5 Р Е Ш Е Н И Е № 1 [населено място], 01.03.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1594 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „ГЕОПРИБОР“ ЕАД срещу решение № 2751/11.12.2019 г. по в. т. д. № 2584/2019 г. на Апелативен съд София, с което на основание чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ е отменено решение № 2412/18.12.2017 г. по т. д. № 1430/2017 г. на Софийски градски съд и е обявено за относително недействително по отношение кредиторите на “КТБ“ АД /н./ прихващане, извършено от „ГЕОПРИБОР“ ЕАД с уведомление вх. № 9 414/17.10.2014 г., за сума в размер на общо 1 433 428 лв., както и срещу решение № 767/14.04.2020 г. по същото въззивно дело, с което е оставена без уважение подадената от касатора молба за допълване на решение № 2751/11.12.2019 г. В касационните жалби се излагат оплаквания за неправилност на въззивните решения. Касаторът поддържа, че първото решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като приложение в казуса не намира редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН, публикувана в ДВ, бр. 98/2014 г. Второто решение също е незаконосъобразно, тъй като неправилно е приложена разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ЗБН, която регламентира законна последица от уважаване на иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН. При изложените доводи от касатора се формира искане за постановяване на решение, с което въззивните да бъдат отменени. Претендира се присъждане на разноски. От ответника по касация е постъпил отговор. С него лицата, осъществяващи функциите синдик на „КТБ“ АД /н./, са оспорили касационните жалби с твърдения за тяхната неоснователност. С отговора се претендира присъждане на разноски в полза на ответника. С определение № 60 513/08.09.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 767/14.04.2020 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за произнасяне по въпроса коя е приложимата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с § 9 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. /обн. ДВ, бр. 98/2014 г., изменена с бр. 22/2018 г., бр. 12/2021 г., обявена за противоконституционна с Решение № 8 на Конституционния съд на Република България относно началната дата на прилагане 20.06.2014 г. – бр. 48/2021 г./. Допуснато е и касационно обжалване на решение № 767/14.04.2020 г., с което е отказано допълване на първоначално постановеното решение № 767/14.04.2020 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение № 767/14.04.2020 г., въззивният съд е преценил, че на 30.03.2010 г. между „КТБ“ АД и „ГЕОПРИБОР“ ЕАД е бил сключен договор за кредит в размер на 2 200 000 лв., изменен с два анекса. Към датата 16.10.2014 г. задълженията на кредитополучателя са били в размер на 1 453 434, 93 лв. Въззивният съд е установил безспорно между страните обстоятелството, че на 17.09.2014 г. банката е била уведомена за извършена цесия, с която „ПМУ“ АД е прехвърлило на „ГЕОПРИБОР“ ЕАД свои вземания към „КТБ“ АД в общ размер на 1 433 428 лв. Месец по – късно на 17.10.2014 г. „ГЕОПРИБОР“ ЕАД е депозирало изявление за прихващане с придобитите от „ПМУ“ АД вземания. Към така установените факти въззивният съд е счел, че приложение намира изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН, извършено с § 8 ПЗР ЗИДЗБН /ДВ, бр. 22/13.03.2018 г./ и придаденото на разпоредбата в редакцията й, обнародвана с ДВ, бр. 98/28.11.2014 г., обратно действие. Счел е, че всички прихващания, извършени от кредитори на банката след началната дата на неплатежоспособността й /20.06.2014 г./, са недействителни и е уважил предявения от лицата, осъществяващи функцията на синдик на „КТБ“ АД /н./, иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН. Тези мотиви се явяват ключови за изхода на спора и за отмяна на първоинстанционното решение. На поставения въпрос относно приложимата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН е даден отговор в предходни решения на състава, а именно : решение № 60 156/2021 г. по т. д. № 2317/2020 г., решение № 60 187/2022 г. по т. д .№ 1715/2020 г., както и в решения на други състави – решение № 60 114/2021 г. по т. д. № 1512/2020 г. на I ТО, решение № 60 148/2022 г. по т. д .№ 679/2020 г. на I ТО и др. Приложимата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН за прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението с § 9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014 г. /обн. ДВ, бр. 98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г./ е първоначалната редакция на разпоредбата /обн. ДВ, бр. 92/2002 г./, действала до изменението. Тя предвижда, че могат да бъдат обявени за недействителни прихващанията, осъществени от длъжника, който е банката. С влизане в сила на изменението на разпоредбата могат да бъдат обявени за недействителни изявления за прихващане, извършени от кредитор или от банката. Меродавен за преценка относно приложимата норма е моментът, в който изявлението за прихващане е достигнало до насрещната страна. В случая предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ иск е основан на редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН в сила от 28.11.2014 г., а прихващането е извършено с изявление от 17.10.2014 г., т. е. при действието на редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН 2002 г., според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. По изложените съображения предявеният иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН е неоснователен, а въззивното решение № 2751/11.12.2019 г. като неправилно следва да се отмени и искът да се отхвърли. При изхода на спора по касационната жалба срещу решение № 2751/11.12.2019 г., то безпредметна се явява касационната жалба срещу решение № 767/14.04.2020 г., с което е отказано допълване на решение № 2751/11.12.2019 г. в приложение на чл. 64, ал. 2 ЗБН. Сочената разпоредба регулира единствено случаите, в които извършено прихващане е обявено за недействително по реда на чл. 59 ЗБН. Ето защо, втората касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. По делото е постъпила молба вх. № 520/19.01.2022 г. от лицата, осъществяващи функцията синдик на „КТБ“ АД /н./, с искане за спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. с чл. 292 ГПК до приключване на тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав счита молбата за неоснователна. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявен при условия на евентуалност. В тази част решението е потвърдено от състава на Апелативен съд София, което като необжалвано в тази му част е влязло в сила. Предмет на проверка от касационната инстанция е въззивното решението в останалата част, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН и е обезсилил решението на СГС в частта по евентуално съединения иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Предмет на претенциите по чл. 59, ал. 5 и ал. 3 ЗБН не е проверка валидността на извършеното прихващане, съответно не се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване вземането на извършилия прихващането кредитор. Следователно въпросът за служебното задължение на съда да следи за нищожността на правни сделки не се явява обуславящ произнасянето по предявените искове. По изложените съображения молбата следва да се остави без уважение. На основание чл. 293, ал. 3 във връзка с чл. 271, ал. 2 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по евентуалния иск, предявен на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН. При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе и по разноските съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. С тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 520/19.01.2022 г. от лицата, осъществяващи функцията синдик на „КТБ“ АД /н./, за спиране производството по настоящото т. д. № 1594/2020 г. до приключване на тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. ОТМЕНЯ решение № 2751/11.12.2019 г. по в. т. д. № 2584/2019 г. на Апелативен съд София, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен от лицата, осъществяващи функцията синдик на „КТБ“ АД /н./, против „ГЕОПРИБОР“ ЕАД за обявяване относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващане, извършено от „ГЕОПРИБОР“ ЕАД с изявление вх. № 9 414/17.10.2014 г. за сума в общ размер на 1 433 428 лв. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд за произнасяне по евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на „ГЕОПРИБОР“ ЕАД срещу решение № 767/14.04.2020 г. по в. т. д. № 767/14.04.2020 г., с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба за допълване на решение № 2751/11.12.2019 г. Решението е окончателно, а в частта, с която е върната касационна жалба на „ГЕОПРИБОР“ ЕАД, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.