О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 367
София, 11.05.2021 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4185 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Енерго-Про продажби” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., чрез адв. Н. Г., против въззивно решение № 990 от 29 септември 2020 г., постановено по в.гр.д. № 1470/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, с което е потвърдено решение № 935 от 25 февруари 2020 г., постановено по гр.д. № 12065/2019 г. по описа на районния съд в гр. Варна, с което е прието за установено по отношение на „Енерго-Про продажби” АД, че Е. Е. Т., с адрес в гр. Варна], не дължи на дружеството сумата от 6575,59 лева, представляваща корекция на консумирана електрическа енергия за периода 25.07.2017 г.-24.07.2018 г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], за обект на потребление в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В”, ап. 41.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че при постановяване на решението въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, като не е обсъдил възраженията и доводите, изложени във въззивната жалба; че в нарушение на материалния закон бил изводът, че към момента на установяване на неправомерното софтуерно въздействие върху процесния електромер Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) не представляват приложим закон, тъй като към момента на проверката са действали разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ. Дори и да се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ е неприложим в случая, то процесната сума се дължи на основание чл. 183 ЗЗД, тъй като в случая се касае до точно установено количество на реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на договора за покупко-продажба на електрическа енергия, но съдът не се е произнесъл изобщо по този довод. Поддържа се, че по делото е безспорно установено, че количеството 35201 квтч електрическа енергия по регистър 1.8.3 е реално доставено до обекта на потребление, същото е реално потебено, но не е заплатено. Оспорват се изводите за липса на доказателства, че при демонтажа на електромера същият е бил в състоянието, в което е представен за метрологична експертиза, както и че при монтажа електромерът е бил с нулеви показания в скритите регистри. В тази връзка се сочи, че според съставения от служители на дружеството констативен протокол от 24.07.2018 г. и протоколът на Българския институт по метрология (БИМ) от 15.07.2019 г. електромерът е бил поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба № 507645, поради което нямало как да е манипулиран след демонтажа, тъй като целостта на пломбата би се нарушила и това е щяло да бъде посочено в протокола на БИМ. От представения протокол за монтаж на електромера от 05.06.2014 г. и от отговорите на вещото лице в съдебно заседание пък се установявало, че електромерът е бил нов при поставянето му и е бил с нулеви показания във всички регистри. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
В срока за отговор на касационната жалба ответникът в касационното производство Е. Е. Т., с адрес в [населено място], чрез адв. Р. С., възразява срещу допускането на касационно обжалване и излага становище за неоснователност на жалбата по същество.
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд приема за установено, че между страните е налице облигационно правоотношение, по силата на което ищецът има качеството потребител на електрическа енергия. На 24.07.2018 г. е извършена техническа проверка на средството за търговско измерване, монтирано на обекта на ищеца с абонатен № [ЕГН], при която са снети показания по следните тарифи: Т1 (1.8.1) – 1858 квтч, Т2 (1.8.2) – 11355 квтч, Т3 (1.8.3) – 12237 квтч, Т4 (1.8.4) – 22964 квтч. Електромерът бил демонтиран, поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 507645 и изпратен за експертиза. Извършената метрологичната експертиза на БИМ, след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера, е установила намеса в тарифната му схема, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи – Т1 и Т2. Действително потребената електрическа енергия се разпределя и върху невизуализираните тарифи: тарифа Т3 – 12237 квтч и тарифа Т4 – 22964 квтч. Въз основа на тези данни е одобрено становище за начисляване на общо 35201 квтч електрическа енергия за периода 25.07.2017 г.-24.07.2018 г. и допълнително е начислена сумата от 6575,59 лева, за която е издадена фактура № [ЕГН] от 24.07.2019 г. Установено е, че в протокола за монтаж на електромера от 05.06.2014 г. не са отразени показанията му към онзи момент по отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.4, а само по регистри 1.8.1 и 1.8.2, които са били нулеви. Според заключението на техническата експертиза, електромерът е от одобрен тип, произведен и преминал задължителната проверка за метрологична годност в БИМ през 2014 г., като към датата на проверката (24.07.2018 г.) е в срок на метрологична годност; отчитането на консумираната от обекта на ищеца електрическа енергия е по две тарифи – нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). Наличието на данни, записани в регистри 1.8.3 и 1.8.4 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-конкретно – в тарифната му схема. Посочено е, че натрупаното количество електрическа енергия в регистри 1.8.3 и 1.8.4, които не са активирани за търговски отчет, е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса, чрез софтуерно проникване в паметта на електромера, както и че процесното количество електрическа енергия от 35201 квтч, отразено в регистри 1.8.3 и 1.8.4, е преминало през измервателната система на електромера, поради което и то е доставено до обекта и съответно е потребено. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че електромерът е монтиран нов, с нулеви показания по визуализираните тарифи, които са активирани за търговски отчет; че след като е бил нов, не е бил включван към електрическата мрежа и няма как в паметта му да има натрупани количества електрическа енергия, при което може да се направи заключение, че при монтажа на електромера показанията и на останалите невизуализирани тарифи са били нулеви.
От правна страна окръжният съд приема, че с решение № 1500 от 6 февруари 2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС, обн. ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48-51, отменени с решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. по описа на ВАС, обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г., т.е. към момента на извършване на проверката чл. 48-51 ПИКЕЕ са били действащо право, тъй като отменените текстове не се прилагали от датата на обнародването на решението на ВАС, с което са отменени. Предвид отмяната на разпоредбите на чл. 47 ПИКЕЕ, регламентиращи реда за установяване неизмерването или неточното измерване на доставяната до обектите на абонатите електрическа енергия - чрез съставянето на констативен протокол, установяващ наличието на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на абонатите в хипотезите на чл. 48, ал. 1, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ, то и осъществяването на тези факти не би могло да се установи по предвидения в ПИКЕЕ ред. Приема се, че при липсата към момента на проверката на процедурни правила, към които препраща чл. 83, ал. 1 т. 6 ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидите на абонатите, предвидени в чл. 48-50 ПИКЕЕ, не могло да бъде осъществено по специалния ред, който предвижда разпоредба на ЗЕ. Прието е, че констативният протокол от 24.07.2018 г., изрично оспорен относно удостоверните с него факти, доколкото не е съставен в присъствието на ищеца и не е подписан от него, няма процесуална стойност, поради което и отразените в него обстоятелства, са непротивопоставими на ищеца. Съдът счита, че от данните по делото не може да се направи категоричен извод, че при демонтажа му електромерът е бил именно в състоянието, в което е представен за метрологична експертиза, извършена една година след това, както и че констатираната от БИМ разлика от 35201 квтч между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите през електромера количества са действително доставени от ответника и потребени от обекта на ищеца, тъй като липсват безспорни доказателства, от които да се установи какви са били показанията на отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.4 при монтажа на електромера, доколкото не се установява тези регистри да са били с нулеви показания към датата на монтажа в обекта на ищеца (05.06.2014 г.). В тази връзка не е кредитирано заключението на вещото лице в частта на обяснението, че след като електромерът бил монтиран нов на обекта на потребление с нулеви показания по тарифи Т1 и Т2, то можело да се заключи, че и показанията по останалите невизуализирани тарифи също са били нулеви.
Касационният съд приема, че поставеният от касатора въпрос относно задължението на съда да обсъди доводите, твърденията и възраженията на страните, както и всички доказателства по делото, е обуславящ за крайния изход на спора. Касационното обжалване се допуска, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 222 по т.д. № 505/2017 г., II т.о. При отговора на този въпрос ще се съобрази и дали при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД, каквото е другото питане на касатора.
За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса от 131,51 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 990 от 29 септември 2020 г., постановено по в.гр.д. № 1470/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна.
УКАЗВА на „Енерго-Про продажби” АД в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 131,51 лева, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |