Ключови фрази

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№199
[населено място], 06.04.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2098/21г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд, представляван от адв. С. М., срещу решение №260197/ 09.07.2021 г. по в.т.д.№12/2021 г. на Пловдивски апелативен съд , с което, след отмяната на решение №260009/16.09.2020г. по т.д.№217/19г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, фондът е осъден да заплати на Н. М. Б., Д. М. Б., Б. М. Б., Г. Н. К. и В. М. Б. по 30 000 лв. за всеки, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сестра им З. М. Б., настъпила вследствие на ПТП, възникнало на 15.10.2014г., ведно със законната лихва.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Касаторът счита направения от състава на апелативния съд, обуславящ изхода на делото, извод, че ищците имат право на застрахователно обезщетение, за несъобразен със задължителните постановки в Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС кръг и направен в противоречие с принципа за справедливост. Твърди,че при постановяването на решението си съдът е допуснал процесуални нарушения, като не е обсъдил и анализирал в пълнотата им всички събрани по делото доказателства във връзка с наведените от страните доводи, не е изложил свои фактически и правни изводи по съществото на спора.Поддържа,че съдът е обсъдил едни доказателства, като е игнорирал други, без да посочи, защо кредитира едните и отхвърля другите, обсъдените доказателства са ценени фрагментарно,а фактическите му изводи не съответстват на установеното от събрания по делото доказателствен материал.Неправилен е ,според касатора, и изводът на съда относно степента на съпричиняване на вредоносния резултат, която счита за силно занижена,предвид събраните по делото доказателства, че загиналото момиче многократно е било предупреждавано от водача и от сестра й да не се вози на теглича на трактора, които предупреждения то е игнорирало. Искането на касатора е за отмяна на решението на ПАС и отхвърляне на предявените срещу него искове, евентуално – за намаляване на присъденото обезщетение с признаване на 50% съпричиняване от страна на пострадалата.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът сочи като основание за допускане на касационна проверка на решението неговата очевидна неправилност /чл.280 ал.2 предл.3 ГПК/, която обосновава с доводи за наличие на несъответствие на фактическите и правни изводи , направени в решението, с основните начала на гражданския процес. Наред с това касаторът се позовава и на наличието на предпоставката по чл.280 ал 1 т.1 ГПК, която свързва с въпросите: 1. Може ли съдът при определяне на обезщетението само декларативно да изброи кои критерии е приложил без да е посочил и ценил обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства и значението им за определяне на обезщетението за неимуществени вреди?; Длъжен ли е въззивният съд да приложи общите и специфични за всеки отделен случай критерии при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и да посочи как точно приложението на всеки един от тези критерии е обусловило преценката му за конкретно определения размер на обезщетение за приложението на чл.52 ЗЗД?; Длъжен ли е съдът при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението ? /противоречие с ППВС №4/68г., ТР №1/21.06.18г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, решение по т.д.№566/10г. на второ т.о., решение по т.д.№157/11г. на първо т.о., решение по т.д.№1015/11г. на второ т.о., решение по т.д.№2908/15г. на второ т.о. и решение по т.д.№1664/19г. на първо т.о./; 2.Могат ли изводите да се основават на предположения? /противоречие с решение по т.д.№587/18г. на първо т.о.; 3.Длъжен ли е въззивният съд да съобрази постановките на ТР №1/21.06.18г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС при : А/ Определяне емоционалната връзка между всеки от претендиращите обезщетение за неимуществени вреди поотделно и починалия негов роднина; Б/ При установяване конкретните житейски обстоятелства , станали причина за създаването и съществуването на такава връзка; В8 При определяне степента и времетраенето на моралните болки и страдания като надхвърлящи обичайните такива, търпени от роднини в такава родствена връзка; в случаите, в които претенциите за неимуществени вреди са предявени от лица, извън посочени в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г.? /противоречие с ТР №1/21.06.18г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС/; 4.Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и данни по делото? /противоречие с решение по т.д. №2546/19г. на второ т.о. и решение по гр.д.№1163/10г. на четвърто г.о. на ВКС/; 5. Длъжен ли е съдът да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото, респ. на установените чрез тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл.235 ал.2 ГПК, чл.236 ал.2 ГПК и чл.12 ГПК?, Длъжен ли е въззивният съд да посочи в решението си какво приема за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и преценката на кои доказателства той идва до тази фактическа обстановка?, При наличие на разноречиви доказателства въззивният съд трябва ли да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните,а отхвърля другите?, Длъжен ли е въззивният съд да основе съдебния си акт на всички събрани по делото доказателства и на тяхната обективна и цялостна оценка? /противоречие с ТР №1/04.01.2001. по тълк.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, ППВС №1/53г., решение по т.д.№34/13г. на второ т.о., решение по гр.д.№1413/09г. на четвърто г.о., решение по т.д.№1826/16г. на първо т.о., решение по т.д.№1106/10г. на второ т.о., решение по т.д.№866/12г. на първо т.о. и решение по т.д.№823/10г. на второ т.о./; 6.Длъжен ли е въззивният съд при определяне на дължимото обезщетение да съпоставя конкретното поведение на деликвента и това на увредения и да се отчете тежестта на допуснатиге от всеки нарушения, намиращи се с причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат?, Следва ли определеният като справедлив размер на обезщетението да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на ПТП? /противоречие с ППВС №17/63г., ППВС №1/53г., решение по т.д.№1748/17г. на първо т.о. и решение по т.д.№316/11г. на второ т.о./; 7. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и даде отговор на доводите на Гаранционен фонд за наличието на вътрешни противоречия в свидетелските показания и логическите им несъответствия? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и цени свидетелските показания според действителното им значение и във връзка с другите доказателства по делото? /противоречие с ППВС №1/53г., решение по гр.д.№4604/14г. и решение по гр.д.№1/2013г. на четвърто г.о./; 8.Как следва да се ценят противоречиви показания от въззивния съд? /противоречие с решения по гр.д.№759/10г. на второ г.о., по гр.д.№91/10г. на четвърто г.о., по гр.д.№4755/08г. на второ г.о., по гр.д.№1/13г. на четвърто г.о., по гр.д.№4004/14г. на първо г.о., по гр.д.№4216/08г. на четвърто г.о./
Ответниците Н. М. Б., Д. М. Б., Б. М. Б., Г. Н. К. и В. М. Б. в писмен отговор на касационната жалба са оспорили наличието на законоустановените и сочени от касатора предпоставки за допускане и осъществяване проверка на правилността на обжалвания въззивен акт, а по същество поддържат теза за правилност на обжалвания съдебен акт. Правят искане за постановяване на отказ въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол.
Третото лице – помагач З. Г. М., не се е ангажирал със становище по жалбата.
Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да постанови решението си, Пловдивски апелативен съд е приел, че съдът е сезиран с пет субективно съединени иска по чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ/отм./ - за присъждане на обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, причинени им в резултат на смъртта на З. М. Б. – тяхна сестра,починала при ПТП на 15.10.2014г. Посочил е,че първоинстанционният съд правилно е констатирал наличието на влязла в сила присъда на наказателен съд, с която третото лице – управлявало трактора, причинило смъртта на З. Б.,е признато за виновно; че е безспорно,че към датата на ПТП за трактора не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което пасивно легитимиран е Гаранционният фонд; че първоинстанционният съд не е коментирал в пълнота събраните по делото доказателства, а е опростил казуса, като е приповторил основните мотиви в Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, с което си е спестил труда да направи самостоятелна преценка на конкретните установени по делото обстоятелства, от които може да се направи извод,че на ищците са причинени вреди от преждевременната смърт на сестра им. Посочено е от състава,че първата инстанция изцяло е игнорирала свидетелските показания, според които семейството било задружно и работливо, като всички са живеели заедно в една къща и всички понесли много тежко смъртта на момичето, като впоследствие спазвали традицията и редовно ходели на гробищата да почетат паметта ѝ. Отчетено е обстоятелството,че свидетелите не са били твърде близки със семейството, че единият е ходил в къщата им на гости 2-3 пъти и въпреки,че виждал децата да работят на полето с родителите си,не можел да ги посочи поименно, но това, според състава, е напълно обяснимо по аргументи,че свидетелят е заявил,че се притеснява да не се обърка и защото в ромската общност хората се обръщат помежду си с различни имена от тези, с които са записани по документи.Наличието на особена близост и силна връзка между сестрите и брата съдът е намерил за установено от заключението на вещото лице К., прочитът на което, според него, е направен от първоинстанционния съд повърхностно, като е акцентирано върху това,че по време на събеседването с вещото лице всички ищци са били в добро физическо и психическо състояние, без да са налице данни за негативни последици в личностното им развитие.Посочил е,че съдът е отбелязал, но игнорирал констатираните от вещите лица факти,че ищцата Д. е в състояние на тежко чувство на мъка, тъга,печал, типични при загубата на толкова близък човек; че ищцата Н., която е била единствения очевидец на смъртта на З., е изпаднала в състояние на ступор в лека форма, без никакви последици, освен чувство на мъка и тъга с епизодични отслабващи по сила прояви. Отчетени са от състава като много показателни възприятията на най-малката сестра Г., която спяла на едно легло с починалата и когато си лягала вечер винаги си спомняла за нея, а когато родила дете се сетила за сестра си с мисълта,че и тя е могла да си има детенце, както и възприятията на брата В., който към датата на смъртта ѝ е бил 11-годишен и споменът за нея се е запечатил в паметта му за цял живот, като е заявил,че всяко момиче му прилича на нея. Въз основа на тези разсъждения съставът на апелативния съд е заключил,че ,с оглед установените факти и обстоятелства, би било несправедливо ищците да не получат обезщетение за причинените им болки и страдания от смъртта на сестра им. По възражението на ответника за наличие на съпричиняване съдът е признал това за установено, но е приел,че основна вина за инцидента има водачът на трактора, който , като е видял пострадалата да се качва на теглича на трактора, където е забранено да се превозват хора,не е настоял тя да слезе оттам, а се е задоволил само да ѝ направи забележка. Поради това съпричиняването е определено на ј от общото справедливо обезщетение от 40 000 лв., при което е присъдил такова в размер на 30 000 лв. за всеки от ищците.
Не са налице данни за формиране на извод решението на апелативния съд да е очевидно неправилно, което да би обусловило положителен изход от настоящата фаза на производството в хипотезата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. За да е очевидно неправилно, то следва да страда от такъв съществен негов порок,който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи. Тази преценка, доколкото е присъща за същинската контролна дейност на касационната инстанция,извършвана в производство по допуснато касационно обжалване по чл.290 ал.2 ГПК, не може да бъде основание за приложимост на разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Наличието на такава предпоставка би могло да бъде обосновано само когато неправилността е обективно и явно установима - например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика и др.под. Наведените в изложението доводи на касатора за допустимост на посоченото основание са общи /по приложението на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК/ и не осъществяват някоя от изброените по-горе хипотези.Същият само излага твърдение, но не сочи конкретно основно начало на гражданския процес, в несъответствие с което е постановено обжалваното решение.
Освен на основанията по чл.280 ал.2 ГПК – нищожност, недопустимост и очевидна неправилност, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК , съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда.
Не отговаря в този смисъл на общия критерий за допустимост поставеният от касатора втори от въпросите. Този въпрос е обвързан с абзац от изложението в решението на апелативния съд, с което се прави интерпретация на изводите на първоинстанционния състав в обжалваното пред него решение и се изказва предположение за причината,поради която не са били обсъдени части от заключението на вещото лице К.. Доколкото тази част от мотивите в решението няма решаващ характер, въпросът, свързан с нея, не се явява обуславящ.
Шестият въпрос, относим към прилагането на принципа на чл.51 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение при наличие на съпричиняване от увредения от ПТП, е релевантен, но по отношение на него не е осъществена допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Въззивният съд е съпоставил поведението на деликвента с това на пострадалата и е изложил аргументи защо счита,че тежестта за водача на трактора следва да бъде по-голяма, като е съобразил неговата отговорност, вменена му по силата на закона, а от друга страна е взел предвид младата възраст на момичето /17 години/ и е намалил с определения от него принос справедливия, по негово виждане, размер на обезщетението.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по осмия от въпросите, тъй като същият съдържа твърдение на касатора за противоречие в показанията на свидетелите, каквото съставът на ПАС не е посочил в решението си да е налице и да е интерпретирал това противоречие погрешно. Поради това този въпрос не осъществява характеристиките на правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Въпроси 4,5,и 7 са поставени във връзка с оплакването за допуснати от въззивния състав процесуални нарушения при осъществяването на дейността му като съд по същество.В този смисъл въпросите са релевантни, а предвид произнасянето му в решението като контролно-отменителна инстанция, вместо при извършване на всестранен и задълбочен анализ на доказателствения материал, събран по делото, въз основа на което да е ясна възприетата от него фактическа обстановка по спора, при изложени аргументи защо се кредитират едни доказателства и не се кредитират други, кои доводи на страните са основателни и кои не са и при направени въз основа на цялостен анализ правни изводи, са налице данни, сочещи на произнасяне на съда в противоречие с формираната по въпросите практика на ВКС. Поради това решението следва да бъде допуснато до проверка по същество по обобщения въпрос за задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства събрани в хода на процеса, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, като вземе предвид, при произнасянето си, всички факти от значение за спора.
Обуславящ е и третият от въпросите, предвид вида на родствената връзка между починалата при ПТП и ищците по делото,която подлежи на съобразяване при определянето на качеството им на правоимащи, а доколкото при постановяване на решението си въззивният състав не е изложил съображенията си за наличието в конкретния случай на съответните изисквания, според възприетото в ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016 г на ОСНГТК на ВКС, е осъществена и допълнителната предпоставка за допустимост на обжалването по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Поради това решението следва да бъде допуснато до касационен контрол и по въпроса за задължението на съда да съобрази постановките на ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016 г на ОСНГТК на ВКС в случаите,в които претенциите за неимуществени вреди са предявени от лица, извън кръга на лицата, посочени в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г.
Доколкото съставът на апелативния съд е определил справедлив размер на обезщетение за всеки от ищците от 40 000 лв. без да изложи никакви съображения относно обстоятелствата, които формират тази му преценка, като осъществяващ общия критерий за допустимост следва да се приеме и обобщеният въз основа на формулираните в т.1 от изложението въпроси, касаещи приложението на чл.52 ЗЗД, въпрос за критериите, които следва да бъдат взети предвид от съда при определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на деликт. Обжалването следва да бъде допуснато по този въпрос при приложението на допълнителния селективен критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, предвид отклоняването на въззивния съд при произнасянето му от посочената от касатора съдебна практика на ВКС.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение , с което да допусне касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд.
На касатора следва да се укаже на основание чл.18 ал.2 т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да внесе по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 3000 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260197/ 09.07.2021 г. по в.т.д.№12/2021 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на Гаранционен фонд да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса 3000 лв., като представи доказателства за плащането в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Касаторът да се уведоми със съобщението,че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване на делото в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.


2