Р Е Ш Е Н И Е № 8 София, 05.01.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: Бисер Троянов Членове: 1. Надежда Трифонова 2. Димитрина Ангелова при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Галина Стоянова разгледа докладваното от съдия Троянов наказат дело № 879 по описа за 2022 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Е. Д. Ж. (E. D. J.), чрез защитника му К. С., както и касационна жалба от адвокат А. Анг., повереник на частните обвинители, против решение № 137 от 19.09.2022 г., по в.н.о.х.д. № 202/ 2022 г., по описа на Варненския апелативен съд, І наказателен състав. С жалбата на подсъдимия Ж. се навеждат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Касаторът твърди, че е нарушен материалният закон, защото обвинението не e доказано по несъмнен начин, неправилно е осъден въз основа на показанията на малолетните пострадали и при игнориране на обясненията му по делото. Подценена била ролята на пълнолетните свидетели Н. и Г., които водили децата при подсъдимия и получавали пари от него. Твърди още, че законът е нарушен и когато „решаващият орган е дерогирал нормативно предписаните и императивни предпоставки за определяне на наказанието по вид, размер и начин на изтърпяване“. За процесуално нарушение сочи липсата на доказателствен и правен анализ на деянията. Явната несправедливост на наказанията е изведена от пренебрегване на посочените от подсъдимия и неговия защитник смекчаващи отговорността обстоятелства, липсата на настъпили вредни последици, продължителността на процеса, напредналата възраст на касатора и влошеното му здравословно състояние, като извършеното намаляване на санкциите и след повторното разглеждане на въззивното производство не заличава проявлението на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Настоява за оневиняване или за намаляване на наказанието. Касационната жалба на частните обвинители: Н. Д. С. (чрез законен представител Д. С. К.), М. М. К. (чрез законен представител Р. С. К.), К. Ж. С. (чрез законен представител М. М. П.), М. М. К. (чрез законен представител Р. С. К.) и Т. В. С. (чрез законен представител В. С. К.) е изготвена от повереника им адвокат А. Анг. с довод за явна несправедливост на наказанията след извършеното от въззивната инстанция намаляване на техните размери. Прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване на наказанията с примерни размери, които са по-високи от наложените с първоинстанционната присъда. В хода на касационното производство подсъдимият Ж. не взема становище. Неговият защитник адвокат К. С. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Частните обвинители, техните законни представители и повереникът им не вземат становище в открито съдебно заседание. С писмено становище поддържат касационната си жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита касационните жалби за неоснователни и пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Изразява становище за доказаност на обвиненията от събраните по делото доказателства, а намалените наказания на подсъдимия – за справедливо определени. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите на подсъдимия и на частните обвинители, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 260005 от 17.06.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 207/ 2020 г. Добричкият окръжен съд признал подсъдимия Е. Д. Ж. (E. D. J.), роден в гр. Кобленс, Федерална Република Германия, гражданин на Френската република, за виновен в няколко престъпления, както следва: 1. На 02.01.2020 г., в дома си в с. Ц., община Б., извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на три малолетни лица, а именно – М. Р. С. на 11 г., Т. В. С. на 10 г. и К. Ж. С. на 11 г., поради което на основание чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54, ал.1 от НК му наложил наказание от десет години лишаване от свобода; 2. На 04.01.2020 г. в дома си, в с. Ц., община Балчик, извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на две малолетни лица, а именно – М. Р. С. на 11 г. и К. Ж. С. на 11 г., поради което на основание чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54, ал.1 от НК му наложил наказание от десет години лишаване от свобода; 3. На 05.01.2020 г., в дома си в с. Ц., община Б., извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на малолетно лице – М. Р. С. на 11 г., поради което на основание чл. 149, ал. 1 от НК и чл. 54, ал.1 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода; 4. На 06.01.2020 г. ,в дома си, в с. Ц., община Б., извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на малолетно лице – К. Ж. С. на 11 г., поради което на основание чл. 149, ал. 1 от НК и чл. 54, ал.1 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода; 5. През периода от 02.01.2020 г. до 05.01.2020 г., в дома си в с. Ц., община Б., при условията на продължавано престъпление, чрез заснемане с дигитален фотоапарат, създал порнографски материали – 7 броя снимкови кадъра под формата на файлове, изобразяващи похотливо показване на полови органи, за които използвал лице, ненавършило 18-годишна възраст – М. Р. С. на 11 г., поради което и на основание чл. 159, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54, ал.1 от НК му наложил наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди и петстотин лева; 6. През периода от 02.01.2020 г. до 06.01.2020 г., в дома си в с. Ц., община Б., при условията на продължавано престъпление, чрез заснемане с дигитален фотоапарат, създал порнографски материали – 5 броя снимкови кадъра под формата на файлове, изобразяващи похотливо показване на полови органи, за които използвал лице, ненавършило 18-годишна възраст – К. Ж. С. на 11 г., поради което на основание чл. 159, ал. 4, т . 1 във вр. с ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54, ал.1 от НК му наложил наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди и петстотин лева; 7. На 02.01.2020 г. г., в дома си в с. Ц., община Б., чрез заснемане с дигитален фотоапарат, създал порнографски материали – 4 броя снимкови кадъра под формата на файлове изобразяващи похотливо показване на полови органи, за които използвал лице, ненавършило 18-годишна възраст – Т. В. С. на 10 г., поради което на основание чл. 159, ал. 4, т . 1 във вр. с ал. 1, пр. 1 от НК и чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди и петстотин лева; 8. На 04.01.2020 г., в дома си в с. Ц., община Б., чрез заснемане с дигитален фотоапарат, създал порнографски материали – 10 броя снимкови кадъра под формата на файлове, изобразяващи похотливо показване на полови органи, за които използвал лице, ненавършило 18-годишна възраст – М. М. К. на 9 г., поради което на основание чл. 159, ал. 4, т . 1 във вр. с ал. 1, пр. 1 от НК и чл. 54, ал.1 от НК му наложил наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди и петстотин лева; 9. На 05.01.2020 г., в дома си в с. Ц., община Б., чрез заснемане с дигитален фотоапарат, създал порнографски материали – 3 броя снимкови кадъра под формата на файлове, изобразяващи похотливо показване на полови органи, за които използвал лице, ненавършило 18-годишна възраст – Н. Д. С. на 12 г., поради което на основание чл. 159, ал. 4, т . 1 във вр. с ал. 1, пр. 1 от НК и чл. 54, ал.1 от НК му наложил наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди и петстотин лева; 10. На 10.01.2020 г., в дома си в с. Ц., община Б€ държал за себе си, чрез информационни технологии, порнографски материали – 7 броя снимкови кадъра под формата на файлове изобразяващи похотливо показване на полови органи, за създаването на които e използвано лице, ненавършило 18 години – М. Р. С. на 11 г., поради което на основание чл. 159, ал. 6 от НК и чл. 54, ал.1 от НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева; 11. На 10.01.2020 г., в дома си в с. Ц., община Б. държал за себе си, чрез информационни технологии, порнографски материали – 5 броя снимкови кадъра под формата на файлове изобразяващи похотливо показване на полови органи, за създаването на които e използвано лице, ненавършило 18 години – К. Ж. С. на 11 г., поради което на основание чл. 159, ал. 6 от НК и чл. 54, ал.1 от НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева; 12. На 10.01.2020 г.1 в дома си в с. Ц, община Б. държал за себе си, чрез информационни технологии – 4 броя снимкови кадъра под формата на файлове, изобразяващи похотливо показване на полови органи, за създаването на които e използвано лице, ненавършило 18 години – Т. В. С. на 10 г., поради което на основание чл. 159, ал. 6 от НК и чл. 54, ал.1 от НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева; 13. На 10.01.2020 г., в дома си в с. Ц., община Б. държал за себе си, чрез информационни технологии, порнографски материали – 10 броя снимкови кадъра под формата на файлове, изобразяващи похотливо показване на полови органи, за създаването на които e използвано лице, ненавършило 18 години – М. М. К. на 9 г., поради което на основание чл. 159, ал. 6 от НК и чл. 54, ал.1 от НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева; 14. На 10.01.2020 г., в дома си в с. Ц., община Б. държал за себе си, чрез информационни технологии, порнографски материали – 3 броя снимкови кадъра под формата на файлове, изобразяващи похотливо показване на полови органи, за създаването на които e използвано лице, ненавършило 18 години – Н. Д. С. на 12 г., поради което на основание чл. 159, ал. 6 от НК и чл. 54, ал.1 от НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева; 15. На 10.01.2020 г., в дома си в с. Ц., община Б. държал за себе си, чрез информационна технология – 4 броя снимкови кадъра под формата на файлове, изобразяващи похотливо показване на полови органи и блудствени действия, за създаването на които са използвани лица от женски пол, които изглеждат като ненавършили 18 години, поради което на основание чл. 159, ал. 6 от НК и чл. 54, ал.1 от НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева. Окръжният съд, на основание чл.23 от НК, наложил на подсъдимия Е. Ж. едно общо най-тежкото измежду наложените наказания, а именно – лишаване от свобода за срок от десет години, за изпълнението на което определил първоначален строг режим, и към него присъединил наказанието глоба в най-висок размер – три хиляди и петстотин лева, на основание чл. 23, ал. 3 от НК. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото. С присъда № 1 от 04.02.2022 г. по в.н.о.х.д. № 328/ 2021 г. Варненският апелативен съд ІІ наказателен състав, отменил частично първоинстанционният съдебен акт и признал подсъдимия Е. Д. Ж. за невинен по пунктове от 10 до 14 – за държане на порнографските материали, създадени от него чрез използване на малолетните лица по п.п. 5-9. В останалата част въззивният съд потвърдил осъдителната присъда. В тази оправдателна част съдебният акт не е бил протестиран или обжалван от частното обвинение, поради което не е подлежал на касационно разглеждане както при първото разглеждане на делото от висшата инстанция, така и понастоящем. С решение № 109 от 29.06.2022 г. по н.д. № 362/ 2022 г. Върховният касационен съд, І н.о., по жалба на подсъдимия, отменил потвърдителната част на цялата въззивна присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненския апелативен съд. Основанието за отмяна на осъдителната част е констатирано противоречие между мотиви и диспозитив на обвинението по пункт 15, макар да не е съществувала процесуална пречка касационната жалба на подсъдимия да бъде разгледана по останалите пунктове на обжалваната присъда, защото за всяко престъпление се ангажира отделна наказателна отговорност, а порокът е забелязан само за последното престъпление. С решение № 137 от 19.09.2022 г. по в.н.о.х.д. № 202/ 2022 г., при повторното разглеждане на въззивното производство, Варненският апелативен съд, І наказателен състав изменил първоинстанционната осъдителна присъда, като намалил наказанията на седем години лишаване от свобода – за блудствата по п.п. 1 и 2; на две години лишаване от свобода – за блудствата по п.п. 3 и 4; на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 3 500 лева – за създадените порнографски материали по п.п. от 5 до 9 и на три месеца лишаване от свобода – за държането на порнографски материал по п. 15. Намалил общото най-тежко наказание, определено по реда на чл. 23 от НК на седем години лишаване от свобода и към него присъединил наказанието глоба в размер на 3 500 лева. В останалата част потвърдил присъдата на Добричкия окръжен съд. Неправилно е посочил в диспозитива на съдебния акт, че потвърдил първоинстанционната присъда „коригирана по пунктове 10-14 с влязла в сила оправдателна присъда на АС-Варна, постановена по ВНОХД 328/2021 г.“ защото в тази част присъдата не му е била подсъдна. Касационните жалби на подсъдимия и на частните обвинители са процесуално допустими, подадени са в законовия срок, срещу съдебен акт подлежащ на касационна проверка и от процесуална страна с право да обжалва въззивното решение. Разгледана по същество касационната жалба на подсъдимия Ж. е основателна само в частта за явната несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В останалата част жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение Неоснователна е и касационната жалба на частните обвинители, поради противоречие със закона. Касаторът Е. Д. Ж. твърди, че неправилно е бил осъден за престъпления блудство с малолетни, които не е извършил. Доводите обаче касаят непредвидено в процесуалния закон касационно основание за необоснованост на осъдителния акт. Касационната инстанция не е съд по същество и не може да извършва самостоятелен анализ на събраните по делото и проверени от други съдилища доказателства. Това правомощие е предоставено по закон на първоинстанционния и на въззивния съд. В мотивите на въззивното решение са описани фактическите констатации на извършените от подсъдимия блудствени действия с малолетни деца в различна комбинация помежду им, което е наложило и квалификация за разнообразна престъпна дейност. Разгледани са факти по извършено от дееца активно поведение на опипване на голите момичета по интимни части от телата им и в различни периоди от време. Блудствените престъпления се извършват само с действия, които ясно са описани във фактическата обстановка по делото. Тези блудствени действия едновременно с три малолетни деца на 02.01.2020 г. и два дни по-късно – на 04.01.2020 г. с две малолетни деца, са предопределили и най-тежката квалификация на две от деянията – по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК. Престъплението блудство с малолетен по основния състав на чл. 149, ал. 1 от НК, както и по квалифицирания състав на ал. 5, т. 1 от НК – с две или повече малолетни лица, е формално (безрезултатно, на просто извършване) престъпление, поради което вредоносни последици не са включени като признак от обективната страна на престъплението. Затова и възражението на касационната жалба за липса на травматични увреждания от престъплението, както и че децата не били насилвани или заплашвани, се оказва несъстоятелно да заличи обществената опасност и противоправност на извършените за кратък период от време четири блудствени престъпления. Затова и правната им квалификация е законосъобразна. Обратното – използването на принуда от дееца или настъпване на вредоносни последици от деянията последните биха получили различна квалификация по друг наказателен закон. Неоснователно е и възражението от жалбата за несъставомерност на деянията по чл. 149 от НК, защото доказателствата не установявали подсъдимият да е бил „с възбудено полово желание или да е правил опит да удовлетвори това свое желание по някакъв начин…“. Специалната цел на престъплението като признак от субективната страна на състава разкрива прекия умисъл към общественоопасното и противоправно деяние. Постигането на целта при блудството – да възбуди или удовлетвори полово желание, не е необходимо да бъде постигната. В противен случай се превръща в престъпен резултат, а по изложените по-горе съображения тези състави са безрезултатни. Затова и не е необходимо доказателствата да разкриват дали деецът действително е изпитвал психическа възбуда. Специалната цел обаче може да се отнася както до дееца, така и до пострадалия. Правилно въззивният съд е квалифицирал извършеното от подсъд. Ж. престъпление по чл. 159, ал. 6 от НК (п. 15 от обвинението), тъй като се касае до държане на порнографски материал, за създаването на който е използвано лице, което изглежда като ненавършило 18 години. Самоличността му по делото не е установена, както и възрастта му. Обект на заснемане е личност, която се различава от малолетните пострадали, поради което подсъдимият е осъществил самостоятелен състав на престъпление, различен от изготвените от него порнографски материали с участието на децата от блудствата (по пунктове от 5 до 9). Тъкмо в това се състои и разликата между съставите на чл. 159, ал. 4, т. 1 от НК – досежно формата на изпълнително деяние „създаде“ и съставът по чл. 159, ал. 6 от НК - „държи“, когато порнографските материали се различават съществено – заснети са различни лица. В противен случай – съставът по чл. 159, ал. 4 от НК поглъща състава по ал. 6. Съжденията на първия въззивен състав са незаконосъобразни и затова са породили противоречието между мотивите и диспозитива на това обвинение, послужило за основание за отмяната на осъдителната част от новата присъда. Неоснователно е възражението, на което се позовава касатора в жалбата си, относно ролята на пълнолетната свидетелка Г. К. и на Н. С., водили децата в дома на подсъдимия Ж.. Спрямо тях не е повдигнато обвинение и същите не се явяват процесуална страна по настоящото дело с обвинение за съучастие в престъпленията. Ето защо възражението не може да бъда разгледано поради липса на предмет. С жалбата се твърди, че материалният закон е нарушен и когато „решаващият орган е дерогирал нормативно предписаните и императивни предпоставки за определяне на наказанието по вид, размер и начин на изтърпяване“. Волята на касатора е неясна – наказанията за всяко от отделните престъпления по пунктове от 1 до 9 и п. 15 са определени във вида и в границите, предвидени в санкционната част на съставите на отделните престъпления. Нито Добричкият окръжен съд, нито Варненският апелативен съд, предприел намаляване на техните размери, са допуснали нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, както е посочено в касационната жалба. За процесуално нарушение сочи липсата на доказателствен и правен анализ на деянията, но възражението е неоснователно. Въззивният съд е изложил фактическа обстановка по делото, подкрепена с анализ на събраните по делото доказателства. Разделил е доказателствената част на две, като основната част е поместил след правните изводи – на л. 7-10. Връзката между двете части на доказателствените разсъждения е разкъсана, но това не води до съществени процесуални нарушения. Подходът е доста пестелив, но не и до степен да накърни процесуалните права на страните по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК за разберат вътрешното съдийско убеждение по фактите, доказателствата и приложимото право. Касационната жалба на частните обвинители е неоснователна, защото претендира увеличаване на наказанията в размери по-големи от присъдените с първоинстанционната присъда. Частното обвинение обаче не е обжалвало съдебните актове на първата и на въззивната инстанции до отмяната на последната с предходно решение на Върховния касационен съд. Повереникът е подавал само възражения – за първото въззивно и първото касационно производства. Ето защо понастоящем не може да претендира отмяна на последното въззивно решение в насока – утежняване на процесуалното положение на подсъдимия Е. Ж.. Ако правата на частните обвинители са били накърнени с окръжната присъда, необходимо е било в срок да бъде подадена жалба за reformatio in pejus. Частните обвинители обаче не са се възползвали от правомощието им по закон, поради което са загубили правото да претендират отмяна по реда на чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК. Ето защо доводите им за увеличаване на размерите на наказанията на 13 години лишаване от свобода – за блудствата по п. 1 и 2; на 5 години лишаване от свобода – за блудствата по п. 3 и 4 и на 4 години лишаване от свобода и 6 00 лева глоба – за престъпленията по чл. 159, ал. 4, т. 1 от НК, не могат да породят правни последици. Основателни са исканията на подсъдимия Е. Ж. за допълнително намаляване на наказанията за двете най-тежки престъпления – по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК. Индивидуализацията на санкциите извършена от въззивната инстанция страда от съществен порок, който налага тяхното преуреждане. Правилно съдът е констатирал превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Не е открил отегчаващи отговорността обстоятелства – нито на деянията, нито на дееца. Към обема от индивидуализиращите санцията обстоятелства обаче е прибавил недопустими такива за правната преценка, свързани с липсата на висящи наказателни производства спрямо подсъд. Ж. в страната (с. 12 и с. 13 от въззивното решение), с наличието на криминалистична справка от Интерпол (л. 151, в.н.о.х.д. № 328/ 2021 г.), съждението че подсъдимият е задържан под стража (с. 13 възз.решение). Създадено е внушение във вреда на подсъдимия, чието съдебно минало е поставено под съмнение и че е невинен до влизане в сила на осъдителна присъда. Подобен съдийски подход не следва да бъде толериран, а отегчаващи обстоятелства за личността на подсъдимия могат да бъдат извеждани само от предходните негови осъждания за осъществени престъпления в миналото, за които присъди вече са влезли в сила. Характеристичните справки не могат да бъдат извеждани от липсата или наличието на висящи наказателни производства – доколкото това накърнява презумпцията за невиновност, прогласен в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България и в чл. 16 от НПК. Освен констатираните обстоятелства, неправилно възприети от апелативния съд в преценката му за индивидуализация на наказанията, налице е и още едно обстоятелство, свързано с неоснователното забавяне на наказателния процес, предприет по почин на предишен съдебен състав. Съдът е могъл да разгледа касационната жалба на подсъдимия против новата въззивна присъда в нейната осъдителна част по пунктове от 1 до 9, а да отмени и върне за ново разглеждане само обвинението по п. 15, където е съзрял съществено процесуално нарушение. Противоречието между мотиви и диспозитив на въззивната присъда не е засягало останалите обвинения за четири блудствени престъпления и за създаване на пет порнографски материала с участието на малолетните пострадали от блудствата. Създадено е допълнително забавяне на наказателното производство. За това обстоятелство подсъдимият Ж. не носи отговорност и не може да бъде тълкувано в негова вреда. Неоснователното забавяне на процеса следва да бъде отразено чрез намаляване на размера на наказанията за двете най-тежки престъпления блудство. Изложеното обстоятелство обаче не представлява изключително смекчаващо по своя характер и не налага извеждането на съждение за приложението на друг правен институт при индивидуализация на наказанието – например този по чл. 55 от НК. Не са налице правните предпоставки за определяне на санкциите под законово посочения предел. Същите следва да останат наложени от общото правило на чл. 54 от НК. Ето защо настоящият съдебен състав прецени за справедливо да намали размерите на наказанията на подсъд. Е. Ж. до специалния минимум от пет години – за двете престъпления по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК (пунктове 1 и 2). Останалите наказания съдът прие за справедливо определени с въззивното решение. Наказанието от три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 700 лева за престъплението по чл. 159, ал. 6 от НК (пункт 15) също се прие за справедливо наложено и не се налага да бъде намалявано. Следва да бъде намален и размерът на наложеното по реда на чл. 23 от НК общо най-тежко наказание лишаване от свобода от седем години на пет години. Дори и след намалението му размерът не позволява приложението на института на условното осъждане, каквото неоснователно искане е развито в касационната жалба. Най-тежкото общо наказание от пет години лишаване от свобода следва да бъде определено за изпълнение от подсъдимия Е. Ж. при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. При правилно изведените от съдилищата смекчаващи обстоятелства, изключване на недопустимите такива от обема на индивидуализиращите предпоставки, както и съобразявайки възрастта, чистото съдебно минало, доброто процесуално поведение на подсъдимия, неговия тежък здравословен проблем и съдействието му за разкриване на истината, налагат увереност у съдебния касационен състав, че така занижените наказания могат да способстват към постигане на целите по чл. 36 от НК и най-вече – за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Е. Ж. към спазването на законите и на добрите нрави, за предупредително въздействане върху него, като по време на принудителния му престой в затвор да му се отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се въздейства предупредително и възпиращо спрямо останалите членове на обществото. В. от изложените мотиви касационният съдебен състав намери за необходимо да измени обжалваното въззивно решение, като намали част от наложените наказания, определеното по реда на чл. 23 от НК общо най-тежко наказание и определи първоначален общ режим за неговото изпълнение. Присъединеното по реда на чл. 23, ал. 3 от НК от въззивния съд наказание глоба в размер на 3 500 лв (три хиляди и петстотин лева) към общото най-тежко наказание лишаване от свобода следва да бъда потвърдено. В останалата част атакуваният въззивен съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 137 от 19.09.2022 г., по в.н.о.х.д. № 202/ 2022 г., по описа на Варненския апелативен съд, І наказателен състав като НАМАЛЯВА наказанията на подсъдимия Е. Д. Ж. (E. D. J.) на пет години лишаване от свобода – за двете престъпления по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК (пункт 1 с пострадали: М. Р. С. на 11 г., Т. В. С. на 10 г. и К. Ж. С. на 11 г. и по пункт 2 с пострадали М. Р. С. на 11 г. и К. Ж. С. на 11 г.); НАМАЛЯВА размера на общото най-тежко наказание, определено по реда на чл. 23, ал. 1 от НК – на пет години лишаване от свобода. ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, първоначален общ режим за изпълнение на общото най-тежко наказание от пет години лишаване от свобода от подсъдимия Е. Д. Ж. (E. D. J.). ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. Да се изготви превод на решението на френски език и да се изпрати незабавно на подсъдимия Е. Д. Ж.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.