1 Р Е Ш Е Н И Е № 50059 гр. София, 20.10.2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1647 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата А. Я. П. – О. чрез процесуален представител адвокат Е. П. срещу решение № 668 от 09.05.2022 г. по в. гр. д. № 2757/2021 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което след отмяна на решение № 264247 от 24.06.2021 г. по гр. дело № 12154/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, 9 състав, са отхвърлени предявените от А. Я. П. – О. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, [населено място] искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди като неоснователни и ищцата е осъдена да заплати на ответното застрахователно дружество сума в размер 766,53 лв., представляваща разноски по делото пред САС. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил в пълнота и в тяхната взаимна връзка всички събрани по делото доказателства и е допуснал вътрешно противоречие в мотивите на решението по отношение на причинната връзка между инцидента /пътно-транспортното произшествие/ и настъпилите допълнителни усложнения, наложили повторна оперативна намеса през 2018г. и ревизионно ендопротезиране на дясната тазобедрена става. Касаторът моли решението на въззивната инстанция да бъде отменено и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата претендираното обезщетение за неимуществени вреди заедно със законната лихва и направените разноски, евентуално делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав и събиране на доказателства. Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Злидолски оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на извода за липса на ексцес вследствие процесното пътно-транспортно произшествие и на причинно-следствена връзка между произшествието и твърденията за ексцес. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С определение № 50282 от 05.06.2023 г. по т. дело № 1647/2022 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Следва ли при постановяване на своето решение съдът да изясни фактическата обстановка по делото и да съобрази решението си със събраните по делото факти и доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, включително косвените такива? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въззивният съд е констатирал, че на 09.06.2009 г. А. Я. П. – О. е пострадала при пътен инцидент, настъпил в [населено място] по вина на водача, управлявал лек автомобил „ВАЗ 21061“ с рег. [рег.номер на МПС] , по отношение на който с ответника е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие /ПТП/. Въз основа на заключението на медицинската експертиза, възприето като компетентно, обективно и безпристрастно, основаващо се на науката и опита на вещото лице - специалист по ортопедия и травматология, съдебният състав е приел за установени следните обстоятелства: при пътния инцидент на 09.06.2009 г. ищцата е получила счупване на шийката на дясната бедрена кост; проведено е оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза; настъпила е асептична некроза на главичката на счупената бедрена кост и впоследствие се е развила коксартроза, което е наложило подмяна на тазобедрената става с изкуствена през 2012 г.; при преглед на ищцата през 2017 г. поради засилващи се болки е установено разхлабване на тазовата компонента на протезата, поради което е оперирана повторно през 2018 г. и е направено ревизионно ендопротезиране на дясната тазобедрена става като разхлабената част е сменена. Въззивната инстанция е посочила, че според вещото лице това усложнение е от механичен характер, не е в резултат на претърпяното през 2009 г. ПТП, но е налице причинна връзка между него и проведеното лечение. Приела е, че няма документи ищцата да е страдала от заболяване на дясната тазобедрена става преди пътния инцидент, но е установено, че е страдала от хроничен спастичен бронхит, увреждания на междупрешленните дискове в шиен и поясен отдел, сърдечно заболяване - стенокардия, страхова невроза и ревматоиден артрит, които заболявания водят до намаляване на двигателната активност на организма и удължават възстановителния период след оперативно лечение, както и че датата на инвалидизация на ищцата е от 07.09.1998г. Въззивният съд е посочил, че вещото лице е изяснило причините, които водят до разхлабване на компонентите на протезата. Съдебният състав е обсъдил и кредитирал показанията на свидетеля Х. Б. О. /син на ищцата/ като основаващи се на лични впечатления за изложените от него факти и обстоятелства относно счупването на таза и бедрената кост, претърпените операции, настъпилото усложнение, смяната на протезата /ревизионното ендопротезиране на дясната тазобедрена става/ и търпените болки и страдания, преценил ги е при условията на чл. 172 ГПК и ги е приел за достоверни. Изводът за неоснователност на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на основание чл. 226 КЗ /отм./ е аргументиран с липсата на влошаване на здравословното състояние на ищцата, което да е в причинна връзка с настъпилото през 2009 г. ПТП. Прието е, че полученото асептично разхлабване на ацетабуларната чашка на протезата е усложнение от механичен произход, свързано с вътреставни проблеми, което не е в резултат на претърпения инцидент през 2009 г., като наличието на причинна връзка между проведеното лечение на уврежданията, получени при пътния инцидент през 2009 г., и последващото разхлабване на протезата на тазобедрената става, е ирелевантно за влошаване на здравословното състояние. Въззивният съд е изложил съображения, че лечението е свързано с вече поставената изкуствена тазобедрена става поради разхлабване на компонентите на протезата, което може да се дължи на износване на имплантните повърхности и последващо отслабване на околната кост, т. е. остеолиза, на възрастта, пола, теглото, физическата активност и някои заболявания. Съдебният състав е посочил, че Експертното решение на ТЕЛК от 08.12.2017 г., установяващо 62% намалена работоспособност на ищцата от 07.09.1998 г., също не доказва влошаване на здравословното й състояние в сравнение с това, при което е определено първоначалното обезщетение за неимуществени вреди. Приел е, че влошаването е настъпило през 2012 г., когато е извършена смяна на тазобедрената става на десния долен крайник с изкуствена протеза, на която е била извършена ревизия през 2018 г., което е отчетено от САС при постановяване на решението по гр. дело № 4207/2013г. и е рефлектирало върху размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. По релевантния процесуалноправен въпрос: Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, цитираните от касатора решения, както и решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, следва да изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. По правилността на въззивното решение: В конкретния случай въззивният съд в противоречие с разпоредбата на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК не е обсъдил в пълнота и в тяхната съвкупност събраните относими и релевирани своевременно доказателства, не е съобразил в пълна степен установените по делото обстоятелства, релевантни към здравословното състояние на ищцата и причинно-следствената връзка между влошеното здравословно състояние и настъпилото през 2009 г. ПТП. При установяване на фактическата обстановка и изясняване на причинната връзка между процесното ПТП и настъпилите допълнителни усложнения, наложили повторна оперативна намеса през 2018 г. и ревизионно ендопротезиране на дясната тазобедрена става, съдебният състав е допуснал грешка във фактическите изводи поради нарушение на правилата на формалната логика. Действително в заключението на съдебно-медицинската експертиза е посочено, че настъпилото през 2017 г. усложнение /разхлабване на тазовата компонента на протезата на дясна тазобедрена става, което е довело до ревизионно ендопротезиране/ не е в резултат на претърпяното на 09.06.2009 г. ПТП, но е налице причинна връзка между проведеното лечение на уврежданията, получени при процесното ПТП, и настъпилото през 2017 г. усложнение. Изводът на съдебния състав за липса на влошаване на здравословното състояние на ищцата, което да е в причинна връзка с осъщественото през 2009 г. ПТП, не е съобразен с обстоятелството, че между първоначалното увреждане през 2009 г. /счупване на шийката на дясната бедрена кост, проведеното оперативно лечение, изразяващо се в поставяне на метална остеосинтеза/, настъпилото усложнение от съдов характер /асептична некроза на главичката на счупената бедрена кост и развила се коксартроза/, което е наложило на 16.02.2012 г. да бъде поставена оперативно изкуствена дясна тазобедрена става, и настъпилото през 2017 г. усложнение от механичен характер /разхлабване на компонентите на протезата/, довело до ревизионно ендопротезиране на дясната тазобедрена става през 2018 г., съществува причинно-следствена връзка. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза най-честата причина за разхлабване /разлепване/ на частта от протезата е износването на имплантните повърхности и последващото отслабване на околната кост, т. нар. остеолиза. Ако ищцата не беше получила при процесното ПТП увреждане на шийката на дясната бедрена кост и впоследствие дясната тазобедрена става не беше сменена с изкуствена, то не би възникнал проблемът остеолиза и не би се наложило ревизионно ендопротезиране на ставата. Различните причини за разхлабването – възраст, пол, тегло, физическа активност, някои заболявания и др., не могат да обосноват извод за липса на причинно-следствена връзка между първоначалното увреждане на ищцата през 2009 г. при процесното ПТП, предизвикано от водача на застрахования при ответното застрахователно дружество автомобил, смяната на дясната й тазобедрена става през 2012 г. и ревизионното й ендопротезиране през 2018 г. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че неправилно въззивната инстанция е приела, че наличието на причинна връзка между проведеното лечение на уврежданията, получени при пътния инцидент през 2009 г., и последващото разхлабване на протезата на тазобедрената става, е ирелевантно за влошаване на здравословното състояние. С т. 10 на ППВС № 4/30.10.1975 г. е прието, че след присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане пострадалият има основание да търси ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние, ако то се намира в причинна връзка с увреждането и ако при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и съобразено. В конкретния случай е налице ексцес, тъй като е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищцата в сравнение със състоянието, при което й е присъдено обезщетение с решение № 750 от 14.04.2014 г. по гр. дело № 4207/2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, като влошаването на здравословното състояние се намира в причинна връзка с увреждането и проведеното лечение /смяна на дясна тазобедрена става/ и причинява на ищцата нови неимуществени и имуществени вреди, необезщетени до този момент. Като е приел, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на основание чл. 226 КЗ /отм./ от ексцес е неоснователен, въззивният съд е постановил неправилно решение. Поради обстоятелството, че не се налага връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане, спорът следва да се реши в настоящото производство. Съгласно даденото задължително тълкуване на закона с ППВС № 4/30.10.1975 г., т. 10 при присъждане на обезщетение за вреди от ексцес следва да се съобразява обстоятелството дали при присъждане на първоначално обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда. При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. В съответствие с принципа на пълното обезщетяване, предвиден в чл. 51, ал. 1 ЗЗД, когато по-късно настъпилите вреди съставляват влошаване на състоянието на пострадалия, комуто в предходен момент вече е било присъдено обезщетение, то следва да се дължи обезщетение за новите вреди. Последващо обезщетяване на новите неимуществени вреди не се дължи само ако настъпването им е било взето предвид в предходното производство и е формирало размера на присъденото обезщетение. Претендираното обезщетение е за вреди, които са настъпили в резултат от усложнения, които не са взети предвид при определяне на размера на първоначалното обезщетение с решението от 14.04.2014 г. по гр. дело № 4207/2013 г. на Софийски апелативен съд. Поради възникналото механично усложнение, констатирано в етапна епикриза от МЦ „Полимед“ АД от 20.11.2017 г., се е наложило извършване през м. февруари 2018 г. на нова оперативна интервенция – ревизионно ендопротезиране на дясната тазобедрена става. Посоченото усложнение, предприетото ревизионно ендопротезиране на сменената тазобедрена става и претърпените от ищцата болки и страдания от усложнението и оперативната интервенция не са могли да бъдат предвидени и отчетени при определяне на първоначалното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като са възникнали по-късно. Предвид изложеното следва да се присъди обезщетение за вредите, настъпили в резултат на влошаване на здравословното състояние. При ексцес, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост по реда на чл. 52 ЗЗД. За определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат от настъпилото усложнение настоящият съдебен състав съобразява следните обстоятелства: през м. март 2016 г. ищцата е имала болки в тазобедрените стави и кръста, поради което през периода 16.03.2016 г. – 24.03.2016 г. се е лекувала в СБПЛР „Панчарево“ /епикризата от СБПЛР „Панчарево“/; на 20.11.2017 г. ищцата е приета в МЦ „Полимед“ АД с болки в дясната ингвинална гънка при ходене и изследване и ограничени движения поради болката, изписана е на 30.11.2017 г., като поради данни за разхлабване на компонентите на протезата е планирана за ревизионно ендопротезиране през м. февруари 2018 г. /етапна епикриза от МЦ „Полимед“ АД/; на 09.02.2018 г. е осъществено ревизионно ендопротезиране на дясната тазобедрена става; престоят в болницата е продължил от 08.02.2018 г. до 14.02.2018 г. /епикриза от МБАЛ „Полимед“ ООД/. От показанията на свидетеля Х. Б. О. /син на ищцата/, чиито показания съдебният състав отчита като достоверни и изградени въз основа на преки впечатления,при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява, че през 2016 г. са започнали болки и се появявали синини в тазобедрената става, операцията била отлагана с надеждата, че състоянието на ищцата ще се подобри и за изясняване на причината, от възникване на усложненията до операцията ищцата е търпяла болки при ходене и притеснения от предстоящата и неизбежна повторна интервенция, а след оперативната интервенция и връщането й в дома се придвижвала с патерици около месец и половина, не можела да спи, въпреки че пиела болкоуспокояващи, трудно й е да спи и към момента на даване на свидетелските показания - 27.02.2020 г. При определяне на размера на обезщетението е без значение дали ищцата е имала придружаващи заболявания, които да са допринесли за процеса на възстановяване след ревизионното ендопротезиране, предвид въведения от законодателя принцип за пълното обезщетяване на вредите, независимо от възрастта и здравословното състояние на пострадалия. Поради това съществуващите заболявания на ищцата /хроничен спастичен бронхит, увреждания на междупрешленните дискове в шиен и поясен отдел, сърдечно заболяване - стенокардия, страхова невроза и ревматоиден артрит/ не биха обосновали намаляване на размера на обезщетението. При определяне на размера на обезщетението на неимуществените вреди от ексцеса настоящият съдебен състав съобразява характера и тежестта на усложненията, интензитета, степента, продължителността на болките и страданията, обстоятелството, че същите продължават, момента на настъпване на усложненията и възрастта на ищцата. Преценявайки конкретните доказателства в тяхната взаимна връзка, отчитайки указаните в ППВС № 4/1968г. и многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, съобразявайки нивата на застрахователно покритие и обществено-икономическите условия, настоящият състав на ВКС приема, че доколкото неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване на ищцата за установените неимуществени вреди, настъпили в резултат на ексцес, ще бъде постигнато с определяне на обезщетение в размер 30 000 лв. Върху посоченото обезщетение за неимуществени вреди от ексцес се дължи лихва за забава, считано от момента на влошаване на здравословното състояние, в случая от датата на констатиране на усложненията – 20.11.2017 г. Моментът, от който застрахователят изпада в забава за плащане на обезщетението за вреди по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ при ексцес, и от който дължи обезщетението за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е моментът на влошаване на здравословното състояние /настъпване на усложненията/ съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, тъй като отговорността на застрахователя, която произтича от застрахователния договор, е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането - застрахователят отговаря за всички причинени вреди и при същите условия, при които отговаря прекият причинител. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди от посочената в исковата молба дата - 14.02.2018 г. Искът за присъждане на обезщетение е основателен и за претендираните имуществени вреди, които се установяват от представените писмени доказателства. Видно от фактура № 8949/13.02.2018 г., фактура № 8950/13.02.2018 г., фактура № [ЕГН]/08.02.2018 г. и касов бон от 15.02.2018 г., ищцата е направила разходи за закупуване на ендопротеза в размер 1 880 лв., разходи за операцията в размер 700 лв., за замразена полустава – 700 лв., и за лекарство Ксарелто таблетки - 46,40 лв. Направените разходи са в причинно-следствена връзка от настъпилото усложнение и проведената оперативна интервенция. Относно претенцията за лихва върху обезщетението за имуществени вреди настоящият съдебен състав счита, че лихвата се дължи от момента на претърпяване на материалната вреда, а не от датата на деликта, респективно от датата на усложненията /влошаване на здравословното състояние/ при ексцес. Обезщетението за забава върху сумите, изразходвани за лечение на увреденото лице е дължимо от делинквента, респективно от неговия застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от момента на извършването на имуществения разход, който в случая съвпада с момента на претърпяване на материалната вреда. Правото на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане възниква при осъществяване на всички елементи от фактическия състав, един от които е настъпване на имуществената вреда. В хипотезата на направени разходи за лечение и възстановяване като вид претърпяна загуба фактическият състав, от който произтича правото на обезщетение за този вид вреди, е завършен с извършване на необходимия разход. Увреждането настъпва с извършването на разхода, от този момент възниква задължение за делинквента, респективно неговия застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да заплати обезщетение за съответните имуществени вреди и съгласно чл. 84, ал. 3 ГПК от този момент отговорното за заплащането на обезщетението лице изпада в забава без покана. В конкретния случай необходимостта от закупуване на ендопротеза, разходи за операцията, за замразена полустава и закупуване на таблетки е възникнала няколко месеца след влошаване на здравословното състояние на ищцата, а именно при осъществяване на оперативната интервенция - ревизионно ендопротезиране на дясната тазобедрена става. Въз основа на изложените съображения лихвата за забава върху обезщетението за имуществени вреди, произтичащо от направените разходи, се дължи, както следва: върху сумите 1 880 лв. и 700 лв. – от 13.02.2018 г., върху 700 лв. – от 08.02.2018 г. и върху 46,40 лв. – от 15.02.2018 г. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, лихвата за забава върху сумата 3 280 лв. /1 880 лв. + 700 лв. + 700 лв./ следва да се присъди от посочената в исковата молба дата - 14.02.2018 г., а върху сумата 46,40 лв. – от 15.02.2018 г. Релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС давността по прекия иск на увреденото лице, предявен срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за заплащане на обезщетение за вреди от ексцес започва да тече от деня на проявяване на вредата. В конкретния случай усложенията при ищцата са констатирани за първи път в етапната епикриза на МЦ „Полимед“ АД от 20.11.2017 г., в която е посочено обективно състояние на разхлабване на ацетабуларната компонента на протезата, във връзка с което е насрочена и проведена оперативната интервенция. Погасителната давност по отношение на претендираните суми не тече от датата на ПТП, а от момента на проявяване на вредите: за обезщетението за неимуществени вреди – от 20.11.2017 г., а за обезщетението за имуществени веди – от съответните дати на направените разходи. Следователно към момента на предявяване на исковата молба – 18.09.2018 г., погасителната петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД не е изтекла. Поради изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 281, т. 3 ГПК – постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и вместо това ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ обезщетение за неимуществени вреди от настъпилия ексцес в размер 30 000 лв. заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 14.02.2018 г. до окончателното й плащане, както и обезщетение за имуществени вреди от ексцеса в размер общо 3 326,40 лв. заедно със законната лихва върху 3 280 лв., считано от 14.02.2018 г., и върху 46,40 лв. – от 15.02.2018 г., до окончателното плащане. По разноските: С оглед изхода на спора, доказателствата за направени разноски и уточнените претенции в списъците по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените от последната разноски за първоинстанционното и касационното производства в размер общо 3 396,53 лв., от които 2 700 лв. – за първоинстанционното производство, и 696,53 лв. – за касационното производство. Разноски за въззивното производство не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени. Предвид основателността на иска, разноски на ответното застрахователно дружество и юрисконсултско възнаграждение не се дължат. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 668 от 09.05.2022 г. по в. гр. д. № 2757/2021 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав и вместо това постановява: ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“, ЕИК[ЕИК], [населено място], район Т., пл. „Позитано“ № 5 да заплати на А. Я. П. – О. следните суми: 1/ на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сума в размер 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, настъпил през м. ноември 2017 г. във връзка с пътно-транспортно произшествие, причинено на 09.06.2009 г. от Б. О. Висенте като водач на лек автомобил марка „ВАЗ 21061“ с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника със застрахователна полица № 04/[ЕГН] по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2018 г. до окончателното плащане; 2/ на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сума в размер 3 326,40 лв. /три хиляди триста двадесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от същия ексцес, заедно със законната лихва върху сумата 3 280 лв., считано от 14.02.2018 г., и върху сумата 46,40 лв., считано от 15.02.2018 г., до окончателното плащане; 3/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 396,53 лв. /три хиляди триста деветдесет и шест лева петдесет и три стотинки/, представляваща направени разноски за първоинстанционното и касационното производства. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.