Ключови фрази
Непозволено увреждане * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление


4





Р Е Ш Е Н И Е


№ 557

[населено място], 28.01.2011 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и десета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА


при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1599 по описа за 2009 год.

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Недко П. М. от[населено място], чрез процесуалния му представител адв.Д., срещу решение от 30.03.2010г., постановено по в.гр.д.№2259/2008г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 08.08.2008г. по гр.д.№7906/2006г. на В. районен съд за уважаване на предявените от С. А. Е., А. Д. С., Р. К. Р. и М. П. М. искове срещу Н. П. М. за солидарно заплащане с [фирма],[населено място] на обезщетения на основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД.
Касационното обжалване е допуснато с определение №491 от 12.05.2010г. поради противоречиво разрешаване на въпросите: носи ли отговорност по чл.45 от ЗЗД журналист за описани чужди твърдения, чийто източник е описан и дали разгласеното обстоятелство е позорно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото, или само от гледна точка на моралните разбирания на общата среда на ищците и на читателите на статиите – в случая кв.”А.” в[населено място], с въззивното решение и с решение №666 от 22.02.2010г. по гр.д.№2878/2008г. на ВКС, І г.о. С решение №666 от 22.02.2010г. по гр.д.№2878/2008г. на ВКС, І г.о. исковете на С. А. Е., А. Д. С., Р. К. Р. и М. П. М. срещу Н. П. М. за обезщетение за вреди, претърпени в резултат от уронване на доброто име и достойнството на всеки от тях, чрез разпространение на неверни и позорящи ги факти, в материал, публикуван в друг вестник – 7 дни спорт” в броеве от 08.12.2005г. и 09.12.2005г., от същия автор Н. П.. Прието е, че журналистът е предал не свое възприятие, а чуждо възприятие /впечатление/ за факти и би носил отговорност, ако неправилно ги е пресъздал. Ж. е описал чужди твърдения като е без значение дали са верни и ако посочи източника – не носи отговорност. В тази насока са и допълнителните мотиви на приложеното от касатора решение №891 от 07.06.2002г. по гр.д.№183/2002г. на ВКС, ІVг.о.
Настоящият съдебен състав намира, че когато твърденията изхождат от други лица, които са посочени от автора на публикувания материал и в текста коректно е предадена дадената от тях информация, няма основание за ангажиране отговорността по чл.45 от ЗЗД на автора, а по отношение на втория въпрос намира, че във всеки конкретен случай следва да се прецени читателския кръг.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено решението. Претендират се разноски.
Ответниците по жалбата С. А. Е., А. Д. С., Р. К. Р. и М. П. М. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на предявените от С. А. Е., А. Д. С., Р. К. Р. и М. П. М. срещу автора Н. П. М. за солидарно заплащане с възложителя на работата [фирма] на обезщетения в размер на по 4000лв. на всеки от тях – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от уронване на доброто име и достойнството на всеки от тях, чрез разпространение на неверни и позорящи ги факти, публикувани на 09.12.2005г. във вестник „Ч.” в материал под заглавие „В. А. провокирал гейскандал в М.”.
С обжалваното решение е прието, че журналистът не носи отговорност за клевета при наличие на проявена професионална добросъвестност – ако бе извършена необходимата проверка, относно истинността на информацията, съгласно установената журналистическа практика, вътрешните фактически правила на съответната колегия или издателство, чрез използване на обективно съществуващите и възможни източници на информация. В конкретния случай е прието, че авторът на статията не е проявил професионална добросъвестност, тъй като не е потърсил преди публикацията ищците. С обжалваното решение въззивният съд не се е занимал с релевантния за спора въпрос дали журналистът носи отговорност за описаните чужди твърдения.
Решението е неправилно.
Изложените в публикувания материал факти безспорно възпроизвеждат казаното от посочените в материала лица пред автора на материала. Съдържанието на текста насочва към извод, че твърденията изхождат от други лица, които са посочени в статията и в текста коректно е предадена дадената от тях информация. Видно от съдържанието на материала, авторът не е излязъл извън рамките на информацията и оценката с начина, по който е поднесъл информацията, с начина на структуриране на фактите или с използваните думи. По делото няма данни, че написаното относно получената информация би било друго, ако журналистът би извършил допълнителни проучвания и поради това неправилен е изводът, че журналистът е действал непрофесионално и недобросъвестно. Освен това информацията не излиза извън отразяването на фактите около събитието – освобождаването на четиримата футболисти от отбора и е по въпроса за причините, който представлява интерес за общността и по който има право да бъде информирана. При коректно предадена информация, изхождаща от друго лице, липсва съзнание за оклеветяване и няма основание да се ангажира отговорността на автора за препредадените чрез публикувания материал изявления на трето лице, което е посочено. Ако в изявленията на третото лице се съдържат клеветнически твърдения, отговорността е само на автора на изявлението.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, с която са уважени исковете за обезщетение за непозволено увреждане срещу него, поради което и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.2 от ГПК въззивното решение следва да се отмени в тази част и вместо него се постанови решение, с което исковете срещу този ответник се отхвърлят. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски в инстанциите по делото в размер на общо 1370лв. – за държавни такси за обжалването и за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ решението от 30.03.2010г., постановено по в.гр.д.№2259/2008г. на В. окръжен съд, в обжалваната част, с която е оставено в сила решението от решение от 08.08.2008г. по гр.д.№7906/2006г. на В. районен съд за уважаване на предявените от С. А. Е., А. Д. С., Р. К. Р. и М. П. М. искове с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу Н. П. М. за солидарно заплащане с възложителя на работата [фирма],[населено място], на обезщетения за неимуществени вреди и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. А. Е., А. Д. С., Р. К. Р. и М. П. М., всички от[населено място], искове срещу Н. П. М. от[населено място], за заплащане на обезщетения в размер на по 4000лв. на всеки от тях – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от уронване на доброто име и достойнството на всеки от тях, чрез разпространение на неверни и позорящи ги факти, публикувани на 09.12.2005г. във вестник „Ч.” в материал под заглавие „В. А. провокирал гейскандал в М.”.
ОСЪЖДА С. А. Е., А. Д. С., Р. К. Р. и М. П. М., всички от[населено място], да заплатят Н. П. М. от[населено място], общо сумата 1370лв./хиляда триста и седемдесет лева/ - разноски по делото.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: