Р Е Ш Е Н И Е
№42
С., 28.03.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осми март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 5550 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба Г. Х. К. , чрез пълномощника й адвокат С. С., против решение № 4293 от 16.06.2015 г., постановено по гр.д. № 1575 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, II-Е състав, с което е отменено решение № III-82-73 от 3.07.2014 г. по гр.д. № 82/2012 г. на Софийски районен съд, 82-ри състав и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Г. Х. К. против Ц. Н. К. иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за признаване за установено, че Г. Х. К. е собственик на апартамент № 101 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] придобит изцяло с нейни средства по време на брака й с Ц. К..
В писмения отговор, подаден по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, Ц. Н. К. оспорва основателността на касационната жалба, като претендира възстановяване на направените разноски.
В касационната жалба са наведени доводи за необоснованост и допуснато съществено процесуално нарушение, довело до неправилно приложение на материалния закон.
С определение № 444 от 3.12.2015 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по Решение № 129/29.06.2015 г. по гр.д. № 7040/2014 г., ІІІ г.о., Решение № 49/12.03.2015 г. по гр.д. № 5062/2014 г., г.о. по въпроса: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни по делото факти и доказателства и съставлява ли необсъждането им, както и обсъждането на обстоятелства, които не са включени в предмета на доказване, съществено процесуално нарушение.
Поставеният въпрос е относим към начина на формиране волята на съда в атакуваното въззивно решение, с което е прието за установено, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 20.10.1996 г. и е прекратен с развод на 18.04.2011 г., както и че процесния имот е придобит на името на Г. Х. К. по предварителен договор от 16.10.2001 г. и окончателен договор за покупко-продажба от 19.10.2001 г. по нотариален акт № 140, том V, рег.7902, дело 784/2001 г. на нотариус с рег. № 06, като средствата, с които е заплатена покупната цена са предоставени от бащата на ищцата с дарствени намерения. Съдът се е позовал на практиката на ВКС по Решение № 878 от 20.12.2010 г. по гр.д. № 1477/2010 г., IV г.о. и Решение № 62/1.04.2011 г. по гр.д. № 1680/2009 г., IV г.о. /за които е счетено, че дават тълкуване, че ако имотът е придобит с парични средства на родителите на единия съпруг, то той не става изключителна негова собственост, а се създават облигационни отношения между родителите, дали въпросните средства и съпругът, който не е престирал парични суми във връзка с придобиването му/, както и по Решение № 355/9.01.2012 г. по гр.д. № 430/2011 г., II г.о. /за което е прието, че дава тълкуване, че ако дарената движима вещ, респ.парична сума е дадена от родителите на единия съпруг за нуждите на семейството на сина или дъщеря им и материалното подпомагане на семейството, то не може да се приеме, че тази хипотеза съзнанието на дарителя е да прояви щедрост само към собственото си дете. Д. намерение, възприемано като намерения да се прояви щедрост, не се презюмира, то се извлича от външни белези, от житейските факти довели до сключването на договора за дарение, до отношенията между дарител и надарен и др., които страните установяват в хода на съдебното производство като твърдения, възражения и факти, в хипотезите на оспорване. Д. намерение е намерения за облагодетелствуване на надареното лице, затова от значение е преценката дали конкретното дарение е морално и житейски оправдано, в контекста на събраните по делото доказателства/. Направен е извод, че от житейска и морална гледна точка е оправдано бащата на ищцата да подпомогне семейството й, давайки средства за осигуряване на техен собствен дом, в който да живеят двамата и непълнолетното им дете, като по делото е установено, че ищцата не е работила през този период и е полагала грижи за детето й, родено по време на брака й с ответника, както и че последният е полагал труд като шофьор на такси, давайки редовни нощни смени, и предоставяйки въпросните средства, бащата на ищцата е имал намерение както да подпомогне финансово семейството на дъщеря си, така и да осигури спокойна обстановка за отглеждането на тяхното дете. Аргумент в подкрепа на този извод е почерпен и от сравнително дългия период от девет години, следващ закупуването на процесното жилище и моментът на настъпване прекратяване на брака и липсата на събрани доказателства по делото, от които да се установява фактът на съществуване на неразбирателство между страните, което евентуално да формира намерение у бащата на ищцата да я надари единствено нея. С оглед извода, че дарените средства за закупуването на апартамента от родителите на единия съпруг са за нуждите на семейството, е прието, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност и предявения иск е неоснователен.
Изводът на въззивния съд, че не е установено неразбирателство между страните по делото, което да формира намерение у бащата на ищцата да я надари единствено нея, е направен в противоречие с практиката на ВКС, посочена в определението за допускане на касационно обжалване, според която съдът е служебно задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да определи установените с тях релевантни за спора факти и въз основа на тях да изгради правните си изводи, като не може да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване. В случая отношенията между страните към момента на придобиване на апартамента не са били включени в предмета на доказване, а съответно от липсата на доказателства за неразбирателство между тях не могат да се правят изводи за правнорелевантни за спора факти.
Основателни са и доводите на касатора, че въззивният съд е направил необосновани изводи въз основа на представените доказателства, довели до неправилно приложение на материалния закон. Безспорно между страните е, че процесният апартамент е придобит по време на брака им на възмездно основание, като стойността му е заплатена изцяло от бащата на ищцата с негови средства. В отговорът на исковата молба ответникът не е твърдял, че е съществувала уговорка съпрузите да връщат тези средства чрез заплащане на ежемесечни суми, поради което твърденията на свидетелката К. в тази насока не следва да се обсъждат.
В практиката на ВКС, например Решение № 355/9.01.2012 г. по гр.д. № 430/2011 г., II г.о., е дадено тълкуване, че дарението на вещи или пари на единия съпруг от трето лице съставлява лично имущество по см. на 20 ал.1 СК от 1985 г. /отм./, като дарственото намерение, възприемано като намерение да се прояви щедрост, не се презюмира, то се извлича от външни белези, от житейските факти довели до сключването на договора за дарение, до отношенията между дарител и надарен и др., които страните установяват в хода на съдебното производство като твърдения, възражения и факти, в хипотезите на оспорване. Дадено е и тълкуване, че ако другият съпруг твърди, че е подарено и нему или че прехвърлянето е възмездно, това са твърдения в негова доказателствена тежест - Решение № 727 от 23.11.2010 г. по гр.д. № 978/2010 г. IV г.о.
Настоящият съдебен състав споделя тази практика на ВКС. Безспорно е установено, че процесното жилище е закупено със средства на бащата на ищцата и на нейно име. Ответникът не е оспорил, че паричните средства са дадени с дарствено намерение, а тезата му е била, че дарението е за семейството. Същият обаче не е навел твърдения за конкретни факти, от които да се направи такъв извод. Възражението му в исковата молба, е че след като дарението е по време, когато е годишнината от сватбата и липсват доказателства, че е надарена само ищцата, то следва да се приеме, че паричните средства са за закупуване на ново жилище на младото семейство. След като обаче паричните средства са дадени от родител на единия съпруг и имотът е придобит на името само на този съпруг, то тежестта да установи дарствено намерение и за себе си, респ. за семейството, е на другия съпруг. Следователно от липсата на доказателства, че бащата на ищцата е искал да надари само нея, не може да се направи извод, че дарението на паричните средства е за семейството.
С оглед изложеното, въззивното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се уважи иска по чл.23, ал.1 СК.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 610.35 лв. и във въззивното производство разноски в размер на 600.00 лв. или общо 1210.35 лв. Г. Х. К. не претендира възстановяване на разноски за касационното производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 4293 от 16.06.2015 г., постановено по гр.д. № 1575 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, II-Е състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.23, ал.1 СК, по отношение на Ц. Н. К., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] че Г. Х. К., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес]01, е изключителен собственик на недвижим имот: апартамент № 101, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, с площ от 61.10 кв.м., при съседи: двор, стълбище, ап. № 100, ап. № 102, заедно с избено помещение № 8, с площ от 3.20 кв.м., при съседи: мазе № 9, мазе № 7, от две страни коридор, заедно с 0.968 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя.
ОСЪЖДА Ц. Н. К., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на Галена Х. К., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес]01 разноски за първоинстанционното и въззивното производство в размер на 1210.35 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|