Р Е Ш Е Н И Е № 43 гр. София, 10.05.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през 2017г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Ил. Рангелова и в присъствието на прокурора П. Маринова разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 1282 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. Б. Т. срещу въззивна присъда от 02.10.2016 г. на Софийския окръжен съд, втори въззивен състав, постановена по ВНОХД № 665/2016 г., с която е отменена присъда № 133 от 18.07.2016 г. на състав на Районен съд-гр. Костинброд по НОХД № 49/2015 г. и подсъдимият Д. Б. Т. е признат за виновен в това, че на 19.08.2012 г. в [населено място], общ. К., обл. С., на [улица], самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от М. Н. Н. свое действително право – правото да получи плащане на наемна цена и консумативи по сключен неформален договор за наем на търговско помещение и случая е немаловажен, поради което и на осн. чл. 323, ал. 1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 300 лева. На осн. чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание, свързано с лишаване от свобода, за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия е възложено заплащането на направените по воденето на делото разноски. Според жалбата деянието на подсъдимия неправилно е квалифицирано по чл. 323 НК. Твърди се, че към 19.08.2012г. спор между страните не е съществувал, съответно с деянието не са били засегнати обществените отношения, свързани с начина на решаването на имуществени спорове. Според защитника ограничаването на достъпа до павилиона от страна подсъдимия е било свързано с последващ правен спор, а задържането на едно вече възникнало фактическо положение не е самоуправно. За правилен счита извода на състава на РС-Костинброд, че ако подсъдимият е отнел вещите на М. Н. заради непогасено парично задължение по наемно правоотношение, то той би осъществил кражба, а не самоуправство, а такова обвинение по делото няма. Подчертава, че необходимо за състава по чл. 323 НК е случаят да не е маловажен, като индикатор в това отношение трябва да е не само имуществената стойност, но и други обстоятелства. Счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение с внасянето на обвинителен акт при наличие на предпоставки за прекратяване на наказателното производство поради несъставомерност на деянието. Направено е искане за отмяна на присъдата и за прекратяване на производството с оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се предлага делото да бъде върнато за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебното заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимия пледира за уважаване на жалбата по изложените в нея съображения. Поддържа наличие на основания за прилагане на разпоредбата на чл. 323, ал. 3 НК, като представя писмено становище, съдържащо развити подробни съображения в тази насока. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че липсват поддържаните от подсъдимия и защитника му касационни основания за отмяна на присъдата. Частният обвинител и неговия повереник, редовно призовани, не се явяват и не вземат отношение по жалбата. Подсъдимият заявява солидарност с казаното от своя защитник. В последната си дума моли да бъде оправдан. Настоящият състав на ВКС, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в указаните от чл. 347, ал. 1 НПК предели, прие, че жалбата е неоснователна. Контролът за правилно прилагане на закона се осъществява на базата на приетите за установени от контролирания съд фактически положения, а те по същество възпроизвеждат приетите с първоинстанционната присъда и по тях спор между страните не съществува. За установено въззивният съд е приел, че от 2007 г. едноличният търговец на свид. Н. е развивал търговска дейност в павилион на подсъдимия, като между двамата са съществували неформални договорни отношения, но през 2011 г. възникнал спор, породен от отказа на подсъдимия да подпише писмен договор за наем с Н. и да му издава документ за всяко, извършено от него плащане на наем и консумативи, като от м. септември 2011 г. Н. преустановил плащането на наемната цена и на разходите за електричество в наетия търговски обект. На 19.08.2012 г. подсъдимият подменил бравата на павилиона и така лишил свидетеля от достъп до намиращата се вътре стока, като отказал да му я върне и след намесата на органите на полицията и съставения му от тях предупредителен протокол от същата дата, настоявайки, че Н. му дължи пари за наем и консумативи. При тези факти е невъзможно да се споделят възраженията за неправилно приложение на материалния закон. Касае се за класическа хипотеза на самоуправни действия. Въззивният съд е направил нужния анализ на доказателствата, правилно е идентифицирал спора между подсъдимия и свид. Н. и неговия предмет, аргументирано е посочил момента, от който този спор е възникнал, предшестващ с няколко месеца датата на инкриминираните по делото събития. Самоуправството предполага липса на съгласие на засегнатия да бъде пренебрегнат гарантиращият правата му законен ред за осъществяване на едно право (действително или предполагаемо) и то да бъде реализирано по друг начин. Оспорването, което той противопоставя може да се отнася до самото съществуване на правото, но така също и до начина на реализирането му, както е в случая. Свид. Н. не е оспорвал правото на подсъдимия да получи наема за помещението, което същият му е предоставил за експлоатиране с търговска цел, както и плащане на консумативите за това помещение. Но не е бил съгласен всичко това да става без съответните гаранции за собствения му интерес, като несъгласието си в хода на безрезултатни разговори с подсъдимия, е манифестирал, преустановявайки плащанията към него, които подсъдимият на свой ред е настоявал да получи. При това положение възражението за липса на съществувал между подсъдимия и Н. правен спор към инкриминираната дата е неоснователно. Вместо да потърси вземанията си по наемния договор по легалния гражданско-правен съдебен ред, подсъдимият е иззел решаването на спора със собствени сили и средства, подменяйки бравата на павилиона. Това, че отношенията му с Н. са намерили своето решение едва около две години по-късно и едва след поредна намеса на органите на полицията, не прави деянието му несъставомерно. Съжденията за това, че ако подсъдимият е отнел вещите на Н., намирали се в павилиона заради непогасеното парично задължение, то поведението му би осъществило престъплението „кражба“, каквото обвинение в случая няма, са основани на една чисто субективна вероятност, съществувала единствено в представите на състава на първостепенния съд, очевидно пренесена и в касационната жалба, категорично опровергана от доказателствата по делото. Като се е основавал на съвкупността на събрания и проверен по делото фактически материал с доказателствено значение, съставът на окръжния съд успешно е формулирал състоятелен извод за разследваното събитие. Несъмнено е, че като вторична последица от действията на подсъдимия е била засегната възможността на свид. Н. да полза и да се разпорежда с намиралите се в павилиона вещи. Но извършеното от подсъдимия не е свързано с осъществяване на пряко посегателство върху стоката на Н. в павилиона, нито е било ориентирано към такова засягане с намерение за своенето й, а единствено към ограничаване на достъпа на свидетеля до нея. Констатацията в жалбата, че за да е съставомерно деянието по чл. 323, ал. 1 НК, то не трябва да представлява маловажен случай е в принципен план вярна. Тя обаче не е обвързана с претенция за отсъствие в конкретния случай на това условие и с излагане на конкретни възражения и подкрепящи ги аргументи срещу извода на въззивния съд , че случая е немаловажен. Този извод на въззивната инстанция е съпътстван от излагане на конкретни и състоятелни доводи. Поради това в предопределения от самата касационна жалба логически минимум настоящият състав ще отбележи, че приетите от въззивния съд за установени фактически положения действително не обосновават по-ниска степен на обществена опасност на деянието от типичния случай на престъпленията от този вид. Невъзможно е при конкретните обстоятелства подсъдимият да се ползва от привилегията по чл. 323, ал. 3 НК. Тя би била приложима, ако след предупреждение от надлежен орган, подсъдимият незабавно бе възстановил първоначалното фактическо положение. В случая обаче той нито е проявил самоинициатива за възстановяване на първоначалното фактическо положение, нито се е съобразил и подчинил на отправеното му на 19.08.2012 г. от органите на полицията предупреждение. Напротив, останал е бездеен дори и след второ такова предупреждение, отправено му година по-късно – на 27.09.2013 г., когато е бил съставен втори предупредителен протокол. Верни са изводите на въззивния съд относно умисъла, с който е действал подсъдимият и за това, че той е обхващал негови представи, че нарушава легалния ред за осъществяване на правото си и противопоставянето на Н.. Показателно в това отношение е съобщеното от свид. Р., съставила хронологически първия предупредителен протокол на подсъдимия, че при намесата на полицейския екип и подсъдимия, и Н. са заявили готовност да уредят отношенията си по гражданско-правен ред. Искането за смекчаване на наложеното наказание не е подкрепено с конкретни аргументи, които да направят възможно обсъждането им от страна на касационната инстанция, съобразно с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 5 НПК. Поради това единственото, което може да бъде казано във връзка с това искане, е че определянето на наказанията е подчинено на принципа за справедливостта, като са съобразени всички релевантни обстоятелства. И двете наказания са отмерени в размер, близък до минималния законоустановен и не се налага корекция нито на срока на лишаването от свобода, нито на размера на наложената глоба. Поради изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 02.10.2016 г. на Софийския окръжен съд, втори въззивен състав, постановена по ВНОХД № 665/2016 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.