Р Е Ш Е Н И Е № 481 гр.София, 11 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА БЛАГА ИВАНОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1526/2013 година Подсъдимият С. М. Я. е подал ръкописна жалба срещу потвърждаването в Бургаския апелативен съд на осъдителната присъда спрямо него, която издал Сливенският окръжен съд. Присъдата – 10/14.ІІІ.2013 год. по нохд № 19/2013 год., е за убийството на тъста на С.Я., 63-годишния В. Н. В., извършено на 24.ІІІ.2012 год. по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост - престъпление по чл.116, ал.1, т.6 НК; наложеното наказание – 18 години лишаване от свобода при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. В гражданската част на присъдата са уважени частично исковете на съпругата и четиримата пълнолетни низходящи на убития (дъщери и син) за причинените им неимуществени вреди, съответно 40 000 и по 30 000 лева. Потвърждаващото присъдата решение – 80/14.VІ.2013 год. по внохд № 80/2013 год., е постановено след въззивна жалба от името на подсъдимия. В подадената сега(касационна) жалба се иска намаляване на наложеното наказание като се посочват обстоятелствата, които подателят ѝ смята, че подкрепят искането му. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на ВКС, а според участващия в него прокурор – единствената друга страна извън подсъдимия и защитника му, е за нейното отхвърляне като неоснователна. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Наложеното наказание не е явно несправедливо. По своя вид наказанието е по най-леката алтернатива, предвидена в закона за извършеното престъпление, при това с 2 години под максималния ѝ размер. Такова наказание е близко по размер и до онова, което подсъдимият би могъл да получи съобразно чл.58а НК при дадено от него съгласие да бъде проведено съкратено съдебно следствие в първата инстанция – така че съжалението му в тази насока като жалбоподател е в известен смисъл напразно. Обстоятелствата, изтъкнати още в жалбата, независимо дали са взети предвид изрично при индивидуализацията (оказаното съдействие на разследването, спецификата на психичното здраве на подсъдимия) или не (влошените отношения с пострадалия, отношението му към труда) не могат според ВКС да смекчат допълнително санкционирането – даже и при отчитане на служебно констатираното процесуално недопустимо мотивиране в предходните инстанции с липсата на самокритичност и съжаление за извършеното (вж. повече например в р.157/92-І, Сб., с.43; р.199/94-І, Сб., с.20; р.29/09-І, Бюл.8/09, с.4). Ръководен от всичко изложено и с оглед на чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 80 от 14 юни 2013 год. по внохд № 80/2013 год. на Бургаския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ