Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * отрицателен установителен иск * доказателствена сила на акт за общинска собственост

Р Е Ш Е Н И Е

№15

гр. София, 19.02.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия В. гр.дело № 4705 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. С. М. и П. А. М., и двамата от [населено място], против Решение № 1038 от 27.05.2015 г. по в. гр. д. № 751/2015 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 6328 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 6397/2014 г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено по отношение на касаторите, че [община] не се легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ: дворно място в [населено място],[жк], [улица], съставляващ ПИ с идентификатор № 10135.5503.243 с площ от 232 кв.м. по К. карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на А., при граници: ПИ № 10135.5503.244, ПИ № 10135.5503.256 и ПИ № 10135.5503.238, ведно с изградената в него жилищна сграда, вместо което е отхвърлен предявеният от Х. С. М. и П. А. М. отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради необоснованост, нарушаване на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което отрицателният установителен иск за собственост на касаторите бъде уважен със законните последици.
Ответникът по касация – [община] е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 390/ 09.11.2015 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради несъобразяване на обжалваното въззивно решение със задължителните указания на т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК по процесуалноправния въпрос относно разпределянето на доказателствената тежест в производството по предявен отрицателен установителен иск за собственост.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното:

По въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК

Според т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и в хипотезата, при която ищецът би могъл да придобие процесния имот на оригинерно основание при отричане правата на ответника върху него. Именно такъв е случаят, при който обект на владение е имот, актуван като държавен или общински, предвид установения с П..1 от ЗИД на ЗС /обн.ДВ, бр.46 от 06.06.2006 г./ мораториум върху придобивната давност за държавни и общински имоти, продължен до 31.12.2017 г. До отричане със сила на пресъдено нещо на държавния, респ. общинския характер на имота, владелецът не би могъл да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или общината. Това е единственият път на защита за такъв владелец, тъй като същият няма на разположение положителен установителен или ревандикационен иск за собственост предвид императивно установената от закона забрана за придобиване на собствеността на държавата или общината по давност. В този случай в производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, а именно продължило в срока по чл.79 ЗС владение като фактическо състояние при прилагане на презумпцията за анимус по чл.69 ЗС. Доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка обаче е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника /т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК/. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация- въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот /Определение № 427/ 12.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 3593/13 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/.

По правилността на въззивното решение

С оглед приетото разрешение на процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящата касационна инстанция намира за неправилен правния извод, поставен в основата обжалваното въззивно решение, според който предявеният от Х. С. М. и П. А. М. против [община] отрицателен установителен иск е неоснователен предвид невъзможността ищците да са придобили по давност процесния имот /за периода 1964 г.- 1996 г.- предвид забраната на чл.86 ЗС, за последващия период- предвид установения в П..1 от ЗИД на ЗС, в сила от 01.06.2006 г., мораториум, по силата на който се спира придобивната давност за държавни и общински имоти/. Както беше посочено по-горе, когато правният интерес от отрицателния установителен иск срещу държавата или общината произтича от възможността имотът да бъде придобит по давност при отричане на неговия държавен или общински характер, ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес- в случая продължилото владение в срока по чл.79 ЗС, като при проведено успешно доказване ответникът ще дължи доказване на собственото си право. В настоящото дело ищците безспорно са доказали правния си интерес от търсената защита, като са ангажирали доказателства за упражнявана от тях фактическа власт върху процесния имот от 1964 г. въз основа на предварителен договор за покупко-продажба. От своя страна ответникът е доказал единствено, че с Акт за частна общинска собственост № 7551/ 10.10.2013 г. е актувал имота като общински на основание П..42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /обн.ДВ, бр.96/99 г./. На това основание се считат за общинска собственост застроените и незастроените парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове. Посочването на това общо нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в общинска в акта за общинска собственост обаче не е в състояние да удостовери наличието на конкретно фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, за да може да стане общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС. При липса на каквито и да са доказателства, че спорният имот е бил придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна държавна собственост не е в състояние да легитимира [община] като собственик на процесния имот /Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр.д.№ 477/12 г. на ІІ г.о./. Вярно е, че по силата на чл.5 ЗОС актът за общинска собственост има качеството на официален свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо действие, констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което, аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т.д. №11 /2012 г. на ОСГК, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. В заключение, простото възпроизвеждане в акта за общинска собственост на обща законова разпоредба, по силата на която определена категория държавни имоти стават общински по силата на закона, не е в състояние да обуслови извод за установеност на правото на собственост на общината при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал държавен в периода преди влизане в сила на въпросната разпоредба /в случая- П..42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /обн.ДВ, бр.96/99 г./.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение, с което е отхвърлен предявеният от от Х. С. М. и П. А. М. против [община] отрицателен установителен иск за собственост е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила относно разпределянето на доказателствената тежест, както и поради нарушаване на материалния закон. На това основание същото следва да бъде отменено и постановено касационно решение по съществото на спора, с което по гореизложените съображения исковата претенция бъде уважена.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищците направените от последните разноски за всички съдебни инстанции, а именно сумата 345 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ Решение № 1038 от 27.05.2015 г. по в. гр. д. № 751/2015 г. на Варненския окръжен съд, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1, пр.3 ГПК, по предявения от Х. С. М. и П. А. М. отрицателен установителен иск, че [община] не е собственик на следния недвижим имот: дворно място в [населено място],[жк], [улица], съставляващ ПИ с идентификатор № 10135.5503.243 с площ от 232 кв.м. по К. карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на А., при граници: ПИ № 10135.5503.244, ПИ № 10135.5503.256 и ПИ № 10135.5503.238, ведно с изградената в него жилищна сграда.
ОСЪЖДА [община] на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Х. С. М. и П. А. М. поравно сумата 435 лв. разноски всички съдебни инстанции.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: