4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
[населено място] , 23,07,2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение , в открито заседание на двадесет и седми май , две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА с участието на секретаря Наталия Такева , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1065 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.303 ал.1 т. 1 пр. второ ГПК.
Образувано е по молба на М. С. С. - М. , за отмяна на постановено решение № 847 / 23.05.2012 год. на Пловдивски окръжен съд , Гражданско отделение , по гр.д.№ 408 / 2011 год. , с което е потвърдено решение № 15 / 18.02.2011 год. на Първомайски районен съд по гр.д.№ 45 / 2010 год. , в частта в която със същото е отхвърлен предявеният от молителката против [фирма] обратен осъдителен иск за сумата от 3 430,24 лв., съизмеряваща главница, договорна и законна лихви върху главницата - предмет на предявения от [фирма] и уважен против молителката иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК - дължими на основание сключен от молителката с банката договор за кредит . Молителката твърди, че след приключване на съдебното производство с влязло в сила решение се е снабдила с писмено доказателство / протокол за приемане и предаване от 13.06.2003 год., представен с молбата / , установяващо соченото от нея в хода на производството обстоятелство, че сумата по договора за потребителски кредит - предмет на главния иск - е била предоставена в заем на конституираното в производството на нейна страна трето лице – помагач и ответник по обратния иск - [фирма] , частично погасявало кредита и неиздължило остатъка , установен като вземане спрямо молителката . С оглед последното и на основание чл.303 ал.1 т.1 пр. второ ГПК претендира отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане във въззивна инстанция .
Ответната страна - [фирма] - не взема становище по молбата .
Молбата за отмяна е формално допустима , с оглед срока по чл. 305 ал.1 т.1 пр. второ ГПК, предвид заявените с молба от 11.01.2013 год. обстоятелства относно снабдяването на страната с представеното ново писмено доказателство .
За да се произнесе , настоящият състав на първо търговско отделение на Върховен касационен съд съобрази следното :
Предявявайки обратен иск против [фирма], в производството по гр.д.№ 45 / 2010 год. на Пловдивски районен съд, М. С. С. - М. е твърдяла, че по настояване на работодателя си към същия този момент - [фирма] , чрез управителя на дружеството - А. А. Х. - е сключила договор за потребителски кредит с ТБ [фирма] , чийто правоприемник е [фирма] и предоставила получената сума от 7 000 лева на дружеството , срещу което последното се е задължило да я погасява за своя сметка спрямо банката . Твърди, че това задължение е частично изпълнено , като за неиздължените на банката суми - за които е уважен предявения срещу нея от [фирма] иск по чл.422 ГПК - спрямо молителката дружеството отговаря при условията на договор за заем / молба – уточнение вх.№ 95 / 10.01.2011 год. / . Молителката не е твърдяла съставянето на писмен документ за предаването на сумата и удостоверяване уговорките между страните по твърдяното заемно правоотношение и както в първоинстанционното , така и във въззивното производство не е предявила искане за задължаване ответника да представи намиращ се у него такъв документ , вкл. представеният с молбата за отмяна ,изходящ и от нея протокол за приемане и предаване от 13.06.2003 година . Същевременно , във въззивното производство М. С. е представила писмен документ от същата дата , назован „ споразумение „ / стр. пор. № 40 / , но по същество изходящ единствено от лице, подписало се като „ ръководител „на [фирма] и неупоменато по име , в който е обективирано волеизявление от името на [фирма] , за поемане заплащането на всички месечни погасителни вноски дължими от М. С. по договор № 159 / 13.06.2003 год. между ТБ [фирма] и М. С., в общ размер от 7 000 лева , но без посочено основание за задължаването . В с.з. от 15.03.2012 год. по гр.д.№ 408 / 2012 год. на Пловдивски окръжен съд, процесуалният представител на молителката е направил изявление, че едва към този момент от развитието на производството са се снабдили от архива на дружеството с представеното споразумение . Само по себе си това изявление установява знание за местонахождение на архива на дружеството - ответник и достъп до същия .
Представеният с молбата за отмяна писмен документ е изходящ и от молителката М. С. и следователно същата е била или е следвало да бъде в известност за съществуването му в хода на съдебното производство . Не се потвърждават от обстоятелствата по делото или с представени от страната доказателства , твърденията заявени с молба - уточнение вх.№ 263 / 11.01.2013 год. , че молителката е била в невъзможност да се снабди с документа , предвид преустановената дейност на фирмата, напускането на адреса по седалището и на управление на дружеството , незнание относно местонахождението на архива му , липса на контакт с представители на дружеството . Напротив , видно от редовното призоваване на [фирма] от седалището и адреса му на управление в хода на производството , вкл. личното явяване на представляващия го управител при първоинстанционното му разглеждане , както и от изявленията на процесуалния представител на самата молителка – адв. Г., коментирани по-горе / с.з. от 15.03. 2012 по гр.д. 408 / 2012 год. на Пловдивски окръжен съд / , се оборва истинността на така посочените обстоятелства за обективна, невиновна невъзможност на страната да се снабди с документа . Нещо повече , макар и автор на същия , молителката не е твърдяла изобщо съществуването му , не е упражнила процесуалното си право за изискването му по реда на чл. 190 ГПК и след надлежно установяване обстоятелствата , поради които безвиновно се е лишила от държането му .
При така установеното молбата за отмяна се явява неоснователна. Макар съдържанието на представения протокол за приемане и предаване от 13.06.2003 год. да се явява от съществено значение за изхода на делото ,като установяващ предаването на сума в сочения от молителката размер и задължаването на ответника за връщането й , не е доказана кумулативно изискуемата от чл.303 ал.1 т.1 пр. второ ГПК предпоставка - невъзможността на страната да се снабди своевременно с новото писмено доказателство,установяващо твърдяно в хода на производството обстоятелство - сключен договор за заем , да не е последица на нейни процесуална небрежност и бездействие . Невъзможността да се снабди своевременно с документа за страната следва да е налице въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото , каквато в случая не е налице . / В този смисъл тълкувателно решение № 138 от 01.12.1967 год. по гр.д.№ 106 / 1967 год. на ОСГК на ВКС / .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. С. С. - М. , за отмяна , на основание чл.303 ал.1 т.1 пр. 2 ГПК , на решение № 847 / 23.05.2012 год. на Пловдивски окръжен съд , Гражданско отделение , постановено по гр.д.№ 408 / 2011 год. , в частта в която със същото е потвърдено решение № 15 / 18.02.2011 год. на Първомайски районен съд по гр.д.№ 45 / 2010 год. , в частта в която със същото е отхвърлен предявеният от молителката против [фирма] обратен осъдителен иск за сумата от 3 430, 24 лева .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|