Р Е Ш Е Н И Е № 22 София, 21 май 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари, двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно наказателно дело № 2105 / 2012 год. Производството е образувано по касационни жалби на подс. М. Ю. А. и неговия защитник и такава на подс. А. Б. Х., срещу въззивно решение № 130 от 16. 08. 2012 година, постановено по ВНОХД № 235 / 2012 год. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив, с което е била потвърдена присъда № 77 от 07. 04. 2011 год. постановена по НОХД № 84 / 2010 год., по описа на Окръжен съд – гр. Хасково, в осъдителната й част. С жалбите на подсъдимите, поддържани и в съдебно заседание, се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, /а с жалбата на защитника на подс. А. се прави оплакване и за явна несправедливост на наложените му наказания/, като се правят алтернативни искания: делото да бъде върнато за ново разглеждане, от друг състав на въззивния съд или подсъдимите да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Апелативен съд – гр. Пловдив в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: С присъда № 77 от 07. 04. 2011 год. постановена по НОХД № 84 / 2010 год., по описа на Окръжен съд – гр. Хасково, подсъдимия А. Б. Х. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1 във вр. с ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 и 4 от НК, като при условията на чл. 54 от НК, му били наложени наказания - „лишаване от свобода” за срок от шестнадесет години, както и „глоба” в размер на 220 000 лева. Със същата присъда, подс. Х. бил признат за виновен и в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2, във вр. с ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, за което отново при условията на чл. 54 от НК му били наложени наказания - „лишаване от свобода” за срок от шест години, както и „глоба” в размер на 30 000 лева. На основание чл. 23 от НК, на подсъдимия Х. било наложено общо най-тежко наказание – „лишаване от свобода” за срок от шестнадесет години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затвор, както и „глоба” в размер на 220 000 лева. Със същата присъда и подс. М. Ю. А. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1 във вр. с ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК, като при условията на чл. 54 от НК, му били наложени наказания - „лишаване от свобода” за срок от шестнадесет години, както и „глоба” в размер на 220 000 лева, като А. бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за подбудителство в извършване на това престъпление. Подс. А. бил признат за виновен и в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2, във вр. с ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, за което отново при условията на чл. 54 от НК му били наложени наказания - „лишаване от свобода” за срок от шест години, както и „глоба” в размер на 30 000 лева. С присъдата, подс. А. бил признат за виновен в извършването и на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му били наложени наказания - „лишаване от свобода” за срок от една година, и „глоба” в размер на 2000 лева на На основание чл. 23 от НК, на подсъдимия А. било наложено общо най-тежко наказание – „лишаване от свобода” за срок от шестнадесет години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затвор, както и „глоба” в размер на 220 000 лева. По жалби на подсъдимите и техните защитници, било инициирано въззивно производство в рамките на което, било постановено решение № 170 от 24. 11. 2011 год., по ВНОХД № 306 / 2011 год. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив. С решение № 168 от 14. 05. 2012 год. постановено по Н.Д. № 293 / 2012 год. по описа на ВКС, трето н.о., това въззивно решение било отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. С атакуваното въззивно решение № 130 от 16. 08. 2012 година, постановено по ВНОХД № 235 / 2012 год. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив, първоинстанционната присъда, в осъдителната си част, била потвърдена. Касационната инстанция намира релевираните доводи в жалби и на двамата подсъдими за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по фактите, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, в претендираното им от касаторите, съдържание. Това е така поради следните съображения: Вследствие на сторената съвкупна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, както Апелативен съд – гр. Пловдив, така и Окръжен съд – гр. Хасково, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършените престъпления, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията по физико-химическите, авто-техническата и техническа експертизи, приобщените по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства и не на последно място, приложените ВДС. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е проведена от съдилищата по фактите, при съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Доводите на защитата на касаторите за наличие на процесуални нарушения допуснати от въззивната инстанция при проведения доказателствен анализ, не могат да бъдат споделени. Противоречията в доказателствените материали са били много внимателно анализирани, както досежно номерата на ползуваните от свид. С. М. и подс. А. Х. мобилни телефони, местоположението на подсъдимите преди задържането им от органите на МВР, контакта на подс. Х. със свид. С. М., голямата парична сума в евро, установена при проведения личен обиск на подс. А. след задържането му при опита да осъществи среща със свид. М. и др. Настоящият съдебен състав споделя извода на въззивния съд, че показанията на свид. С. М. не следва да бъдат изключвани от доказателствената съвкупност поради наличие на процесуално препятствие. От една страна такова не е налице /арг. чл. 118, ал. 1, т.1 и чл. 384, ал. 1 във вр. с чл. 383, ал. от НПК/, а от друга, последователността в показанията на този свидетел и цялостното му процесуално поведение, не могат да бъдат абсолютно игнорирани, от решаващата апелативна инстанция. Тук следва да бъде посочена и несъмнената корелация между показанията на именно този свидетел с различни други, доказателствени източници. Възраженията на подсъдимите и тяхната защита, свързани с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянията, също не следва да бъдат споделяни. По делото са налице в достатъчна степен и обем такива /в частност показанията на свид. С. М., Ал. Д., В. М., Т. и др., заключенията по изслушаните експертизи, особено техническите, протоколите за разпознаване, приложените ВДС/, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите, достигнати от инстанциите по същество. При констатираната от съдилищата, в частност и от въззивния съд, фактическа рамка, извършените от подсъдимите престъпления са правилно квалифицирани и обосновано е било прието, че същите са осъществени при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Апелативен съд – гр. Пловдив изключително аргументирано е отговорил на доводите на защитата на подсъдимите свързани с правилността и законосъобразността на постановения първоинстанционен акт /наведени междувпрочем по същество и в касационните жалби/, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Въззивната инстанция освен, че е провела съдебно следствие, е извършила и собствен анализ на установената по делото доказателствена съвкупност, като релевантните факти са били детайлно обсъдени и следва да бъде споделен извода, че същите обуславят съставомерност на деянията осъществени от касаторите, като материалния закон извън всякакво съмнение, е приложен правилно. При това положение, не са налице основанията на чл. 354, ал. 1, т. 2, изр. 2-ро във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, за отмяна на постановените актове и оправдаване на подсъдимите Х. и А., тъй като посочената хипотеза в случая не е налице – подсъдимите не са осъдени за несъставомерни деяния. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователни се явяват наведените оплаквания за нарушение на материалния закон. Следва да си посочи също така, че липсват и допуснати нарушения на процесуалните правила явяващи се съществени, по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, обстоятелство, обуславящо неоснователността и на оплакванията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Що се касае до наведения довод за явна несправедливост на наложеното на подсъдимият М. А. наказание „лишаване от свобода” за извършеното престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1 във вр. с ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК, настоящата инстанция счита, че същото се явява частично основателно. Това е така защото, за ефективното постигане на целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, а именно, да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, не се налага с абсолютна категоричност подсъдимия М. А. да бъде изолиран от обществото в определения му по същество от съдилищата по фактите, срок. Съобразно установената по делото доказателствена съвкупност преценена през призмата на чл. 54 от НК и изложеното по – горе, наложеното на подсъдимия М. А. наказание „лишаване от свобода” следва да бъде намалено по размер, до възможния законов минимум от петнадесет години, като съответстващо в по – пълна степен на обществената опасност на дееца и на констатираните по делото от съдилищата смекчаващи наказателната му отговорност обстоятелства, като последните както е било и прието, действително не са в достатъчен обем, за да обосноват приложението на чл. 55 от НК. При това положение, въззивният акт ще следва да бъде коригиран и досежно определеното съобразно разпоредбата на чл. 23 от НК, общо най-тежко наказание „лишаване от свобода”, наложено на подсъдимия. В името на справедливостта, същото следва да бъде сторено и по отношение на подс. А. Х. въпреки обстоятелството, че от страна на този подсъдим, липсва оплакване базирано на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 130 от 16. 08. 2012 год., постановено по ВНОХД № 235 / 2012 год. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив с което е била потвърдена присъда № 77 от 07. 04. 2011 год. постановена по НОХД № 84 / 2010 год., по описа на Окръжен съд – гр. Хасково, в осъдителната й част, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимият М. Ю. А. наказание „лишаване от свобода” за извършеното престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1 във вр. с ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК, от шестнадесет години „лишаване от свобода” на петнадесет години „лишаване от свобода”. НАМАЛЯВА размера на определеното на подсъдимият М. Ю. А. на основание чл. 23 от НК, общо най-тежко наказание „лишаване от свобода”, от шестнадесет години „лишаване от свобода” на петнадесет години „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затвор.. НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимият А. Б. Х. наказание „лишаване от свобода” за извършеното престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1 във вр. с ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 и 4 от НК, от шестнадесет години „лишаване от свобода” на петнадесет години „лишаване от свобода”. НАМАЛЯВА размера на определеното на подсъдимият А. Б. Х. на основание чл. 23 от НК, общо най-тежко наказание „лишаване от свобода”, от шестнадесет години „лишаване от свобода” на петнадесет години „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затвор.. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.