5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 550 гр. София, 12.07.2023 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 802 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на частна касационна жалба на ищеца по делото Сдружение „МУЗИКАУТОР“ против определение № 832/23.03.2023г. по ч. гр. д. № 648/2023г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено разпореждане № 857/07.02.2023г. по т. д. № 1177/2022г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството и връщане на исковата молба на ищеца, поради неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на констатирана нередовност на исковата молба. Частният касатор твърди, че атакуваното определение е неправилно. Поддържа, че Сдружение „МУЗИКАУТОР“, като организация по ЗАПСП, разполага със самостоятелно процесуално право на иск, като обемът на отстъпените права, условията и начина на тяхното ползване, както размерът на обезщетението и тяхното доказване биха имали отношение към материално - правната страна на спора и по-точно към определяне на размера на събираните възнаграждения или обезщетения, съгласно чл.94р от ЗАПСП, а не към правото на иск. /позовава се на определение № 3573/2016г. по ч. гр. д. № 4004/2016г. на Апелативен съд – София/. Счита, че при предявяване на искове за защита на материални права, организациите за колективно управление на права са възприемани като процесуален субституент, но това тяхно качество не следва от материалноправното правоотношение между тях и чуждестранните организации, с които имат сключени договори за представителство, а от закона - нормата на чл.94с, ал.2 ЗАПСП (предишен чл.40, ал.10) от ЗАПСП. Съответно намира, че въпросите, дали между Сдружение „МУЗИКАТОР“ и съответните чуждестранни ОКУП има валидно сключени договори за взаимно представителство, дали твърдяните автори са членове на тези организации, както и налице ли е упълномощаване, са материалноправни и не се отразяват на активната процесуалноправна легитимация на ищеца, както и на правото на иск, което законът гарантира за този тип организации. Касаторът сочи, че ЗАПСП изрично признава на организациите за колективно управление на права, регистрирани по чл.94 и сл. от ЗАПСП, правото да бъдат процесуален субституент. Доколкото ЗАПСП предвижда, че разпоредбата на чл.26 ГПК не се прилага, този тип процесуална субституция е от типа процесуална суброгация /сочи се решение № 3/08.012016г. по гр. дело № 599/2015г. на Апелативен съд – Пловдив и решение № 250/24.03.2008г. по т. д. № 973/2007г. на 2-ро т.о. на ВКС/. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството по гр. д. № 1177/2022 г. на СГС е образувано по искова молба на Сдружение „Музикаутор“, с която ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове против „Екселенс“ ООД за заплащане на сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нарушаване на правата на автори, членове на сродни дружества за колективно управление на права, върху изрично посочени обекти на авторско право, подробно посочени в исковата молба, чрез публично изпълнение на 21.01.2022г. на същите, както и искане за разгласяване на диспозитива на съдебното решение. С исковата молба ищецът е представил удостоверение № 11/19.01.1994г. на Министерство на културата на Република България, съгласно което ищецът е регистриран в Регистъра на сдруженията по чл.40 ЗАПСП, отдел „Авторско право“ към Министерство на културата. Представено е и удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права, съгласно което Сдружението е регистрирано по реда на чл.40б, ал.1 ЗАПСП и по този на чл.40б, ал.9 ЗАПСП. С разпореждане № 3908/12.07.2022г. съдията - докладчик е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да представи сключени договори за представителство и упълномощаване по смисъла на чл.94, ал.2 ЗАПСП. С нарочна молба от 16.08.2022г. ищецът е посочил, че организациите за колективно управление на права могат да предявяват искове, като не трябва да установяват индивидуални права на управление, позовавайки се на разпоредбата на чл.95, ал.2 ЗАПСП, като въпросните договори са оповестени в списъка на Публичния регистър, поддържан от министъра на културата. С разпореждане № 5188/23.09.2022г. съдът повторно е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца да представи договорите за представителство APRA, ASCAP, BMI и SESAC, тъй като откриването им на сайта на Министерство на културата е невъзможно по посочения от Сдружението начин. С нарочна молба от 13.10.2022г. ищецът сочи на съда начин за достъп до посочените договори. С разпореждане № 5829/25.10.2022г. съдията - докладчик отново е оставил без движение исковата молба, като е указал повторно на ищеца да представи процесните договори. С молба от 14.11.2022г. Сдружението се е позовало на разпоредбата на чл.94с, ал.2 ЗАПСП, като поддържа, че легитимацията му настъпва по силата на закона. Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.94с, ал.1 ЗАПСП, организацията за колективно управление на права има право да представлява своите членове, други организации за колективно управление на права, с които има сключени договори за взаимно представителство, и техните членове пред всички правораздавателни и административни органи при защитата на поверените им за колективно управление права. От друга страна, с разпоредбата на чл.95в, ал.2 ЗАПСП, законодателят е предвидил, че организациите за колективно управление на права могат да предявяват искове и да искат налагането на мерки само по повод на права, които са им поверени за управление, съответно за защита. Организациите за колективно управление на права, когато предявяват искове или искат налагането на мерки, не трябва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита, на техните членове, оповестени в списъка по чл.94у, ал.1, т.10 ЗАПСП и на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл.94г, ал.3, т.7 ЗАПСП, съгласно която разпоредба министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър води и поддържа Публичен регистър на лицата, получили регистрация за колективно управление на права. В раздел първи на този регистър се вписват сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, с които са сключени договори за взаимно представителство, с посочване на категориите права, видовете права, произведения или други обекти на закрила, срокът и територията съгласно договора. Апелативният съд е споделил изводите на решаващия състав на СГС. Изложил е съображения, че съгласно закона, на доказване не подлежат единствено индивидуални права на управление, но не и факта на сключване на договори със сродните чуждестранни организации за колективно управление на права. Счел е, че липсва основание да се приеме, че обявените във водения и посочен по - горе регистър по чл.94у, ал.1, т.10 ЗАПСП договори следва да се считат за известни на третите добросъвестни лица, в т.ч. и на съда, от момента на обявяването им, какъвто е случаят с вписаните в търговския регистър обстоятелства. Дали посочените от ищеца договори са сключени, между кои страни и с какъв предмет са, е въпрос на доказване, тежестта за което се носи от ищеца, съгласно чл.154 ГПК, а правна преценка за същото е от изричните правомощия на съда, а не на административен орган. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ В случаите, когато предявяват искове или искат налагане на мерки, Организациите за колективно управление на права („ОКУП"), като особена категория ищци, освободени ли са от задължението да установяват наличието на сключени договори за двустранно представителство с други сродни организации, при условие, че не трябва да установяват индивидуални права за управление, съответно за защита на техните членове и на членовете на сродни организации?; 2/ От какво произтича процесуалната легитимация на ОКУП - от закона, на основание нормата на чл. 94с, ал.2 от ЗАПСП или от сключените договори и как се съотнася прилагането чл.94с ЗАПСП, във връзка с чл.95в., ал.2?; 3/ Какви са последиците при неустановяване наличието на сключени договори за двустранно представителство при предявени искове: недопустимост на тези искове или неоснователност на същите и евентуалното недоказване на наличие на сключени договори обуславя предявяването на исковете или е въпрос по същество относно тяхната основателност?; 4/ Нормата на чл.94с ЗАПСП определя процесуалната легитимация или процесуалната и материално-правната легитимация на ОКУП?; 5/ Оповестяването на договорите за двустранно представителство в Публичния регистър към министъра на културата по реда на чл.94у от ЗАПСП и представянето на удостоверение за извършване на дейност като ОКУП, което е официален удостоверителен документ, достатъчно ли е за установяване наличието на тези договори?“ Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и ал.2, предл. последно. Обосновава очевидната неправилност с твърдението, че въззивният съд не е съобразил нормативната уредба и погрешно е подвел установените факти под приложимите правни норми, игнорирайки нормата на чл.94с от ЗАПСП и прилагането й в съвкупност с чл.95в, ал.2 от същия закон. Настоящият състав намира, че определението следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първия въпрос, конкретизиран от настоящия състав съобразно Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, дали за да упражни правото на иск по чл.95в, ал.1 ЗАПСП е необходимо организацията за колективно управление на права да представи сключените от нея договори за двустранно представителство със сродни чуждестранни организации за колективно управление на права, на които са предоставени за управление, съответно защита индивидуални права. Съгласно чл. 95в, ал.1 ЗАПСП, право на иск по чл. 95, 95а и 95б ЗАПСП освен носителите на съответното право и лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване, имат и организациите за колективно управление на права /ОКУП/ и професионалните защитни организации на правоносителите. Според ал.2 на чл.95в ЗАПСП (в последната редакция - изм. ДВ бр.47/2019г.), ОКУП могат да предявяват искове и да искат налагането на мерки само по повод на права, които са им поверени за управление, съответно за защита. Организациите за колективно управление на права, когато предявяват искове или искат налагането на мерки, не трябва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита, на техните членове, оповестени в списъка по чл. 94у, ал. 1, т. 10 ЗАПСП, и на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП, като в тези случаи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ГПК не се прилага. Според чл.94г, ал.1 ЗАПСП, министърът на културата или оправомощен от него заместник - министър води и поддържа публичен регистър на лицата, получили регистрация по чл. 94б за колективно управление на права, който се публикува на интернет страницата на Министерството на културата. Раздел първи от регистъра се води за организации за колективно управление на права, в който едно от вписваните обстоятелства са сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, с които регистрираната от Министерството на културата ОКУП има сключени договори за взаимно представителство, с посочване на категориите права, видовете права, произведения или други обекти на закрила, срокът и територията съгласно договора – чл.94г, ал.2, т.1 и ал.3, т.7 ЗАПСП Видно от горните разпоредби, за да се легитимира ищецът като процесуален субституeнт по см. чл.95в, ал.2 ЗАПСП е достатъчно сдружението да е регистрирано в регистъра по чл. 94г, ал.2, т.1, вр. чл.94б ЗАПСП, като когато предмет на исковете са индивидуални права на управление, съответно за защита, поверени на сродни чуждестранни организации за колективно управление на права /ЧОКУП/, единственото условие за възникване на процесуалната суброгация е съответната ЧОКУП да е вписана в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП по водената от Министерството на културата партидата на ищеца, в качеството му на ОКУП. Законът свързва легитимацията на ищеца в очертаната хипотеза само с вписванията по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП в регистъра, но не и с представянето на договорите за взаимно представителство, сключени между ищеца и ЧОКУП, въз основа на които е извършено това вписване. Целта на вписването в установен от закона регистър е осигуряването на публичност, поради което вписването винаги има оповестително действие за третите лица, вкл. за съда, като в случая ЗАПСП изрично обуславя правото на иск на ОКУП по чл.95в, ал.1 от същия закон именно от вписванията във водения от Министъра на културата регистър. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения правен въпрос: „За да се упражни правото на иск по чл.95в, ал.1 ЗАПСП от организация за колективно управление на права е достатъчно да е налице вписване на сродната чуждестранна организация за колективно управление на права в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП по партидата в този регистър на ищеца, като условие за упражняване на правото на иск не е представянето на сключените между тези организации договори за двустранно представителство.“ Предвид дадения отговор на поставения правен въпрос, обжалваното определение, в което е прието, че за легитимацията на ищеца е необходимо представяне на договорите, сключени със сродни чуждестранни организации, е постановено в несъотвествие с нормата на чл.95в, ал.1-2 ЗАПСП. С оглед на това, определението следва да бъде отменено като неправилно, ведно с потвърденото с него определение на първата инстанция, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 832/23.03.2023г. по ч. гр. д. № 648/2023г. на Апелативен съд – София. ОТМЕНЯ определение № 832/23.03.2023г. по ч. гр. д. № 648/2023г. на Апелативен съд – София, ведно с потвърденото с него разпореждане № 857/07.02.2023г. по т. д. № 1177/2022г. на Софийски градски съд, VI-9 състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по т. д. № 1177/2022г. по описа на същия съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.