Р Е Ш Е Н И Е № 377 София 27.10.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2044 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по две касационни жалби,подадени от О. К. Г. чрез адв.И. В. и от А. - С срещу решение № 1649 от 31.07.13г.,поправено с решение № 203 от 7.02.14г.по в.гр.дело № 1969/13г.на Софийски апелативен съд.С него е отменено решение № 499 от 21.01.13г.по гр.дело № 13979/11г.на Софийски градски съд в частта,с която е отхвърлен искът по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ,предявен от О. К. Г. против П. на РБ за разликата между присъденото обезщетение от 5 000 лв до 30 000 лв и са присъдени допълнително още 25 000 лв. Касаторът О. Г. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част с оплаквания,че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен.Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да се уважи иска в претендирания размер. Касаторът А. –С обжалва въззивното решение в осъдителната му част.Поддържа,че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено и счита,че сумата 6 000 лв е достатъчна да репарира претърпяните от ищеца вреди. С определение № 799 от 12.06.14г.състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,като разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС - решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о. и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК. Според установената задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд – ТР № 3/22.04.05г.на ОСГК Според установената задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд, т. 11, държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, обезщетението се определя глобално по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване, а в т. 11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и прието, че размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. В мотивите си съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл са и решенията на ВКС постановени по уеднаквяване на съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ,в които е прието, че справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл той не е абстрактно понятие. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ – по отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление,като образуваното наказателно производство е прекратено,с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди.Изложени са съображения,че в периода на наказателното преследване,продължило около четири години,с наложена мярка за неотклонение”парична гаранция”, ищецът е претърпял душевни болки и страдания;изпаднал в депресия,влошило се здравословното му състояние – започнали проблеми с кръвното налягане; срината била професионалната му кариера,тъй като бил освободен от заеманите отговорни постове в [фирма] и не е могъл да намери работа по специалността си.Като е взел предвид пряката причинна връзка между наказателното преследване и състоянието на ищеца на психически стрес,несигурност,злепоставяне в семейния и обществен кръг,въззивният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. Върховният касационен съд,състав на Четвърто г.о.,като взе предвид доводите на страните във връзка с подадените касационни жалби и като провери правилността на решението на основание чл.291 ал.2 ГПК намира следното: Решението е неправилно. Съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти,което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера,необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди,който е завишен. Настоящият съдебен състав намира,че за покриване вредите на ищеца – претърпяни болки и страдания от незаконното му обвинение в извършване на престъпление,по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 10 000 лв.Този размер е съобразен с обстоятелството,че по отношение на ищеца не е определяна мярка за неотклонение „задържане под стража”,не се установява причинно- следствена връзка между освобождаването му като член на УС и изпълнителен директор и воденото срещу него наказателно производство, тъй като той е освободен от посочените длъжности на 15.03.02г.преди да има качеството на обвиняемо лице – привлечен е като обвиняем за престъпление по чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 НК на 21.10.02г.Освен показанията на св.Х. не са ангажирани други доказателства,че не е могъл да започне работа при конкретен работодател,който да е отказал сключване на трудово правоотношение по причина воденото срещу него наказателно производство.Същевременно е установено от гласните доказателства,че предизвиканото наказателно производство, статута на обвиняем,с оглед общественото положение на ищеца, е нарушило психическия му баланс и се е отразило върху здравето му,получавал хипертонични кризи,изпаднал в депресия.Изброените обстоятелства имат отношение към размера на обезщетението и следва да се отчетат при определянето му. По изложените съображения решението в частта,с която искът по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ е уважен за разликата над 10 000 лв до 30 000 лв следва да се отмени и иска за разликата от 20 000 лв като неоснователен да се отхвърли. Решението следва да се отмени и в частта,с която неправилно е присъдена като глобална сума лихвата за забава в размер на 18429.71 лв, тъй като вземането произтича от непозволено увреждане и следва да се присъди с начална дата от прекратяване на наказателното преследване. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1649 от 31.07.13г., постановено по в. гр.дело № 1969/13г.на Софийския апелативен съд в частта,с която искът по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ е уважен за разликата над 10 000 лв до 30 000 лв,както и в частта,с която е осъдена П. на Р Б за сумата 18 429,71 лв лихва за забава за обезщетение за времето от 12.12.06г.до 20.10.2011г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на О. К. Г. против П. на Р Б за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление,наказателното производство по което е прекратено,за 20 000 лв /разликата над 10 000 лв до уважения размер 30 000 лв/,със законна лихва,считано от 12.12.06г.до окончателното изплащане. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.