.04.1996г., при действието на която е възникнал обекта на собственост – изграждане на сградата до степен на груб строеж. Съдът се е позовал на съдебна практика, която се отнася за придобиване правото на собственост от чужд гражданин върху земя. Затова е прието, че касаторката не е придобила вещни права, не е съсобственик и е потвърдено решението за отхвърляне на иска за делба.
Предвид дадения отговор на поставения въпрос, послужил като основание за допускане до касация, неправилно е приел въззивния съд, че е било необходимо разрешение на министъра на финансите. Съпругата – руска гражданска с право на постоянно пребиваване н страната е придобила на основание чл. 19, ал.1 СК от 1985г., при действието на който е прекратен брака в режим на съпружеска имуществена общност изградената по време на брака едноетажна масивна жилищна сграда на площ 170 кв.м. След прекратяване на брака с развод, съгласно чл. 27 от СК от 1985г., бившите съпрузи притежават равни права.
По изложените съображения, касационната жалба се явява основателна. Въззивното решение следва да се отмени в частта за жилищната сграда, като вместо това спорът следва да се разреши по същество, като се допусне делба на жилищната сграда при равни права. В частта за дворното место, както вече се посочи, решението на РС е влязло в сила, защото не е било обжалвано. Частта от въззивното решение, която съдържа произнасяне по иска за делба на дворното место е недопустима и, ще се обезсили.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 1591/07.10.2013г. по гр,д.№ 1403/2013г. на Пловдивски окръжен съд, в частта с което е потвърдено решение № 169 от 05.04.2011г. на Карловски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. В. Б. иска за делба против А. И. К. на дворно место с площ 494 кв.м., съставляващо УПИ ХV-237 от кв.6 по плана на [населено място].
ОТМЕНЯ решение № 1591/07.10.2013г. по гр,д.№ 1403/2013г. на Пловдивски окръжен съд, в частта с което е потвърдено решение № 169 от 05.04.2011г. на Карловски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. В. Б. иска за делба против А. И. К. на едноетажна масивна жилищна сграда на площ 170 кв.м. построена в дворно место с площ 494 кв.м., съставляващо УПИ ХV-237 от кв.6 по плана на [населено място] и вместо това постановява:
ДОПУСКА съдебна делба на едноетажна масивна жилищна сграда на площ 170 кв.м. състояща се от избен етаж – две изби и първи жилищен етаж, състоящ се от кухня, столова, хол, четири спални тоалетна, баня с тоалетна, построена в дворно место с площ 494 кв.м., съставляващо УПИ ХV-237 от кв.6 по плана на [населено място] при граници: улица, УПИ ХІV-237, УПИ ХІІ-236,237 между съсобствениците Т. В. Б. и А. И. К. при равни права.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: