Р Е Ш Е Н И Е № 226 София, 23.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 13.12.2011 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 489/2010година Производството е по чл.290 и сл. ГПК. С решение № 19 от 14.01.2010 год., по т.д.№ 2191/2009 год. Софийски апелативен съд е обезсилил решението на Врачанския окръжен съд от 04. 06.2009 год., по гр.д.№ 24/2009 год. и е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения от [фирма] срещу [фирма] / н/ иск, основан на чл. 694, ал.1 ТЗ за установяване съществуването на вземане с цена от 5 272.36 лв., придобито чрез цесия от [фирма], [населено място]. Недоволни от съдебния акт на въззивния съд са останали и двете страни по спора - ищецът „С. И.”ООД и ответникът – [фирма], в несъстоятелност, които са го обжалвали с оплакване за недопустимост, касационно основание по чл.281, т.2 ГПК. Излагайки съображенията си за отсъствие на самостоятелно право на въззивна жалба за синдика на [фирма] / н/, поради липса на придобито от него качество на страна в процеса по см. на чл.26 ГПК, на процесуален субституент, респ. на представляващ длъжника в производството по предявения иск, основан на чл.694, ал.1 ТЗ и липсата на правен интерес за същия от предприетото в противоречие с волята на длъжника- ответник обжалване, касаторите искат обезсилване на въззивния съдебен акт и прекратяване на въззивното производство. Алтернативно всеки един от двамата касатори е развил и доводи за неправилност на обжалваното решение, позовавайки се на необоснованост на правните и фактически изводи на въззивния съд и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, обусловили преценката за недопустимостта на предявената искова претенция, поради което се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция. С определение № 503 от 12.07.2011 год., постановено по горепосоченото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като е прието, че при разрешаване на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право - притежава ли синдикът в производството по чл.694 ТЗ процесуалното право на главна страна и процесуалноправно легитимиран ли е същият в това производство при направено от ТД- ответник, чрез законния му представител, пълно признание на иска да подаде въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт, съобразен с последното и да упражни процесуални права в противоречие с волята на страната по материалноправния спор, е налице противоречие в съдебен практика, израз на която са решения на ВКС: № 760/2005 год., по гр. д. 546/2004 год. на ІІ-ро т.о. и № 784/ 2006 год., по гр.д.№ 555/2005 год. на V-то г.о.. Синдикът на [фирма] / н/ , чрез пълномощника си адв.Ал.Д., е възразил по основателността на въведените с касационната жалба оплаквания. Настоящият състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Разгледани по същество, двете касационни жалби, идентични по съдържание, са основателни. За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд се е произнесъл по въззивната жалба на синдика на дружеството -длъжник в производството по несъстоятелност - ТД [фирма] / в несъстоятелност/, като е приел, че в случая е налице ненадлежно упражнено от ищеца право на иск по чл. 694, ал.1 ТЗ, за което признанието на ответника е правно ирелевантно, поради отсъствие на установена от законодателя процесуална възможност за разглеждане на недопустимия иск по същество, в която хипотеза единствено признанието на страната може да се преценява наред с останалия доказателствен материал по делото. При обосноваване на крайния си правен извод за недопустимост на предявената искова претенция за установяване съществуването на неприето в производството по несъстоятелност кредиторово вземане в размер на сумата 5 272.36 лв. въззивната инстанция, в правомощията си на съд по същество, се е позовала на липсата на надлежно произнасяне от синдика на ТД - длъжник по предявеното от кредитора [фирма] в производството по несъстоятелност вземане, с включване на същото в списъка на приетите или неприети вземания към датата на исковата молба, както и на отсъствие на заявено в срок от кредитора възражение по чл.690, ал.1 ТЗ, което по изрично разпореждане на закона се явява предпоставка за надлежно упражняване правото на иск по чл.694, ал.1 ТЗ . Затова, според Софийски апелативен съд, при липсата на въведено от ищеца, като кредитор, възражение по реда и в преклузивния срок по чл. 690 ТЗ, последващото произнасяне на синдика по предявеното от ищеца, като кредитор в производството по несъстоятелност вземане, обективирано в обявения на 12.02.2009 год. списък с неприетите вземания е ирелевантно и не би могло да санира липсата на друга установена в закона положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск по чл. 694 ТЗ. Решението на въззивния съд е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а въззивното производство- прекратено. Съществуващото противоречие в практиката на съдилищата по отношение на формулирания процесуалноправен въпрос, обективирано в горецитираните съдебни решения на отделни състави на ВКС, е преодоляно с постановеното по реда на чл.290 и сл.ГПК решение на ІІ т.о. на ВКС № 155 от 13.10.2011 год., по т.д.№ 652/2010 год., включващо се съгласно т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС в задължителната съдебна практика. Според възприетото със същото разрешение, правните доводи за което напълно се споделят и от настоящия съдебен състав, синдикът не е легитимиран да участва в производството по иск с правно основание чл. 694, ал.1 ТЗ нито в собствено качество, нито като представител на длъжника, намиращ се в производство по несъстоятелност, поради което той не е легитимиран да обжалва и решението по този иск самостоятелно и независимо от длъжника. Следователно въззивното решение, предмет на предприетото от [фирма] и [фирма] / н/ обжалване е постановено при отсъствие на надлежно възникнало за жалбоподателя – синдика на ответника по спора - [фирма] / н/, който няма качеството на самостоятелна страна по делото, потестативно процесуално правомощие на въззивна жалба – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, а това само по себе си е достатъчно, за да обуслови правен извод за недопустимост на същото, поради недопустимост на подадената въззивна жалба. Що се касае до наведените от пълномощника на синдика доводи в противен смисъл, съдържащи се в представените в съдебно заседание писмени бележки,вкл. аргументирани с целите на производството по несъстоятелност и възможността за извършване на злоупотреба с право от страна на длъжника, то те не следва да бъдат подробно обсъждани, тъй като изчерпателен отговор на тях е даден в решаващите мотиви на посоченото по- горе решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК, споделящ се от настоящия съдебен състав, вкл. относно възможността в производството по чл.694, ал.1 ТЗ, имащо характер на типичен исков процес, синдикът да има качеството на контролираща страна, съответно на процесуален субституент. Само за прецизност в тази вр. следва да се посочи, че доколкото съдебните актове от категорията на определение не се включват в практиката на съдилища по см.на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, те обективно не биха могли да бъдат източник на противоречие, поради което въобще не подлежат на обсъждане по реда на чл. 291,т.1 ГПК, независимо от изразеното в същите разбиране по поставения правен въпрос- арг. от т.3 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Същевременно, при създадената законодателна уредба на касационното производство по действащия ГПК, целящо уеднаквяване на съдебната практика, лишено от основание в процесуалния закон е и изразеното от пълномощника на синдика становище, че съдържащото се в цитираното решение на ІІ-ро т.о. на ВКС № 155 от 13.10.2011 год., по т.д.№ 652/2010 год. „произнасяне по отношение фигурата на синдика” не следва да бъде ценено, тъй като предрешава крайния правен резултат по настоящия правен спор досежно допустимостта на обжалвания съдебен акт. С оглед изхода на делото в касационното производство на касатора [фирма], на осн. чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени направените за касационното производство деловодни разноски, възлизащи на сумата 500 лв./ петстотин лева - адвокатско възнаграждение за ползваната адвокатска защита. Същите са своевременно заявени с касационната жалба и доказани с приложения договор за правна защита и съдействие с адв.А. от 15.03.2010год.. Касаторът [фирма] / н/ не е претендирал деловодни разноски по делото, нито е доказал осъществяването на такива, предвид приложеното по делото пълномощно на адв. А., сочещо единствено на договорено, но не и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 500 лв./ петстотин лева/. Мотивиран от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.4 ГПК Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 19 от 14.01.2010 год., постановено по т.д.№ 2191/2009 год., по описа на с.с.. ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 2191/2009 год. на Софийски апелативен съд. ОБЯВЯВА за влязло в сила решението на Врачанския окръжен съд от 04. 06.2009 год., по гр.д.№ 24/2009 год.. ОСЪЖДА [фирма] / н/ да заплати на [фирма], гр.София сумата 500 лв./ петстотин лева/ , деловодни разноски за касационното производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: