Р Е Ш Е Н И Е
№ 332
гр. София,11 юли 2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
КЕТИ МАРКОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
н. д. № 1609/ 2011 година
Касационното производство е образувано по протест на ВОЕННО- АПЕЛАТИВНАТА ПРОКУРАТУРА и жалби на подсъдимите Б. Я. Я. и Е. Б. В., двамата от [населено място], срещу въззивно решение № 10 от 11. 04. 2011г., на Военно- апелативния съд на Република България, постановено по ВНОХД № 83/ 2010г., по описа на съда, с което е изменена, в частта си за основанието за оправдаването на подсъдимите, и потвърдена в останалата, присъда № 388 от 7. 04. 2010г., на Софийския военен съд, по НОХД № 388/ 2009г.
В касационния протест на Военно- апелативната прокуратура се релевира довод за нарушение на материалния закон- чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Заявява се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста в съдебно заседание пред настоящата инстанция, по съображенията в него.
В касационните жалби на всеки от подсъдимите Б. Я. Я. и Е. Б. В. също се изтъква довод за нарушение на закона- отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Поддържа се искане за изменяване на въззивното решение, в частта му за основанието за оправдаването на жалбоподателите. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбите се поддържат от подсъдимите, по съображенията в тях. Становищата им по протеста са за неоснователност, поради което молят същият да бъде оставен без уважение.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в протеста на прокурора и жалбите на подсъдимите, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание и провери атакуваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационният протест на Военно- апелативната прокуратура е неоснователен.
Касационните жалби на подсъдимите Б. Я. Я. и Е. Б. В. са неоснователни.
С първоинстанционната присъда Софийският военен съд, е признал подсъдимите- граждански лица Б. Я. Я. и Е. Б. В., двамата от [населено място], за невинни в това, че на 20. 12. 2004г., в [населено място], първият- в качеството си на длъжностно лице- Началник сектор „Управление на недвижими имоти” в ИА „Държавна собственост”- МО, в кръга на службата си, в съучастие помежду си като извършители, съставили неистински официален документ- „Доклад на комисия, назначена със Заповед № 2419 от 15. 11. 2004г., на Изпълнителния директор на ИА „Държавна собственост” на МО, с цел да бъде използван този документ, поради което и на основание чл. 304 НПК, ги е оправдал по обвиненията, както следва: по чл. 310, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 308, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК- за подсъдимия Я., и по чл. 308, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК- за подсъдимата В..
Постановил е разноските по делото, да останат в тежест на държавата.
С протестираното от прокурора и обжалвано от подсъдимите въззивно решение, Военно- апелативният съд на Република България е изменил цитираната първоинстанционна оправдателна присъда, като е приел, че основанието за оправдаване на всеки от подсъдимите, е по чл. 9, ал. 2 НК. Потвърдил е присъдата в останалата й част.
Проверяваното в настоящото производство решение на Военно- апелативния съд е постановено при второ по ред въззивно разглеждане на делото, след като с решение № 468 от 22. 12. 2010г., по н.д. № 416/ 2010г., ВКС на РБ, ІІ н.о., е отменил предходния въззивен съдебен акт, а именно- решение № 40 от 15. 06. 2010г., по ВНОХД № 39/ 2010г., на Военно- апелативния съд на Република България, с което е била потвърдена цитираната първоинстанционна оправдателна присъда, и е върнал делото за ново разглеждане на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание.
Тъй като релевираното и в протеста, и в жалбите на подсъдимите касационно основание е неправилното приложение на материалния закон, относно основанието за оправдаване на дейците по чл. 9, ал. 2 НК, макар и оценявано от касаторите на различна плоскост, при постановяване на касационния съдебен акт съображенията им, в подкрепа на застъпените тези, следва да бъдат обсъдени едновременно.
По отношение на приетите фактически положения, между двете инстанционни съдилища не се констатират различия. Безспорно установено е по делото, че след изготвянето му, върху инкриминирания доклад на комисията, назначена по установения във ведомството ред, чиито председател бил подсъдимият Я., същият е положил собствения си подпис за председател, и със запетая- за членовете Е. Д. и С. Й., докато подсъдимата В., със запетая е положила своя подпис на мястото на члена на комисията Т. Т.. Доказано е от заключението на изслушаната и приета по делото графическа експертиза, че всеки от двамата дейци е полагал собствения си подпис, без да се опитва да имитира подписите на членовете Д., Й. и Т..
Касационната инстанция намира, че напълно законосъобразно въззивният съд е заключил, че осъщественото от подсъдимия Я. деяние само от формална страна осъществява обективните и субективни признаци на състава на чл. 310, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 308, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Казаното в пълна степен се отнася и за подсъдимата В.- за престъплението по чл. 308, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Верен и съобразен със закона е изводът му, че съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства сочи на очевидна явна незначителност на конкретната степен на обществена опасност на деянието, предпоставяща приложението на чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК, и оправдаването на всеки от касаторите на посоченото основание. Констатирано е, че не са възникнали никакви негативни последици, вследствие изготвянето на инкриминирания неистински документ, че към момента на извършване на престъплението от подсъдимите, и трите лица- членове на комисията- Д., Й. и Т., чиито липсващи подписи са били заместени от тези на двамата дейци, са отсъствали поради ползването на отпуск. Отчетено е също така, че Я. и В. по никакъв начин не са се опитали да имитират подписите на своите колеги, за да създадат у адресатите на документа невярната представа, че той е бил подписан действително от обозначените в него конкретни лица, както и обяснението им за случая, неопровергано в процеса, че са били мотивирани от амбицията си за своевременно приключване на възложената им проверка, и финализирането й с представянето на изготвения доклад, а последното неминуемо се отлагало във времето, предвид отсъствието на посочените по- горе свидетели. Всички характеристични данни за подсъдимите ги очертават като положителни личности, добри и опитни професионалисти, с чисто съдебно минало.
При тези данни е очевидно, че обществените отношения, свързани с документирането и документооборота, пряко рефлектиращи върху нормалното функциониране на съответните държавни органи и структури, обект на защита по глава ІХ от НК, се оказват засегнати в една твърде незначителна степен, а от това следва, че конкретното деяние няма характера на престъпно, съобразно критериите на чл. 9, ал. 2 НК. В този смисъл въззивният съд законосъобразно е заключил, че то е малозначително, поради явно незначителната му обществена опасност. Затова в случая са налице основанията на чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК за признаване на подсъдимите Я. и В. за невинни, и оправдаването им по предявените им обвинения: по чл. 310, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 308, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК- за подсъдимия Я., и по чл. 308, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК- за подсъдимата В.. В този смисъл, проверяваният въззивен съдебен акт е законосъобразен.
ВКС в настоящия си състав не споделя аргументите на прокурора в протеста, в подкрепа на релевирания довод за нарушение на закона, тъй като на конкретното инкриминирано деяние се придава обществена опасност, каквато то обективно не съдържа. Липсва основание да се сподели виждането на изготвилия протеста прокурор, че Военно- апелативният съд е допуснал нарушение на закона, като не е изпълнил задължителни указания на касационната инстанция, дадени с отменителното решение. Прегледът на цитираното решение показва, че то не съдържа указания по приложението на закона, които да са от категорията на задължителните, по смисъла на чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК. Съдът е взел становище единствено във връзка с изявлението на участващия по делото прокурор от ВКП, но изобщо не се е произнасял по приложението на чл. 9, ал. 2 НК, доколкото с предходното въззивно решение подсъдимите са били оправдани поради приетата липса на съставомерно деяние, при което този въпрос изобщо не е бил третиран, а следователно не е могъл да бъде и предмет на касационен контрол. Нормата на чл. 9, ал. 2 НК е от общата част на Кодекса и принципно може да намери приложение по отношение на всеки престъпен състав от особената му част, когато обаче са налице основанията за това- деянието да е малозначително, поради липсата на обществена опасност въобще, или поради нейната явна незначителност. Такъв извод следва да бъде направен от съда, на базата на съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства, за всеки отделен случай. В конкретния казус въззивният съд е дал точна и адекватна оценка на правнорелевантните обстоятелства, достигайки до верния по съществото си извод за приложението на нормата на чл. 9, ал. 2 НК и оправдаването на подсъдимите на посоченото основание.
Липсва основание и за удовлетворяване на исканията, заявени в жалбите на подсъдимите. Както вече се изтъкна деянието на всеки от тях съдържа всички обективни и субективни признаци на инкриминираните им престъпни състави. Не може да се сподели тезата, лансирана от касаторите, че полагането на собствен подпис, със запетая върху официален документ, указващ основание за подписването му от точно поименно визирано в него друго лице- член на колективен орган, ангажиран със съставянето му, не го прави неистински, по смисъла на чл. 93, т. 6 НК. Постановление № 3/ 82 г. на Пленума на ВС, т. 8, дава точен и изчерпателен отговор на обсъждания кръг въпроси, поставени от жалбоподателите, и в този смисъл Военно- апелативният съд е съобразил задължителните предписания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с него. Забраната да се издава документ от чуждо име, не може да бъде преодоляна нито с липсата на възражения от страна на лицата, обозначени като негови автори срещу съдържанието му, нито дори с евентуално дадено от тях предварително съгласие да бъдат „заместени” при съставянето му.
Предвид горните съображения, ВКС намери, че протестът и жалбите са неоснователни, а проверяваното въззивно решение, като постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено сила, съобразно правомощията на настоящата инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 10 от 11. 04. 2011г., на Военно- апелативния съд на Република България, постановено по ВНОХД № 83/ 2011г., по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |