Р Е Ш Е Н И Е № 237 гр. София, 05.05.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 април, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1251/2011 година. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Х. Й. Н., лично и чрез неговия защитник – адвокат В. М., Н. М. М., лично и чрез защитника си - адвокат Х. Х. и по жалба на гражданските ищци и частни обвинители В. И. Л. и В. М. Л., чрез техния повереник – адвокат Я. С., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 136/2010 г. Сочи се в първите две жалби, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, че наложеното наказание на всеки е явно несправедливо, а с последната се атакува само справедливостта на определените санкции. Исканията са за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимите, за връщане на делото за ново разглеждане, за намаляване на наказанието, а на частните обвинители и граждански ищци – да се наложи наказание доживотен затвор без замяна. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци счита жалбите на подсъдимите за неоснователни. Двамата подсъдими и техните защитници изразяват становище, че жалбата на частните обвинители и граждански ищци е неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа становище, че всички жалби са неоснователни, поради което въззивното решение следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 299/22.11.2010 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми състав, е изменил присъда № 23/16.11.2009 г., постановена по нохд № 271/2009 г., на Врачанския окръжен съд, наказателно отделение, като е преквалифицирал извършеното от подс. Х. Н., в престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл. 115, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК и го е оправдал по обвинението му по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл. 20, ал. 3 НК, да е участвал като подбудител в съучастие с подс. Н. М., като е оправдал последния по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК, относно съучастието му с подс. Н., като подбудител. Преквалифицирал е извършеното от подс. Х. Н., в престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, като го е оправдал да е държал без надлежно разрешение огнестрелно оръжие – пистолет „ТТ”, кал. 7.62 мм, БВ 2289, за времето от 15.08.2008 г. до 16.08.2008 г. Преквалифицирал е и деянието на подс. Н. М. в престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, като го е оправдал в това, на 14.08.2008 г., да е придобил без надлежно разрешение огнестрелно оръжие, пистолет „ТТ”, кал. 7.62 мм, БВ 2289. Изменил е присъдата в гражданската й част, като е увеличил присъдените обезщетения за неимуществени вреди в полза на В. Л. и М. Л., на по 100 000 лв., лично и като наследници на починалата им майка Т. Л. – в размер на 80 000 лв. и в полза на В. Л. – 80 000 лв. Постановил е наложените наказания лишаване от свобода да бъдат изтърпяни в затвор, на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС и е присъдил допълнителна държавна такса и направените разноски. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода в жалбите на двамата подсъдими за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията във връзка с този довод, посочен в жалбите, се свеждат до твърдението, че неоснователно второинстанционният съд е потвърдил осъдителна присъда, въпреки липсата на преки доказателства за вината им и за неправилна оценка на събраните по делото. При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон с направените корекции в решението, е приложен правилно. По своята същност възраженията на подсъдимите и тяхната защита, се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционното решение, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата, е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция, при установяване на правнорелевантните факти, свързани с предмета на доказване в процеса, провеждайки и собствено съдебно следствие за събиране на нови доказателства и извършвайки своя преценка на всички събрани такива, не ги е възприела превратно, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на двамата подсъдими, в осъществяване от обективна и субективна страна на съставите, на посочените престъпления за които са били осъдени, са изцяло подкрепени от показанията на св. С., Ив. Л., В., Б. И., В. В., В., Х., Б., Б., К., Р. И., В. И., Р., Й., И., от експертните заключения, от приложените писмени доказателства. Следователно, вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че са осъществени съставите на тези престъпления. Противоречията между данните в доказателствените средства, и направените доводи и възражения, са били обсъдени подробно и задълбочено в мотивите, съобразно предписанията на чл. 339, ал. 2 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдимите, няма никакво основание за контролиране по касационен ред на вътрешното убеждение, на въззивния съд, при вземане на решения от съществото на делото. В случая то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства, като противоречивите данни от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване изводите, че се касае за извършени престъпления от подсъдимите, са напълно законосъобразни. Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този направен довод, са стояли на вниманието пред второинстанционният съд. Същият в мотивите си подробно се е занимал с твърденията, че липсват преки доказателства доказващи вината им и че неправилно са били осъдени, излагайки убедителни съображения, защо ги отхвърля, за мотива за извършване на деянията, за пътуването на подс. Н. до[населено място], за намерените два брой гилзи в стопанската постройка ползвана от същия подсъдим, за дадените от него обяснения, за точния час на извършване на убийството, за липсата на оставени обективни следи от извършителите на мястото на престъплението и неговото авторство, за доказаната според защитата размяна на мобилен телефон на подсъдимия с този на М. Л., за показанията на св. Р. И., за достоверността и относимостта към предмета на доказване на показанията, на свидетелите Я. В., В. М., М. С., Цв. Б., Г., Ц., Х., Геормезовская, В. и Белниковски, за наличието на предварително взето решение за извършване на убийството от страна на подс. М., за съгласуването на действията на двамата подсъдими в тази насока и участието им в различни процесуални качества, за връзката на двамата с инкриминирания пистолет, за твърденията, че данните по делото са за лично укривателство на подс. Н.. Изложените в тази връзка мотиви са подробни, логични, основаващи се на установените и приети данни по делото от събраните доказателства, поради което се споделят и от настоящата инстанция. Второинстанционният съд е извършил всестранен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства и е направил еднозначен извод, че двамата подсъдими са автори на тези престъпления. Осъдителна присъда може да се постанови и на база само на косвени доказателства при положение, че след цялостното им и задълбочено обсъждане, съдът стигне до единствено възможен извод за виновността на подсъдимите. В случая са налице свидетелски показания подробно изброени по-горе, многобройни писмени доказателства, включително справка от „М.” и АУАН и протоколи за претърсване и изземване, частично обясненията на двамата подсъдими, на които основателно е дадена вяра, както и експертни заключения, на които е направен изключително подробен и задълбочен анализ от този съд, съпоставени са помежду си и с останалите събрани доказателства, вследствие на което е стигнато до законосъобразния извод, че същите са последователни и безпротиворечиви и обосновано им е дадена пълна вяра. И настоящата инстанция счита, че всички събрани доказателства, в съвкупност, водят до единствения възможен извод, за виновността на подсъдимите, като изключват останали възможни версии. Налице е едно хармонично единство между уликите и останалите обективни доказателства, поради което този извод не буди никакво съмнение. Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивният съд, относно потвърждаване на осъдителната присъда с направените изменения относно квалификацията на деянията. Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че двамата подсъдими са извършили престъпленията /с посочената корекция/, за които са били обвинени и осъдени. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационните жалби, за отмяна на въззивното решение и оправдаването им. По довода в двете жалби, за допуснати съществени процесуални нарушения: И по това касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, изложените в жалбите възражения, са неоснователни. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. Н. и Марков. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Софийският апелативен съд по реда на чл. 313 и 314 НПК е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е възможност за искания и устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимите. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Двамата подсъдими са имали възможност да се защитават в присъствие на защитници и да дават обяснения по обвинението. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. Второинстанционният съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това тази инстанция не е възприела превратно доказателствата и не е приложила избирателен подход при оценката им /както се твърди в касационните жалби/, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли са или не престъпления от двамата подсъдими, съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от посочените гласни доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установил точно поведението и действията им през инкриминирания период. След като по несъмнен начин е приел, че са осъществили съставите на инкриминираните с обвинението деяния, правилно правейки посоченото изменение в квалификациите, са били осъдени за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционния съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. В изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че съставите на престъпленията не са осъществени от обективна и субективна страна, посочвайки в мотивите си установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали, кои се приемат и кои отхвърлят и какви са правните съображения за взетото решение. Затова възражението за липса на мотиви в тази връзка, се явява неоснователно. С оглед на изложеното, доводът за допуснати съществени процесуални нарушения в двете жалби, се явява неоснователен. По довода в жалбите на подсъдимите за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишено от основание е и възражението и по този направен довод. При определяне размера на наказанията за всеки от подсъдимите и за всяко едно от деянията, въззивният съд също е подложил на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дейците. Правилно и законосъобразно за всеки и за всяко едно от деянията, наказанията са наложени при условията на чл. 54 НК, при строго спазване на принципите на индивидуализацията, отчитайки се данните за деянието и дееца. С оглед на това, намаляването размера на санкциите е напълно неоправдано, тъй като няма да отговаря на целите по чл. 36 НК, на задачите на наказателната репресия за всеки от подсъдимите. По жалбата на частните обвинители и граждански ищци за явна несправедливост на наказанието, на двамата подсъдими: И настоящата инстанция, така както е приела и въззивната по повод на подадена също такава жалба пред нея, счита същата за неоснователна. Наказанието доживотен затвор без замяна, каквото се иска от касаторите, има изключителен характер и се налага само в случаите /както правилно е посочил и второинстанционният съд/, когато от данните по делото се направи преценка, че деецът не подлежи на поправяне и превъзпитание и няма място в обществото, че целите по чл. 36 НК не могат да бъдат постигнати с друго по-леко, поради което е необходимо трайното до края на живота му изолиране от него. В конкретният случая, с оглед на данните по делото за личността на двамата подсъдими и извършените деяния, не може да бъде направен извод за такъв вид и тежест на наказателната репресия, поради което и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Имайки в пред вид всичко изложено, настоящата инстанция счита, че всички жалби за изцяло неоснователни, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 299/ 22.11.2010 г., постановено по внохд № 136/2010 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми състав. Председател: Членове: