4 Р Е Ш Е Н И Е № 66 С., 14.06.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и единадесета година в състав: Председател: БОЙКА СТОИЛОВА Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1725 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 185 от 09.02.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 589 от 08.06.2009 година по гр.д. № 85/2009 година на Софийски апелативен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от [фирма] против А. “М.”, [населено място] за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 36872,16 лева и за забавено изпълнение на паричното задължение за обезвреда в размер на 2256,88 лева. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 49 ЗЗД: свързана ли е пропуснатата полза, претърпяна от увредения с невъзможността да бъде изпълнен конкретен договор. По приложението на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД: Съгласно чл. 51 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата, като засягане на правно защитимо благо обхваща неимуществените и имуществени щети, последните в двете им разновидности - претърпени загуби и пропуснати ползи. Пропуснатата полза като вид имуществена вреда, настъпила в резултат на непозволено увреждане, се изразява в невъзможността да бъде реализирано определено имущество или парично оценим интерес. Всяко неосъществено увеличаване на имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не би било осуетено от деликта, съставлява пропусната полза. Такава е както печалбата, която увредения е можел да получи от изпълнението на договор, осуетен от противоправно поведение на деликвента, така и всяка друга имуществена облага, която със сигурност пострадалия би реализирал ако вредоносното действие не би настъпило. В решението на Софийски апелативен съд е прието за установено, че в 18 часа на 14.05.2003 г., по нареждане на служител на митница К., на жп гара Драгоман са били задържани вагони № 315379912878 и № 31537959438 поради недопускане до внос на натоварените в тях стоки. Бил е съставен акт № 143 от 12.06.2003 г. от служител на митница К. за констатирано нарушение от едноличния търговец „А.-А. П.”, [населено място], изразяващо се в избягване заплащането на митни сборове чрез деклариране внос на „натурален газ кондезант” вместо внесените „тежки масла – газьол”. Въз основа на акта е било съставено наказателно постановление № 143 от 05-08.2003 г. на Началника на митница К., с което натоварения във вагоните газьол е бил отнет в полза на държавата и е постановено предаване вагоните на Б.. Задържаните нефтопродукти са били продадени на търг на 03.10.2003 г. С решение по нахд № 410/2003 г. на Сливнишки районен съд, оставено в сила с решение от 05.03.2004 г. по нахд № 569/2003 г. на Софийски окръжен съд, наказателно постановление № 143 от 05-08.2003 г. на Началника на митница К. е било отменено. Междувременно, с писма от 09.06.2003 г.; 07.10.2003 г.;12.10.2003г.;13.10.2003г.;17.10.2003 г. „Б.” ЕАДе уведомявало А. М., че вагоните чужда администрация не са митнически оформени, а престоят им се заплаща съгласно Единната тарифа за превоз на товари по железопътен транспорт. Вагоните са били освободени в 10 часа на 17.10.2003 година. Цената на престоя на вагоните, собственост на румънската администрация, възлиза на 36872,16 лева. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявения от [фирма] против А. “М.” иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 36872,16 лева е неоснователен. Приел е, че принудителният престой на вагоните е в резултат на незаконосъобразното им задържане от служители на А. “М.”, но тъй като ищеца не е бил в договорно правоотношение като превозвач с трето лице като товародател, не са установени пропуснати ползи - няма основание да се приеме, че пострадалия не е осъществил материална облага, осуетена от деликта. Предвид обусловения му характер, като неоснователен е отхвърлил и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва. В касационната жалба против решението на Софийски апелативен съд, постъпила от [фирма] се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод, че обезщетение за вреди от деликт, изразяващи се в пропуснати ползи е дължимо само в случаите, когато пострадалият не е могъл да изпълни договорно задължение. Поддържа се, че щетите от престоя на вагони се изразяват в нереализирания приход от ползването на транспортното средство по цени, определени в Единната тарифа за превоз на товари по железопътен транспорт. Ответникът по касационната жалба А. „М.” не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Ищецът [фирма] е ползвател на всички вагони на територията на Р. България, в т.ч. вагоните, собственост на чужди администрации. Цената на престоя (използването) на вагони, собственост на чужди жп администрации се урежда в RIV 2000 – „Конвенция за обмен и използване на товарни вагони между железопътни транспортни предприятия”, на основата на която се извършва разплащането между [фирма] и чуждата жп администрация, обичайно на компенсаторна основа. Цената, която се реализира от [фирма] от получателя или изпращача на товара е регламентирана в Единната тарифа за превоз на товари по жп транспорт в България, в т.ч. цената за престой на вагони, собственост на други железопътни администрации. Това е цена, която [фирма] реализира винаги, когато престоя не е по негова вина. Съгласно Единната тарифа за превоз на товари по жп транспорт, получателя/изпращача заплащат на [фирма] таксата за престой и когато вагонът е собственост на друга железопътна администрация за времето от задържане до освобождаване на вагона. Когато задържането на вагона (денгубата) е в резултат на установени неправомерни действия на трето лице, то цената на престоя, която [фирма] би реализирало от получателя или изпращача е дължима от деликвента на основание чл. 49 ЗЗД – настъпилата за железниците щета е в размер на нереализирания доход за престой на вагона на територията на Р. България. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. По делото е установено по безсъмнен начин, че по вина на служители на ответника А. „М.”, вагони № 315379912878 и № 31537959438 са били задържани на жп гара Драгоман за времето от 18 часа на 14.05.2003 г. до 10 часа на 17.10.2003 година. Цената за престой на двата вагона, възлизаща съгласно заключението на приетата по делото транспортно-икономическа експертиза на 36872,16 лева ( за общо 7464 часа престой) се явява за ищеца вреда - нереализиран доход в резултат на виновно поведение на служители на ответника, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД подлежи на обезщетяване. Основателна е и претенцията за обезщетение за вреди от забавено изпълнение на паричното задължение за обезвреда на щетата от деликта. Съгласно заключението на приетата по делото икономическа експертиза, размерът на законната лихва върху сумата 36872,16 лева за времето от 18.10.2003 г. до датата на предявяване на иска възлиза на 2256,88 лева, в който размер следва да бъде уважена предявената претенция за обезщетение на основание чл. 86 ЗЗД. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца по делото [фирма] следва да бъдат присъдени и направените съдебни разноски в размер общо на 4843,34 лева, в т.ч. 3160,34 лева внесени държавни такси; 450 лева внесени възнаграждения за експерти и 1233 лева за процесуална защита от юрисконсулт в размер на дължимото адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 589 от 08.06.2009 година по гр.д. № 85/2009 година на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА А. „М.” [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 49 ЗЗД сумата 36872,16 тридесет и шест хиляди осемстотин седемдесет и два лева и 16 ст.) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.04.2004 година до окончателното и изплащане; на основание чл. 86 ЗЗД сумата 2256,88 (две хиляди двеста петдесет и шест лева и 88 ст.) лева, както и сумата 4843,34 (четири хиляди осемстотин четиридесет и три лева и 34 ст.) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: