Р Е Ш Е Н И Е
№ 229
гр. София, 01.11.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври, 2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора от ВКП СИМОВ
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.919/18 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №305/13.12.17 г.,постановена от ГС-София /СГС/,НО, 3 състав по Н.Д.1157/17 г., подсъдимият Д. Т. Г. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.123,ал.1 НК и вр.чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца,чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години. Деецът е оправдан по вмененото му с обвинителния акт обвинение за извършено нарушение на чл.24, ал.2 от Наредба №2/22.03.04 г.за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /Наредба №2/.
По жалба на подсъдимия относно осъждането му е образувано В.Н.Д.97/18 г. по описа на АС-София /САС/, НО, 1 състав. С присъда №10/17.05.18 г.съдебният акт на СГС е отменен в осъдителната част и подсъдимият е оправдан изцяло.
Срещу тази присъда е постъпил касационен протест, ведно с допълнително писмено изложение към него. Развити са съображения за наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК с цялостното оправдаване на Г.. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на втората инстанция.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста.
Подсъдимият лично и неговият защитник настояват присъдата на САС да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и допълнението към него, като прецени изложените в тях доводи и като съобрази становищата на страните в съдебно заседание, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК намира за установено следното:
Както бе отразено, настоящото производство е образувано единствено по протест на представител на държавното обвинение от АП-София. Въпреки че същият не се поддържа от прокурора от ВКП, поради неоттеглянето му настоящата инстанция дължи пълно произнасяне по депозирания документ.
И първостепенният, и второстепенният съд са приели несъмнено, че подсъдимият като технически ръководител на процесния обект не е изпълнил дължимите и вменени му технически норми по безопасност съгласно Наредба 2- да обезопаси същия със стандартно ограждение на кота 4,6 и на кота 3,24. Поради това се говори за нехайно изпълнение на професионалните му задължения.
Основната разлика между СГС и САС се състои в направения извод относно причинно-следствената връзка между нарушенията на трудовото законодателство и настъпилия вреден резултат- първият приема, че такъв е налице, а вторият-не. Доколкото предмет на ревизия от ВКС е постановената от второстепенния съд присъда, именно тя ще бъде обсъждана в контекста на възраженията, изложени в постъпилия протест на представител на САП. Трябва да се направи и уточнение,че като такава по правото при първо редовно разглеждане на производството пред нея, настоящата инстанция не се занимава с оплаквания по преценката на доказателствената съвкупност, опредметяващи личен прочит на съответната страна, тъй като това е свързано с необоснованост на атакувания съдебен акт. Затова тя ще се произнася единствено по доводи, свързани с процесуална годност на доказателственото обмисляне, относими към приложението на правото, както са ангажирани аргументи.
След излагане на тези общи постановки ВКС намира,че протестът е основателен.
Както въззивната инстанция правилно е отбелязала, най-проблемен в доказателствен план се явява въпросът относно начина, по който потърпевшият е паднал на земята, и по-точно дали се касае за директно или за стъпаловидно падане. Стъпаловидното падане от своя страна, както не по-малко правилно е отразено в допълнителното изложение към протеста, се претендира да е налице предвид обстоятелството, че кота 3,24 на процесния строеж е била издадена с около метър напред спрямо края на кота 4,60-несъмнено установен факт. Същевременно, въззивният съд е възприел позиция, според която М. Ю. И. е паднал директно на земята.
САС сам е преценил,че е нужно да назначи пред себе си медицинско заключение, което да отговори какъв е достоверният механизъм за получаване на уврежданията и след като в тази връзка е проведено допълнително съдебно следствие не се е съобразил ни най-малко с него. И това е така,тъй като съгласно причинените на потърпевшия увреди и свидетелски показания, поначало вярно обмислени /свидетеля С./, в експертизата е изведено, че най-вероятно става дума за стъпаловидно падане, иначе казано, чрез докосване и през претъркаляне през кота 3,24. В този смисъл е състоятелно възражението по прокурорския протест, че не само няма никакви доказателства потърпевшият да се е засилил и да е прескочил плочата, на която е стоял,както и по-долната издадена напред такава, за да падне директно на земята, но и че след като е изведена от страна на решаващия втори съд липса на суицидно намерение на И., преодоляване и на долната кота би се препятствало с наличието на обезопасителни прегради, каквито са необходими по стандарт. Казано по друг начин, дори и да се приеме, както е направил САС, че личните действия на пострадалия са в основата на преодоляване на недостатъчните от техническа гледна точка съоръжения, при прескачане от четвърто на трето ниво, то би било възможно да не настъпи съставомерен резултат при положение, че подсъдимият би изпълнил задълженията си за обезопасяване на процесния обект най-малко на кота 3,24. Такива са и накратко изложените факти на стр.3 /в средата/ от обвинителния инструмент.
Наред с казаното трябва да се отбележи, че поради генерална липса на изпълнение на нормативните правила по Наредба 2 въобще не би било възможно прескачане от едно ниво на друго, каквото би се практикувало и от свидетеля С., стига да не го болял кракът, което обстоятелство го принудило да слиза по стълбите към кота 3,24. В светлината на казаното би могло да се обмисля доколко наличието на предпазна мрежа, каквато се изисква по нормативните изисквания, би осуетило падането на пострадалия на земята, независимо от волевото му действие по самоцелно насочване да се прехвърли от едната височина към другата.
Предвид изложеното, е състоятелен протестът на прокуратурата относно непълно, следователно реализирано при нарушение на процесуалните правила обсъждане на събрания по делото материал, който би определил доказателствената маса, релевантна за решаване на въпроса по същество. Този порок не може да бъде преодолян от ВКС и обуславя необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Що се касае до отправения от представителя на обвинението укор за липса на съответна техническа експертиза относно физически възможните траектории на полета на потърпевшия, които биха доказали твърдените от него обстоятелства, такова искане на понастоящем претендиращата страна липсва пред въззивната инстанция. Няма и противопоставяне на заличаването на вещо лице физик в съдебно заседание на 22.03.18 г., когато е констатирана необходимостта от произнасяне единствено на медик. Отделен е въпросът доколко такава експертиза е необходима с оглед събрания до момента доказателствен материал, включително и този пред въззивната инстанция. Същото се отнася и за оставеното без уважение от САС искане за разпит на свидетели, относими към задължителния, предвиден от държавата независим строителен надзор над процесния обект. Разбира се, няма пречка при новото разглеждане на делото исканията на прокуратурата да бъдат уважени или не, при излагане на съответни съображения за заетото от решаващия съд становище. Това,което безусловно е необходимо, е пристъпване към повторен разпит на вещото лице-медик, изготвило обсъжданата медицинска експертиза за първи път пред въззивния съд, чийто акт се отменя.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.5 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА присъда №10/17.05.18 г.,постановена от АС-София по В.Н.Д. 97/18 г.по описа на същия съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/ |