Р Е Ш Е Н И Е № 60203 гр. София, 27 юни 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 619/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от адв. И. Д. – упълномощен защитник на подсъдимия Г. К. Г., срещу присъда № 90252 от 10.02.2021 г. по внохд № 138/2020 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. С присъда № 82 от 13.02.2019 г., постановена по нохд № 621/2015 г. по описа на Районен съд - Петрич, подс. Г. К. Г. е признат за невиновен в това, че на 30.03.2015 г. в района на ГКПП – /населено място/, в лек автомобил марка „марка“ с рег. № /рег. №/, собственост на А. Й. К. от [населено място], е държал акцизни стоки без бандерол – тютюневи изделия, когато такъв се изисква по закон съгласно чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 19, ал. 1, чл. 64, ал. 1, 4 и 5 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), както и съгласно чл. 25, ал. 1, 2, 5 и 6 и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ), като деянието е немаловажен случай, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. По протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград е образувано внохд № 214/2019 г. С решение № 4514/18.10.2019 г. първоинстанционната присъда е била отменена поради съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. При новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, с присъда № 79 от 25.02.2020 г., постановена по нохд № 794/2019 г. по описа на РС – Петрич, подс. Г. К. Г. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. Съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по протест на прокурор от ОП – Благоевград, с искане за осъждането на подсъдимия по повдигнатото обвинение. С въззивна присъда № 900252 от 10.02.2021 г. по внохд № 138/2020 г. на Благоевградския окръжен съд е отменена присъдата от 25.02.2020 г. по нохд № 794/2019 г. по описа на РС – Петрич и вместо това подс. Г. К. Г. е признат за виновен и осъден по обвинение за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. По реда на чл. 54 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, и глоба в размер на 7500 лева. Проверяваната присъда е потвърдена в частта й, с която на основание чл. 234, ал. 5 от НК е постановено отнемане на предмета на престъплението и неговото унищожаване. Именно тази присъда е предмет на касационната проверка. В касационната жалба срещу въззивната присъда, подадена от адв. Д. - упълномощен защитник на подс. Г., са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 - 3 от НПК. Твърди се, че атакуваната присъда е незаконосъобразно произнесена, тъй като в хода на съдебното следствие обвинението не било категорично доказано като основание за произнасяне на съда с осъдителна присъда. Прави се искане за отмяна на присъдата и признаване на подс. Г. за невиновен по повдигнатото му обвинение. В депозирано в дадения срок допълнение към касационната жалба са изложени доводи в подкрепа на заявените касационни основания. Твърди се недоказаност на обвинението, като се оспорва авторството на деянието, както и допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и оценка на доказателствата, довели до липса на мотиви на въззивната присъда. Конкретно се правят оплаквания за избирателно и превратно тълкуване на: свидетелските показания за това, че не били обсъдени противоречията в показанията на разпитани в досъдебното производство (ДП) свидетели /полицейски служители и гранични полицаи/ с тези от първоинстанционния съд; превратно тълкуване на данните в справка за пътуване на подс. Г.. Оплакването за нарушение на материалния закон е заявено поради осъждане на подс. Г. въз основа на предположения и при липса на безспорна доказаност на обвинението. Съображения за явна несправедливост на наложените наказания не са излагани. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. Г. – адв. Д., поддържа касационната жалба. Счита, че видно от мотивите на ОС – Благоевград не са обсъдени доказателствата, които са били представени пред тази инстанция в съвкупност с тези от първата инстанция, респективно на ДП. Също така, не са били обсъдени противоречията в гласните доказателства, което според защитата е основание за отмяна на въззивната присъда поради липса на мотиви. Формулирани са алтернативни искания за връщане на делото за ново разглеждане с оглед на това, че от събрания доказателствен материал не може да се установи по безспорен и категоричен начин субективният момент на повдигнатото обвинение на подзащитния му, или за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. Прокурорът от ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и поради липса на касационните основания в чл. 348, ал. 1 от НПК предлага същата да бъде оставена без уважение, а присъдата на ОС – Благоевград - в сила. Подсъдимият Г. К. Г. заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в касационната жалба, съображенията на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Подадената касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от процесуално легитимирано лице и срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, ал. 1, т. 2 от НПК. Същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Преди всичко следва да бъдат разгледани оплакванията за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като са пряко свързани с проверка на законосъобразността на въззивния съдебен акт. В тази връзка се твърдят пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд поради избирателен подход при оценката на показанията на свидетелите Б., Г. и К.. Настоящият състав не споделя тези оплаквания. Касационният съд се произнася в рамките на приетата от въззивния съд фактология, като е задължен да разгледа оплакванията за несъблюдаване на процесуалните правила при събиране, проверка и оценка на доказателствата. Действително, ВКС не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите. С оглед на това, касационната проверка в тази насока се отнася до решаване на въпроса дали контролираният съд е обезпечил чрез събраните и проверени доказателства обективното и всестранно изясняване на релевантните обстоятелства. Касае също и въпросите дали доказателствата не са събирани избирателно, дали не са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, дали не им е придадено съдържание, различно от действителното, в какъвто смисъл са и изложените в допълнението към касационната жалба на адв. Д. съображения във връзка с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. ОС - Благоевград е провел допълнително въззивно съдебно следствие, като е допуснал по свой почин, с оглед разкриване на обективната истина в процеса и правилното приложение на закона, повторен разпит на свидетелите И. Г. Б. и А. Й. К.. При проведения в съдебно заседание на окръжния съд от 10.02.2021 г. разпит на св. Б. /служител ОИД – ГПУ-/населено място/ към датата на инкриминираното деяние/, са били прочетени показанията му от 28.10.2015 г., дадени в хода на първото разглеждане на делото от РС – Петрич, на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, като свидетелят заявил, че ги поддържа. Въззивният съд подробно е обсъдил показанията на св. Б., дадени пред първостепенния съд при първото разглеждане на делото и е достигнал до защитен с аргументация извод, че следва да ги кредитира /л. 55 от мотивите по внохд/. Именно те се отнасят до споделени от подсъдимия пред този свидетел обстоятелства по отношение на предоставянето на лекия автомобил на неустановено лице в РСМ, което изявление е било предизвикано от намирането на укритите цигари. Вярно е, че контролираната инстанция не е обсъдила показанията на същия този свидетел от ДП, където заявил, че подс. Г. Г. е казал, че цигарите са негови, но това свидетелстване за извънпроцесни изявления на подсъдимия не би могло да бъде противопоставено на дадените от него пред съда обяснения. Обсъжданите свидетелски показания са били ценени от решаващия съд във връзка с показанията и на други свидетели, които са се намирали на граничния пункт, изпълнявайки служебните си задължения. Така, свидетелят А. С. в надлежно приобщени показания е дал информация за непосредственото си възприятие, че подсъдимият е бил притеснен. Свидетелят Й. А. е дал показания за това, че подсъдимият не е имал никакви възражения по констатациите в съставени му акт. Доводът в касационната жалба, че свидетелят Д. Г. в разпита си, проведен пред РС – Петрич в с.з. на 28.10.2015 г. по нохд № 621/2015 г. /л.л. 29 - 32/, неколкократно заявил, че подсъдимият нищо не е казвал за съпричастността си към държаните акцизни стоки без бандерол, но показанията на св. Г. били изопачени от въззивния съд, е без основание. В мотивите на проверяваната въззивна присъда ясно е посочено /л. 55 гръб/, че изявленията на част от свидетелите, че пред тях подсъдимият не е казвал на кого са цигарите, илюстрират че не са имали такива служебни задължения, които да включват изслушване на подсъдимия. Относно показанията на св. К., предоставил му автомобила, в който са открити процесните цигари без бандерол, същите не са ценени изолирано, а са изследвани във връзка с останалата доказателствена съвкупност (л. 55 от внохд). Преценени са като предубедени, с оглед на желанието на този свидетел да оневини по повдигнатото обвинение своя приятел от детинство, подс. Г., но и на тяхната житейска неправдоподобност сами по себе си. Съмненията в тяхната достоверност е породена в тяхната нелогичност и неправдоподобност. В случая, не става въпрос за „превратни житейски тълкувания“ от страна на въззивния съд, а за извод, че заявеното от свидетеля /че продал автомобила си през 2014 г. на македонски гражданин, който му изплатил 2/3 от уговорената продажна цена и тъй като не се издължил свидетелят отишъл до /държава/ на следващата година и с притежавания от него ключ за автомобила, в отсъствието на македонския гражданин, си го взел обратно, за което последният не се противопоставил, както и че имало кутии цигари в жабката на л.а./ не само поставя под съмнение достоверността на показанията му, но по същество обосновава и извод, че твърденията му са недостоверни и не съответстват на истината, тъй като са в противоречие с останалия доказателствен материал освен с обясненията на подсъдимия, и имат за цел да оневинят последния. В тази връзка, без основание е и възражението на касатора по отношение оценката на приложената по делото справка /л. 29а от ДП/. Информацията от този писмен документ е използвана за проверка на достоверността на показанията на св. К., като тя не е превратно ценена, защото, макар да касае лицето, в нея е удостоверено и с какъв автомобил то е преминало през ГКПП. С оглед на тези съображения възражението на защитата за недоказаност на авторството на деянието не може да се прецени като основателно. Няма съмнение, че подс. Г. е управлявал лекия автомобил, не е имало друго лице в него. Несъмнено е установено също обстоятелството, че в резервната гума и в тайници са били поставени цигари без акцизен бандерол по вид, количество и стойност, посочени от обвинението. По отношение на спорното обстоятелство – знанието на подс. Г. за намиращите се в управлявания от него автомобил акцизни стоки /цигари/ без бандерол, положителното му установяване е било защитено в мотивите на новата въззивна присъда чрез съвкупния анализ на показанията на свидетелите – служители на ГКПП и Митницата за поведението и състоянието на подсъдимия, които показания, макар и косвено, но във връзка помежду си, са послужили за аргументация на субективната страна на деянието по чл. 234, ал. 1 от НК. Изложените съображения дават основание на касационната инстанция да приеме, че при разглеждане на делото не са били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, така че възраженията в касационната жалба в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, са неоснователни. В тази връзка, не може да бъде удовлетворено искането за отмяна на въззивната присъда на това основание и оправдаване на подсъдимия. В рамките на установената фактическа обстановка материалният закон е приложен правилно. Оплакването за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е само декларативно посочено във връзка с твърдението за несправедливост на атакувания съдебен акт. Наказателната отговорност по отношение на подс. Г. за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК е реализирана от решаващия съд при съобразяване на обстоятелствата по чл. 54 от НК. ОС - Благоевград е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода в законовия минимум от 1 година, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, както и кумулативно предвиденото наказание глоба, също в минимален размер. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на въззивния съд за липса на условия за приложение на чл. 55 от НК. Правилно установените смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства не са били оценени като многобройни или изключителни. Действително, деянието, предмет на настоящото производство, е извършено преди повече от седем години и подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност в същия период от време. Процесното производство надхвърля разумния срок за разглеждане на едно наказателно дело, още повече такова, което не се отличава с изключителна правна и/или фактическа сложност и подсъдимият е демонстрирал безупречно процесуално поведение. Тази продължителност на производството изисква изричната и измерима компенсация. ВКС счита, че тази компенсация е направена от въззивния съд, като срокът на производството е отчетен със значителна тежест сред смекчаващите отговорността обстоятелства. Размерът на наложените с присъдата наказания е на предвидения в специалната норма минимум и е достатъчно либерален, така че не се налага намаляване под най-ниския предел, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 90252 от 10.02.2021 г., постановена по внохд № 138/2020 г. на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.