РЕШЕНИЕ № 80 София, 08. май 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1315 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд от 19.03.2010 г. по гр.д. № 487/2009 в частта, в която са отхвърлени предявените искове по чл. 31, ал. 2 ЗС. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за задължителната сила на указанията на Върховния касационен съд по приложението на процесуалния закон и по материалноправния въпрос за задължението на съда да тълкува правните действия според действителната воля на страната. По процесуалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК (чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК отм.) указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане. Указанията на касационната инстанция са задължителни в равна степен, независимо от това дали като касационна инстанция се произнася Върховният касационен съд, или апелативният съд, когато разглежда касационна жалба срещу въззивно решение на окръжен съд по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение съгласно § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди. По материалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Договорът е двустранна сделка, той се сключва със съвпадането на две насрещни волеизявления и правилата за тълкуването му са правила за тълкуване на тези волеизявления. Затова същото правило се прилага съответно и за тълкуването на едностранните сделки, на волеизявленията, които не са едностранни сделки, както и на всички изявления на страните, отправени една към друга във връзка с осъществяването на гражданските правоотношения. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на комбайн, ползван през процесния период само от ответника, поради което той им дължи обезщетение за ползите, от които ги е лишил за месеците юни, юли, август и септември. Правилно въззивният съд е приел, че посоченият в исковата молба комбайн е съсобствен и на 04.06.2001 г. ищците са поканили ответника да им плаща обезщетение за ползите, от които са лишени. Също правилно съдът е приел, че ползван или не от ответника, комбайнът е бил на негово разположение през процесния период от 04.06.2001 до 19.03.2004 г. и ищците не са допускани да го ползват, въпреки заявената готовност от ответника. По същество правилно съдът е приел също, че пропусната полза не се измерва с печалбата на ответника, тъй като той е изразходвал време и труд, за да я получи. Пропусната полза е наема на комбайна – това, което наемодателят получава, когато предостави възмездно ползването на вещта другиму. В нарушение на закона съдът е тълкувал превратно изявлението на ищците, като е приел, че с поканата се претендира обезщетение за четири месеца. Дори в поканата да бяха посочени сумите, които се претендират за летните месеци, общият й смисъл е, че се претендира обезщетение занапред. Също неправилно съдът е приел, че за вещ със сезонна употреба се дължи обезщетение на месец. В такива случаи обезщетението се определя на годишна основа, като се брои не изминалото време в месеци, а работните сезони. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че на 04.06.2001 г. ищците са поканили ответника да им плаща обезщетение за ползите, от които са лишени поради невъзможността да ползват общия с ответника комбайн. Макар да е изявил готовност да бъде разпределено ползването, ответникът е лишил ищците от възможността да ползват съсобствения комбайн през работните сезони на 2001, 2002 и 2003 г. Дали и как ответникът е ползвал комбайна през това време е без правно значение (вж. решение № 94/18.04.2012 по гр.д. № 1562/2010, ВКС, ІV ГО). При годишна амортизация на комбайна 4.270 лева, наемът за цял работен сезон съдът определя при условията на чл. 162 ГПК в размер на 5.400 лева, като възприема заключението на комплексната съдебно- техническа и икономическа експертиза само в частта за годишната амортизация и отчита търсенето и предлагането на пазара, както и възможността вещта да бъде наета за цял сезон. Видно от изложеното като е лишил ищците от ползването на съсобствения комбайн през работните сезони на 2001, 2002 и 2003 г. ответникът е станал причина те да пропуснат да реализират ползи от общата вещ в размер на 2.700 лева за всеки сезон, поради което той им дължи обезщетение в размер на поне 6.255,49 лева с оглед предявения размер на иска със законната лихва от предявяването му и сумата 1.122,98 лева изтекли лихви до тази дата, както и всички неприсъдени до сега разноски по делото в размер на 1.290,40 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Хасковския окръжен съд от 19.03.2010 г. по гр.д. № 487/2009 в отхвърлителната част. ОСЪЖДА М. С. М., извършващ търговия под фирмата [фирма], Д. да заплати на Й. К. К. и П. М. К. от П. сумата 4.019,53 лева на основание 31, ал. 2 ЗС със законната лихва от 19.03.2004 г. и сумата 647,51 лева изтекли лихви до тази дата на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 1.298,40 лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.