Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * мотиви на въззивно решение


2
решение по гр.д.№ 2710 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е


№ 90

София, 04.07.2018 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА




Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2710 по описа за 2017 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [фирма] и [фирма] срещу решение № 136 от 06.02.2017 г. по в.гр.д.№ 1936 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав.
С определение № 110 от 12.03.2018 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на решението с практиката на ВКС /решение № 57 от 08.05.2014 г. по гр.д. № 7493 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 378 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др./ по следния правен въпрос: длъжен ли е съдът при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица да изложи мотиви по какви съображения възприема едното и не кредитира другото заключение ?
По този въпрос в съдебната практика /включително посочените решение № 57 от 08.05.2014 г. по гр.д. № 7493 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 378 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др./ се приема, че съдът има такова задължение. В противоречие с тази практика на ВКС в обжалваното решение въззивният съд не е изложил мотиви защо кредитира приетото пред Варненския окръжен съд заключение на тройната съдебна експертиза, че 128 кв.м. от претендирания имот не са собственост на ответниците, а не кредитира приетите от първоинстанционния съд заключения на в.л.инж.Р. П. /листове 244-251 и листове 665-670 от първоинстанционното дело/, според които целият имот с пл.№ 759 по кадастралния план от 2002 г., включително и спорните 250 кв.м. от него, са част от имота по акта за държавна собственост № 1325 от 24.02.1992 г., с който като собственици се легитимират ответниците. Не е обсъдено и направеното в съдебно заседание от 18.01.2017 г. изявление на вещите лица от тройната експертиза, че не е ясно копие от кой план е скицата, въз основа на която тези вещи лица са дали заключението си за границите на имота по А. от 24.02.1992 г. на ответниците.
Поради противоречието на решението с горепосочената практика на ВКС по поставения въпрос обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Тъй като след отмяна на решението не се налага повтарянето или извършването на нови на процесуални действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК делото не следва да се връща за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а спорът следва да се разреши по същество от ВКС.

Разгледан по същество, искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли поради следното: Съдът е бил сезиран с отрицателен установителен иск, предявен от [фирма] срещу [фирма] и [фирма] за установяване, че ответниците не са собственици на част с приблизителна площ от 250 кв.м. от имот пл.№ 759 по кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № РД-02-14-395 от 29.02.2000 г., допълнен със заповед № 225 от 22.05.2002 г., съответстваща на част от имот с идентификатор № 10135.65.34 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед със заповед № РД-18-03-2 от 30.05.2005 г. на Началника на СК В., която част е защрихована в оранжево на скицата, находяща се на лист 56 от въззивното дело. Ищецът е твърдял, че той е собственик на целия ПИ 759 с площ 798 кв.м. Ответниците били собственици на съседния ПИ 726, но имали издаден констативен нотариален акт за собственост № 166 от 2006 г. за имот с идентификатор 10135.65.34 по кадастралната карта на [населено място] от 2005 г., който включвал и спорната част от имота на ищеца.
Неоснователно е възражението на ответника [фирма], че така предявеният иск е недопустим с оглед приетото в Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, тъй като по същество той бил иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР. Действително, в т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че искът по чл.54, ал.2 ЗКИР за поправка на грешка или непълноти в кадастралната карта може да се предяви само като положителен установителен иск за собственост, но не и като отрицателен, тъй като само с отричането на правата на ответника върху спорната част от имота не би могло да се достигне до целта на този иск: установяване на правата на ищеца върху тази спорна част от имота и нанасянето и записването на този имот в кадастралната карта на името на ищеца. По настоящото дело обаче не е предявен иск с правна квалификация чл.54, ал.2 ЗКИР, макар да се претендира за установяване на собственост върху реална част от имот по кадастрална карта. Искът би бил такъв, ако правният интерес на ищеца да го предяви бе необходимостта тази част от имота да бъде нанесена в кадастралната карта като отделен имот. В исковата молба обаче ищецът не е искал поправка и допълване на кадастралната карта. Той е обосновал правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху реална част от имот с идентификатор 10135.65.34 по кадастралната карта на В. от 2005 г. с това, че по гр.д.№ 47637 от 2010 г. на Софийския районен съд, 51 състав /лист 31 от делото/ ответникът [фирма] е оспорил правото на собственост на ищеца върху тази част от имота, включена според ищеца в собствения му имот № 759.
Относно това кой е носител на правото на собственост върху спорния имот, от представените по делото доказателства се установява, че спорната част е била собственост на ответника [фирма], който я е прехвърлил на втория ответник [фирма]. Ответниците са се легитимирали като собственици на целия имот с идентификатор 10135.65.34 по кадастралната карта на [населено място] от 2005 г. с констативни нотариални актове № 166 от 29.12.2006 г. и № 147 от 04.05.2015 г. Легитимиращото действие на тези констативни нотариални актове не е оборено. Напротив, от събраните делото доказателства безспорно се установява, че тези нотариални актове отразяват действително притежавани от ответниците вещни права, придобити на основание чл.17а ЗППДОбП /отм./:
1. Видно акт за държавна собственост № 1325 от 24.02.1992 г. /находящ се на листове 152 и 153 от делото на първоинстанционния съд/, имот с обща площ от 49 200 кв.м. /част от който е и спорния имот/ е бил предоставен за стопанисване и оперативно управление на Локомотивно депо- В., което е било част от Стопанско обединение „Б.“. По-късно, съгласно протокол № 02 имотът е бил разпределен на Ф.“Б.“, Железопътно управление- В..
2. Видно от решение № 50 от 30.03.1989 г. на Министерския съвет и решение от 20.06.1989 г. по ф.д.№ 459 от 1989 на Софийския градски съд, образуваната Държавна фирма „Б.“ поема активите и пасивите на закритите СО „Б.“ и Завод за колодки- [населено място].
3. С решение от 24.08.1995 г. по ф.д.№ 459 от 1989 г. на Софийския градски съд ДФ „Б.“ е преобразувана в Национална компания „Б.“.
4. Видно от разпореждане № 43 от 28.12.2001 г. на Министерския съвет и решение № 12 от 15.01.2002 г. по ф.д.№ 459 от 1989 г. на Софийския градски съд се образува [фирма], която съгласно т.3 от горепосоченото разпореждане на МС е правоприемник на НК „Б.“.
5. С решение от 14.11.2007 г. по ф.д.№ 16661 от 2007 г. на Софийския градски съд е регистриран „Б.- Тягов подвижен състав /Локомотиви/“ Е., което е правоприемник на съответната част от правата и задълженията на [фирма].
6. Видно от договор за преобразуване чрез вливане от 26.04.2010 г., „Б.- Тягов подвижен състав /Локомотиви/“ Е. се е вляло в [фирма].
7. Видно от договор за преобразуване от 24.01.2011 г., протокол № ПД-45 от 04.04.2011 г. и протокол № 100 от 12.04.2011 г., при преобразуването на [фирма] в няколко дружества / [фирма], [фирма] и [фирма]/ процесният имот е бил включен в капитала на ответното дружество [фирма].
8. От разделителен протокол на дълготрайните материални активи на поделенията на НК „Б.“ и [фирма], след прекратяване на НК „Б.“ /ДВ, бр.97 от 298.11.2000 г./, находящи се на територията на област В. и представените извлечения от дълготрайни материални и нематериални активи се установява, че при всяко от горепосочените преобразувания процесният имот е вил включван в активите на съответното търговско дружество.
Неоснователно е възражението на ищеца [фирма], че спорните 250 кв.м. не са част от предоставеният на Локомотивно депо-В. за стопанисване и оперативно управление имот по акта за държавна собственост № 1325 от 24.02.1992 г. Видно от този акт, на Локомотивно депо- В. е бил предоставен за стопанисване и оперативно управление имот с площ от 49,200 дка при граници: север- [улица], ЗКМ „Ст.П.“, юг- коловози, запад- път за[жк], А. мост, изток- Ж.- Ел секция, Ж.- Вагонен район. От заключенията на трите приети по делото съдебно-технически експертизи /находящи се съответно на листове 244 и сл.от първоинстанционното дело, листове 666 и сл.от първоинстанционното дело и листове 54 и сл.от въззивното дело/ и представените по делото многобройни скици е видно, че целият имот с идентификатор 10135.65.34 по кадастралната карта на [населено място] от 2005 г., включително и спорната част от 250 кв.м. се намира на юг от [улица]и следователно е част от имота, предоставения с А. от 1992 г. за оперативно управление на Локомотивно депо- В..
Напълно необоснован е изводът на въззивния съд, че от заключението на приетата пред него тройна съдебно-техническа експертиза се установявало, че част от спорния имот с площ от 128 кв.м. не била собственост на ответниците, тъй като не била част от предоставения на Локомотивно депо- В. с акта за държавна собственост № 1325 от 1992 г. имот. Вещите лица от тройната съдебна експертиза не са дали такова заключение. Действително, същите са изготвили комбинирана скица, съобразявайки откритата от тях скица- приложение № 1 /находяща се на лист 57 от въззивното дело/, но изрично за заявили, че не е известно извлечение от кой план е тази скица-приложение № 1 и кой по тази скица е очертал предоставения на Б. имот /със син контур/, така че да изключи от него частта, в която се намира спорната по настоящото дело част от имота. Предвид на това, че вещите лица не са открили скици към преписката по издаване на акта за държавна собственост от 1992 г., нито кадастрални или регулационни планове, в които да фигурира предоставеният на Локомотивно депо- В. с А. от 1992 г. имот, следва да се приеме, че предоставеният за оперативно управление имот на Локомотивно депо- В. се индивидуализира по посочените в А. № 1325 от 1992 г. граници. А както бе посочено по-горе, съобразно посоченото в този А. имотът на север достига до [улица]и следователно спорната част от имот с идентификатор 10135.65.34 по кадастралната карта и имот № 759 по кадастралния план /която видно от всички скици се намира на юг от [улица]/ е част от имота, предоставен на Локомотивно депо- В. с А. № 1325 от 1992 г.
Представените от ищеца доказателства /предварителен договор от 25.05.2009 г., заповед за замяна, договор за замяна от 01.08.2007 г., акт за държавна собственост № 4467 от 2003 г./ не установяват придобиването на спорния имот от ищцовото дружество [фирма]. Действително, ищцовото дружество е сключило договор за замяна на имот № 759 с държавата, но този договор няма вещно-прехвърлително действие, доколкото към датата на неговото сключване /01.08.2007 г./ прехвърлителят по този договор /държавата/ не е бил собственик на имота. Както бе посочено по-горе спорните 250 кв.м. от имот № 759 са част от имота с площ от 49,200 дка, който е бил включен в капитала и като такъв на основание чл.17а ЗППДОбП /отм./ е станал собственост на ответника [фирма] много преди 2007 г.

Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ищецът [фирма] дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски по делото, съобразно представените списъци за разноски, както следва: 371,90 лв. за ответника [фирма] и 1 286,90 лв. за ответника [фирма] /30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване, 56,90 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 1200 лв. юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни инстанции, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП и чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 136 от 06.02.2017 г. по в.гр.д.№ 1936 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав В ЧАСТТА МУ, с която частично е отменено решение № 2910 от 18.07.2016 г. по гр.д.№ 10002 от 2015 г. на Варненския районен съд, 7 състав за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Б.- Пътнически превози“ Е. и [фирма] отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за собственост и вместо него е постановено решение за уважаване на този иск за 128 кв.м. от претендирания имот, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от [фирма] със съдебен адрес: [населено място], [улица] срещу [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за собственост на следния имот: 128 кв.м., представляващи част от имот с идентификатор № 10135.65.34 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед със заповед № РД-18-03-2 от 30.05.2005 г. на Началника на СК В. и част от имот пл.№ 759 по кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № РД-02-14-395 от 29.02.2000 г., допълнен със заповед № 225 от 22.05.2002 г., която част е означена с букви А-В-С-D на скицата, находяща се на лист 56 от в.гр.д.№ 1936 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, която скица представлява неразделна част от настоящото решение.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския окръжен съд в останалата му обжалвана част, с която е потвърдено решение № 2910 от 18.07.2016 г. по гр.д.№ 10002 от 2015 г. на Варненския районен съд, 7 състав за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Б.- Пътнически превози“ Е. и [фирма] отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за собственост в останалата му част- за останалите претендирани 122 кв.м.

ОСЪЖДА [фирма] с горепосочения адрес да заплати на [фирма] на основание чл.78 ГПК сумата 371,90 лв. /триста седемдесет и един лева и деветдесет стотинки/, представляващи разноски по делото.

ОСЪЖДА [фирма] с горепосочения адрес да заплати на [фирма] на основание чл.78 ГПК сумата 1 286,90 лв. /хиляда двеста осемдесет и шест лева и деветдесет стотинки/, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.