Ключови фрази
Ревандикационен иск * Отмяна на нотариален акт * реституция * земеделски земи

Р Е Ш Е Н И Е

№ 320

София, 17.10.2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 04 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1142 /2010 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 279 от 28.03.2011г. по касационна жалба на Г. М. И., В. И. Г., Поема В. И. и М. В. С. е допуснато касационно обжалване на решение № 417 от 02.06.2010г. по гр.д.№ 330/2009г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 3247 от 24.11.2008г. по гр.д.№ 6723/2006г. на Варненски РС в частта, с която е признато за установено по отношение на М. С. Г., С. С. Л., Д. С. Д., че ищците са собственици на 2/3 ид.ч. от имот 1271 с площ 1403 кв.м. и са осъдени С. Д. Х. и Х. Г. Х. да предадат владението на ищците върху същия имот и вместо това са отхвърлени предявените искове, както и искането за отмяна на основание чл. 431, ал.2 от ГПК/отм/ на н.а. № 178,т.VІ от 1968г.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с процесуалните правила, защото не са обсъдени всички доказателства, касаещи идентичността на имота, притежаван от наследодателя им и възстановения имот и за необоснованост на решението
Ответницата по касация оспорват касационата жалба. Считат, че не е доказана идентичноста между купения от наследодателя на ищците имот и възстановения по ЗСПЗЗ, защото няма кадастрален план към момента на покупката – 1948г. и отразените съседи в кадастралния план от 1960г. са различни от посочените в нот. акт. Позовават се и на нормата на чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ предвид извършената делба през 1968г. на получения по замяната по ЗТПС имот.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Варненски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК по въпроса: .длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства, относими към предмета на спора, включително и допълнително представените от страните пред въззивната инстанция, установяващи собственици на съседни имоти и движението на собствеността върху тях. С решения по чл. 290 от ГПК : Р № 460/22.05.2010г. по гр.д.№ 768/2009г. на І гр.о., Р № 589_29.08.2010г. по гр.д.№ 1359/2009г. и Р № 627:05.10.2010г. по гр.д.№ 1623/2009г. и трите на І гр.о. на ВКС се приема, че съдът е длъжен да разгледа повдигнатия пред него спор по същество, преценявайки относими към спора доказателства и формирайки самостоятелни изводи въз основа на тях. Правото на собственост е динамично и при преценка на идентичността следва да се имат предвид не само посочените съседи в документа на собственост, а и представените доказателства за промени в собствеността на съседните имоти. В тази връзка заключенията на СТЕ не са единственото доказателство, въз основа на което съдът следва да преценява идентичността. Това важи с особена сила когато се преценява идентичността на земеделски имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ, граници, на които са записани в различни периоди в интервал от време и трябва да се проследява движението на собствеността на съседните имоти. Ако СГЕ със задача да изследва идентичността не е направила това, заключението й е непълно.
Законодателят е предвидил в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ процедури за установяване идентичност на имотите, заявени за възстановяване към настоящия момент в административното производство, включващи издирване на стари планове, аерофотоснимки, анкетиране, представяне на удостоверения по чл. 13, ал.4 и скици по ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, изготвяне на помощни планове по чл. 13а от ППЗСПЗЗ и планове на новообразуваните имоти. Преценката за идентичност в административното производство е резултат от законово уредени процедури и е комплексна. Тя се извършва за цяла местност и землище, и въз основа на всички доказателства, събрани за тях. Предвид това липсата на кадастрален план към момента на колективизацията не е пречка за установяване на старите реални граници. СТЕ в рамките на един гражданско правен спор не може да извърши подобна комплексна преценка. Отделно от това, сравняването на границите в различни документи за собственост и изготвените планове следва да се извършва към един и същ момент и при съпоставяне актовете за собственост и движението на собствеността за съседните имоти, които не винаги са приети като доказателства по делото до колкото касаят трети лица. Установената идентичност с решението на ОСЗГ, което е официален удостоверителен документ има обвързваща съда доказателствена сила. При оспорването й в тежест на оспорващия е да опровергае установеното с решението.
По касационната жалба:
По делото е установено следното: Наследодателят на ищците Г. И. М., починал на 05.03.1983г. е купил от С. И. К. с н.а. № 195,т.V.1948г. нива от 15 дка в землището на [населено място], част от цяла нива от 28,47 дка. Границите на продаваемата част са С. Д., Г. Д. И. и продавача. Имота е заявен за възстановяване и за него е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи реални граници с решение № 563/12.10.1998г. Решението е издадено въз основа на удостоверение от техническата служба и скица към него и самото то съдържа описание на признатия за възстановяване имот, като нива от 15,148 дка , който по плана от 1960г. съвпада с имоти 1305, 1344 и 13441. Планът за новообразуваните имоти е изготвен въз основа на плана от 1960г. и анкетиране. По делото е безспорно, че имот 1271 попада изцяло в имот 1305, който в разписната книга по плана от 1960г. е записан на наследници на Г. Ч. /или Ч./. Първите три ответници М. С. Г., С. С. Л. и Д. С. Д. са наследници на С. Д. Г., починала на 08.10.2004г., а тя е една от наследниците на Д. Г. С., починал на 08.01.1932г. Всички негови наследници: М., Г., Б. Надежда, Т. и С. Г. са оземлени по Закона за селскостопанското настаняване на бежанците /ЗСНБ/ и са признати за собственици на нива от 32,540 и на нива от 8,240 дка в м. “Гроздов гроб” – общо 40 780 дка. с н.а. № 11,т.ІІ от 28.02.1946г. Тази тяхна нива е заменена по ЗТПС с протокол № 20 от 22.03.1968г. на Т. комисията с нива от 6 дка, за която са признати за собственици с н.а. № 178/1968г. По отношение на получената по замяна нива са извършили делба с протокол от 25.11.1968г., по силата на който С. Г. получава дял трети – нива с площ 1010 кв.м. при граници: път, Б. Г., Т. Г. и Г. Г.. От заключението на СТЕ, приета от РС се установява, че дял трети не е идентичен с имот 1271, но СТЕ, приета от ОС е стигнала до обратния извод. Тройната СТЕ е разглеждала въпроса за идентичността на цялата нива от шест дка, сравнявайки единствено имената на съседите по нот. акт от 1948г. и кадастралния план от 1960г.формално, чез да проследява движението на собствеността. Тя не е проверила извода за идентичност на дял трети с имот 1271 С. Г. е продала имот 1271 с площ 999 кв.м. на последните двама ответници С. Д. Х. и Х. Г. Х. с н.а. № 31,т.3/02.12.2003г. В имота има барака от груби дъски и кашони. По преписка № 465А/91г., С. Д. Г. е заявила за възстановяване имот от 6,956 дка в м. “Кара тепе”, който й е възстановен с решение № 06 от 18.12.1997г., правото на собственост за които доказва с н.а. № 11,т.ІІ/28.08.1946г. за оземляване по ЗСНБ
За да постанови възивното решение, съдът е приел, че решението на ПК достатъчно индивидуализира процесния имот и има конститутивно действие, но не се доказва, че наследодателят е бил негов собственик, тъй като не се установява идентичност между имота по н.а. № 195/1948г. и възстановения с решението имот поради това, че не съвпадат съседите, описани в акта и тези по плана от 1960г.
При формиране на този извод, съдът в нарушение на процесуалните правила и на цитираните по-горе решения, съставляващи задължителна съдебна практика за него не е обсъдил представените пред него доказателства, отразяващи движението на собствеността на съседните имоти и за идентичност на имената. В разписната книга към плана от 1960г. имот 1305 е записан на името на Г. Ч.. При анкетирането е установено, че този имот е на Г. И. М.. Това е и името на купувача по н.а. № 195/1948г. Не е представено удостоверение за идентичност на имена, но индиция за такава е обстоятелството, че в свидетелство за свето кръщене на сина му И., като баща е записан Г., а в свидетелство за завършено образование синът му фигурира с бащино име Г.. Необходимо е изясняване на този въпрос.
Пред възивната инстанция е представен и протокол за делба от 08.08.1957г. на имотите, останали в наследство от Г. Д. И., посочен като съсед на нивата, купена от наследодателя на ищците в н.а. № 195/1948г. Той е записан като съсед, собственик на имот 1304 и в разписната книга към плана от 1960г./ л. 92 и 93 от делото на ОС/ Всички СТЕ установяват съвпадение като съсед на продавача на нивата С. К.. Другия съсед по нот. акт от 1948г. е С. Д., а имот 1307, съседен на имот 1305 е записан през 1960г. на Г. С..
Посочените доказателства не са обсъдени нито от заключението на двете СТЕ, приети от възивната инстанция, нито от съда в решението, поради което то е постановено в нарушение на процесуалното правило на чл. 235 от ГПК. Това налага отмяната му. За събиране на доказателства за идентичността на имената на наследодателя на ищците и за изготвяне на нова СТЕ за установяване наличието на идентичността на имота, купен с н.а. № 195/1948г. и имот № 1305, като проследи движението на собствеността и за съседните имоти и идентичността между имота, получен по дял трети от делбата от 25.11.1968г. и имот № 1271 в каквато насока са приети две противоречиви единични експертизи от РС и от възивната инстанция, делото следва да се върне за ново разглеждане.
Ответниците по касация се позовават на нормата на чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Тази норма не се прилага по отношение на наследодателката на ответниците, тъй като правото на собственост върху нива от 6,959 дка в м. “Каратепе” е възстановено с решение № 06 от 18.12.1997г. по преписка № 465А. Към момента на постановяване на това решение нормата е била с друго съдържание. Запазване действието на замените по ЗТПС при извършване на последващи разпоредителни сделки е предвидено за първи път с изменението на чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, публикувано ДВ бр. 122/1997г., което е в сила от 19.12.1997г. Наследодателката С. Д. Г. е заявила за възстановен имот в лично качество. Като наследници на 1/6 от имуществото на Д. Г. С., починал на 08.01.1932г., тя е оземлена с 1/6 част от ниви с обща площ 40,780 дка. в м.”Гроздов гроб” с н.а. № 11,т.ІІ/28.08.1946г., който е представила като доказателство за собственост на заявения имот. По делото не е установено дали възстановената нива е част от тези, с които е оземлена през 1946г., но ако това е така, то също е пречка да й бъде възстановен и полученият по замяната през 1968г. имот.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 417 от 02.06.2010г. по гр.д.№ 330/2009г. на Варненски окръжен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: