Р Е Ш Е Н И Е № 55 гр. София, 22.03.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия ВЛАДИМИРОВ гр. дело № 2581/2018 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. К. Т. И., чрез неговия пълномощник адв. В., е подал касационна жалба срещу решението от 27.02.2018 г. по гр. д. № 545/2017 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решение № 520 от 10.11.2017 г. по гр. д. № 1428/2017 г. на Районен съд – Монтана. Ответникът В. И. В. не изразява становище по жалбата. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от К. Т. И. против В. И. В. обективно съединени искове : 1. за установяване на нищожност на: - продажбената сделка от 29.11.2016 г. за прехвърляне от К. Т. И. в полза на ответника на собствеността върху два имота: НИВА с площ от 35. 710 дка, представляваща имот с № в землището на [населено място] и ПАСИЩЕ - МЕРА с площ от 2 .172 дка, представляващо имот с № в землището на същото село, [община], област М., обективирана в нотариален акт № от 29.11.2016 г. на Б. П. – нотариус с рег. № 599 на НК и на - договор за замяна от 3.11.2016 г., с който К. Т. И. е прехвърлил на ответника свой недвижим имот – 1/6 идеална част от НИВА с площ от 3. 444 дка, представляваща имот № в землището на [населено място], [община], област М., срещу предоставените му 2 куб. м. дърва за огрев, обективиран в нотариален акт № от 03.11.2016 г. на Б. П. – нотариус с рег. № 599 на НК, 2. по чл. 108 ЗС за установяване на правото на собственост в полза на ищеца върху процесните имоти и осъждане на ответника да му предаде владението им, както и - на искане за отмяна на посочените нотариални актове по чл. 537 ГПК. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че ищецът е твърдял като правопораждащи претенциите си следните факти: по повод сключването на договор с ответника за аренда на земеделски земи и по предложение на последния, като собственик на земята му предоставил пълномощно за извършване на съответните правни и фактически действия с оглед снабдяването с необходимите документи за осъществяването на съглашението и неговото подписване; упълномощителят се доверил на ответника и подписал пълномощното без да го прочете и да бъде запознат с неговото съдържание; впоследствие упълномощителят разбрал както за сключените неизгодни за него договори за аренда с процесните земи и обстоятелството, че ответникът е извършил разпоредителни сделки с тези имоти, като е прехвърлил собствеността им на себе си, без да получава съгласието за това на първия – т. е. ищеца, собственика им, както и без последният да е получавал насрещна престация – парична сума по продажбената сделка и дърва за огрев по замяната; че сделките се явявали нищожни, поради противоречието им на закона – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, именно защото продавачът по тях не получил цената по продажбата и никаква вещ (дърва за огрев) в замяна на прехвърления имот (1/6 идеална част от него). При така поддържаните фактически основания на претенцията за нищожност на сделките и заявения петитум в исковата молба за тяхното прогласяване като такива, въззивният съд е намерил установителните искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за неоснователни, доколкото обоснованото от ищеца противоречие на атакуваните сделки с нормите на чл. 183 и чл. 222 ЗЗД не касае валидността им, а изпълнението на поетите от страните по тях задължения. Приел е, че тези обстоятелства не съставляват елемент от фактическия състав на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и не рефлектират върху действителността на атакуваните договори. С оглед изхода на спора по установителните искове въззивният съд е намерил да е неоснователен и обусловеният от тях иск по чл. 108 ЗС – при липсата на сочения порок на разпоредителните сделки, който да ги дисквалифицира като нищожни, е настъпил вещно – прехвърлителния им ефект и ищецът не се явява собственик на отчуждените земеделски земи. В обжалваното въззивно решение са изложени съображения и че искането за отмяна на обективиращите процесните сделки нотариални актове е неоснователно, тъй като на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ЗЗД подлежат единствено констативните нотариални актове, но не и тези, чрез които се изповядват правни сделки (както в случая). С определение № 875 от 13.12.2018 г. на настоящия състав на ВКС въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с оглед неговата вероятна недопустимост – основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, предвид данните за нередовност на исковата молба. По същество на касационната жалба. При така изложените фактически обстоятелства за недействителност на оспорените сделки – продажба и замяна, и заявено искане за съдебна защита се налага, че по тази претенция съдилищата са били сезирани ненадлежно – с нередовна искова молба в съответната й част, поради което произнасянето на въззивният съд с обжалваното решение е недопустимо. Затова същото следва да се обезсили. Твърденията на ищеца, формиращи обстоятелствената част на исковата молба по иска за недействителност на разпоредителните сделки са неясни, непълни и несъответни на петитума й. Очевидно е, че се цели заличаване на правните последици на атакуваните сделки, извършени с участието на представител на ищеца като продавач по тях, който е договарял сам със себе си. Правната ни уредба съдържа такива фактически състави - чл. 38, ал. 1 ЗЗД (нищожност, поради противоречие на закона по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД), чл. 42, ал. 2 ЗЗД (т. н. „висяща недействителност“), чието приложение се обуславя от съответни твърдения за конкретните обстоятелства, на които се основава исковата претенция – с обосноваване в случая на определен порок на сделките. В случая това не е сторено и последицата е нередовна искова молба в частта, с която е предявен искът за недействителност на сделките. Въззивният съд не е установил този недостатък на исковата молба, с която е сезиран, с оглед процесуалното му задължение по чл. 129, ал. 1 ГПК - тъй като решение по същество на делото се постановява при наличието на предпоставки за разглеждане на иска по същество, като преценката за допустимост на производството, включително за правното основание на иска може да се проведе валидно само при редовно сезиране. Вместо това решаващият състав на окръжния съд е провел произнасяне по нередовна искова молба и е постановил процесуално недопустимо решение, предмет на касационната жалба, което следва да бъде обезсилено. Предвид естеството на допуснатите процесуални нарушения, засягащи само редовността на исковата молба - по иска за недействителност на процесните разпоредителни сделки - делото трябва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав, в съответствие с разясненията по т. 5 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. При този изход на делото и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК съдът, на който е изпратено делото, следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Искането на процесуалния представител на касатора следва да се разгледа по реда на чл. 294, ал. 2 ГПК при повторното разглеждане на делото от въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решението от 27.02.2018 г. по гр. д. № 545/2017 г. на Окръжен съд – Монтана. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Монтана. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.