Р Е Ш Е Н И Е № 396 София, 06 юни 2016 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1324/2015 година. Производството е образувано по касационни жалби на подсъдимите Г. Л. К. и К. Й. Л. против присъда № 14 от 29.06.2015 год. по внохд № 1081/2013 год. на Софийския апелативен съд. В жалбата от името на подсъдимия К. се релевират основанията за отмяна или изменяване по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 НПК. Излага се доводът, че втората решаваща по фактите съдебна инстанция е постановила съдебния си акт в нарушение на основните принципи, регламентирани в чл. 13, ал. 2 и чл. 14, ал. 1 от НПК, като съдът не е спазил и разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, тъй като не е обсъдил съществените противоречия в доказателствения материал. Неуважаването на искането на защитата за допускане на арбитражна експертиза е ограничило правото на защита на подсъдимия и сочи за предубеденост на решаващия делото съдебен състав, който е постановил присъдата на основата на предположения и в разрез със забраната на чл. 303 от НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост не е подкрепено с конкретни доводи. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда с оправдаването на К., а при условията на алтернативност-връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав или изменяване на присъдата, като наказанието на подсъдимия се намали или определи при условията на чл. 55 от НК и съответно се намалят по размер и уважените искови претенции на гражданските ищци, които са завишени и определени в нарушение на чл. 52 от НК. От името на подсъдимия Л. защитникът му също изразява недоволство от постановената присъда на въззивната инстанция, като в жалбата бланкетно са направени оплаквания за допуснати съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон и за явна несправедливост, и се иска оправдаването му. В депозираното допълнение към жалбата на 31.07.2015год. пестеливо са изложени доводи в подкрепа на релевираните основания за отмяна, с критики към съда в дейността му по събиране, проверка и анализ на доказателствата. Допуснатите съществени процесуални нарушения, изразяващи се в превратното интерпретиране на някои от доказателствата и липсата на анализ и съпоставка на друга част от тях, са довели до изграждането на неправилно вътрешно убеждение и до незаконосъобразност на правните изводи на съда, както и до явна несправедливост в наказателната и в гражданско-осъдителната част на присъдата. На базата на изложеното се иска касационният състав да оправдае Л. или да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане на въззивния съд. В постъпилите допълнения към касационните жалби на подсъдимите К. и Л. са изложени подробни доводи по основанията за отмяна /изменяване/ на обжалвания съдебен акт. В първото от тях се твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като се е позовал на заключението на седморна комплексна съдебномедицинска експертиза/КСМЕ/, което е изготвено от предубедени вещи лица, въз основа на материали извън наказателното дело и при игнориране на други събрани доказателствени източници. По този начин е заобиколено изискването по чл. 13, ал. 2 от НПК съдът да разкрива обективната истина само по реда и със средствата, предвидени в НПК и е довело до нарушаване правото на подсъдимия гарантирано в чл. 15, ал. 1 от НПК, защото е осъден на базата на материали, срещу които той не е могъл да се защитава. На следващо място се твърди, че по недопустим начин съдът е кредитирал само части от заключенията на първата и третата, от общо четирите, назначени в наказателното производство СМЕ, независимо че не притежава специални знания по медицина, сочещо за явна предубеденост на съдебния състав и за нарушение на изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Заключенията на четирите СМЕ по въпросите за причината за смъртта на пострадалия, причината той да получи вътрешен кръвоизлив и момента на възникването му, както и състоянието на пострадалия и симптомите в различните часове от първоначалното му прилошаване, са изключително противоречиви, което е следвало да се отстрани с назначаването на арбитражна СМЕ. С отказа на съда да назначи такава експертиза правото на защита на подсъдимия е нарушено, а от друга страна - непреодолима пречка за установяването на основни и значими по делото факти, като постановената присъда недопустимо се основава на предположения. Д. за неправилно приложение на материалния закон е развит от позицията на защитата, че бланкетната норма на чл. 123, ал. 1 от НК е изпълнена от съдържанието на т. 3.2 от длъжностната характеристика на К., която характеристика е с обща формулировка и не създава конкретни задължения на К., като медик-хирург в /наименование/. Липсата на нормативно и професионално задължение на К. да направи рентгенова снимка на пострадалия или друго изследване сочи, че не е налице причинно-следствена връзка между действията му и леталния изход за пострадалия. Поради това, защитата счита, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на подсъдимия по чл. 123, ал. 1 от НК. В допълнението представено от защитата на подсъдимия Л. се твърди за противоречие в мотивите на присъдата, с което е нарушено правото му на защита, тъй като е неясно какви са фактическите данни, въз основа на които съдът е приел, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е признат за виновен и осъден. Твърди се, че съдът не е обсъдил част от свидетелските показания и разясненията на експертите, а друга част от свидетелските показания е прочел неправилно, придавайки в мотивите на присъдата съдържание, различно от действително пресъздадените с тях правнозначими факти. Доводът за незаконосъобразност е развит с виждането на защитата, че изпълващата норма на чл. 123 ал. 1 от НК, въз основа на която е призната виновността на Л. /чл. 22, ал. 2, т. 2 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на /наименоваие// няма императивен характер и не очертава негови конкретни задължения, чието неизпълнение би могло да доведе до възникване на наказателна отговорност за бездействие. Твърди се, че деянието, предмет на обвинението, е несъставомерно от обективна и субективна страна, поради което, като е постановил осъдителна присъда по отношение на Л., въззивният съд е нарушил закона. Пред касационната инстанция защитниците на подсъдимите поддържат жалбите по изложените в тях съображения. Адвокат В. пледира, че единствена законосъобразна присъда за подзащитния й Л., е оправдателната. При условията на алтернативност тя излага довод за отмяна на присъдата в санкционната част, като изтъква, че за престъплението по чл. 123, ал. 4, във вр. ал. 1 от НК, за което Л. е признат за виновен, е изтекъл срокът за наказателно преследване, поради което моли за същото това деянието той да не бъде наказан. Поверениците на частните обвинители и граждански ищци С. и Л. М. лично и в представените писмени бележки възразяват по основанията и доводите на касаторите срещу обжалвания съдебен акт и считат, че следва да се остави в сила като правилен и законосъобразен. Прокурорът даде заключение, че жалбите са основателни дотолкова, доколкото е необходимо назначаването на арбитражна експертиза, която да изясни неизяснени обстоятелства в рамките на приетите фактически положения и при заключенията на изслушаните от въззивния съд експертизи, свързани с възникналия момент на влошеното здравословно състояние на К. М., а оттам - своевременно извършени ли са изследванията, диагностициране на заболяването и предприемане на необходимите мерки от страна на всеки от подсъдимите за избягване настъпването на фаталния за пострадалия резултат. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 14 от 29.06.2015год. по внохд № 1081/2013год., на основание чл. 336, т. 2, във вр. чл. 334, т. 2 от НПК, Софийският апелативен съд е отменил присъдата по нохд № 3485/2010год. на Софийския градски съд и вместо това постановил нова, с която: Подсъдимият Г. Л. К. е признат за виновен в това, че на 15.11.2006 г. в [населено място], [улица], № /номер/ в /наименование/, в качеството му на дежурен лекар – детски хирург към Детско приемно отделение на /наименование/, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, в нарушение на т.3, пр.3.2, от раздел „В консултативния кабинет хирургът” на Длъжностната си характеристика причинил смъртта на К. Л. М., като снел повърхностна анамнеза на същия при наличие на достатъчно анамнестични данни за сериозен здравен проблем, извършил повърхностен клиничен преглед, при който не установил болестни промени в дясната гръдна половина, не направил рентгеново изследване на гръдния кош, не интерпретирал и не направил опит да изясни наличните сериозни признаци, поради което и на основание чл.123, ал.1, пр.2, алт.1 НК, вр. чл. 2, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като на основание чл.304 НПК го е оправдал по обвинението за нарушение на чл.79 от Закона за здравето, чл. 80 от Закона за здравето, пр.3.3 от раздел „В консултативния кабинет хирургът” на Длъжностната характеристика на д-р Г. К., чл.26, чл. 32 и чл. 33 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на /наименование/”, чл.3, чл.11 и чл.35 от Кодекса на професионалната етика, както и за това, че не извършил никакви параклинични изследвания, не провел консултации с други лекари специалисти, насочил пациента К. М., при когото били налице анамнестични и клинични признаци за сериозно заболяване, към Педиатрична клиника без диагноза, направление и осигуряване на транспорт. На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от четири години от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият Г. Л. К. е осъден да заплати на гражданските ищци С. М. М. и Л. К. М. сумата от 50 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2006год. Подсъдимият К. Й. Л. е признат за виновен в това, че за времето от 23.45 часа на 15.11.2006 г. до 06.20 часа на 16.11.2006 г. в [населено място], [улица] /наименование/ в качеството му на дежурен лекар при /наименование/, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност и в нарушение на чл.22, ал.2, т.2 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на /наименование/ причинил смъртта на К. Л. М., като не осигурил извършването на рентгеново изследване на гръдния кош на К. М. и транспортирането му до /наименование/ за оперативно лечение в условията на неясна диагноза, с което съдействал за настъпване на смъртта на К. Л. М., като след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия, поради което и на основание чл. 123, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 2, алт.1 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, като на основание чл.304 НПК е оправдан по първоначалното обвинение по чл.123, ал.1 НК и по обвинението за нарушение на чл.79 от Закона за здравето, т.1 от раздел „Основни отговорности, присъщи на длъжността”, т.1 от раздел „Основни длъжностни задължения” и т. 2 от раздел „ Организационни връзки и взаимоотношения” от Длъжностната характеристика на д-р К. Л., чл. 80 от Закона за здравето, чл. 3, чл. 11 и чл. 35 от Кодекса на професионалната етика, както и по обвинението, че не поставил диагноза и не потърсил консултация със завеждащия клиниката с цел диагностично изясняване на случая. На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият К. Й. Л. е осъден да заплати на гражданските ищци С. М. М. и Л. К. М. сумата от 50 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2006год. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и по дължимата на държавата такса върху уважения иск, които възложил в тежест на подсъдимите. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки въззивната присъда в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия К. за неоснователна, а на подсъдимия Л. - за частично основателна. Делото се разглежда за втори път от касационната инстанция, след отмяна на решение постановено по внохд № 23/2012год. на Софийския апелативен съд, с което е била потвърдена оправдателната присъда по нохд № 3485/2010год. на Софийския градски съд, по отношение на подсъдимите Г. Л. К. и К. Й. Л. по обвинението срещу всеки един от тях за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. В отменителното касационно решение по к.д. № 9557/2013год. на второ н.о. е констатирано, че доводите на частните обвинители и граждански ищци за допуснати съществени пропуски и нарушения в аналитичната дейност на съда, са основателни. Формалният подход и едностранчивост на процесуалната дейност на съда при проверката на първоинстанционната присъда е рефлектирало при излагане на мотивите към решението, чиято непълнота по съществени въпроси и липсата на отговори по същество представлява липса на мотиви и основание за отмяна на атакувания съдебен акт, което касационният състав в рамките на правомощията си е сторил, като е дал конкретни указания за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. В двете жалби са налице някои идентични оплаквания и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, на които касационният състав намира, че следва да даде и общ отговор. В рамките на реализирания инстанционен контрол настоящият състав не установи визираните нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на въззивния съд. При спазване изискванията на чл. чл. 13, 14 и 107 от НПК за проверка, анализ и преценка на доказателствата, Софийският апелативен съд е очертал правнозначимите факти за повдигнатото срещу подсъдимите Г. К. и К. Л. обвинение и обосновал приложението на материалния закон. Съдебният състав от Софийския градски съд е изслушал двете седморни съдебномедицински експертизи, назначени на досъдебното производство, които са коренно противоположни в заключенията си за причината за настъпилата смърт на пострадалия К. М.. Според първата от тях, поради непълната патологоанатомична аутопсия не може да бъде уточнено основното заболяване свързано с възникнал възпалителен процес, довел до тежката клинична картина, регистрирана при приемането на М. в детската болница, а развилият се масивен хемоторакс е в резултат на разместване на фиксираната преди това коригираща планка над гръдния кош, травматично увредила белия дроб, което е станало при извършване на индиректния сърдечен масаж, непосредствено преди смъртния изход. Втората от експертизите е била на противоположно становище за причината за смъртта на пострадалия, а именно - масивна, несъвместима с живота кръвозагуба в дясната гръдна кухина и изключването от дихателната функция на десния бял дроб, поради притискането му от хилуса от излялата се кръв и изместване на средностението с произтичащото от това затруднение в сърдечната дейност. Масивната кръвозагуба е последица от механично увреждане на артериални и венозни съдове по вътрешната повърхност на предно дясна стена и белодробния паренхим от оперативно поставената долна шина/плака/ при извършената оперативна интервенция, като първоначално шината е увредила малки кръвоносни съдове, а към 15.11.2006 год. и по-големи кръвоносни съдове. Изводите за протеклия болестен процес и, че кървенето у пострадалия е настъпило преди постъпването за преглед в /наименование/ и хоспитализацията в /наименование/, експертите са извели от направените хистологични изследвания, поради което не са възприели мнението на предишната експертиза, че при направеният, принципно животоспасяващ, индиректен сърдечен масаж металната планка е притиснала и увредила белия дроб, от което е последвал установеният при аутопсията масивен кръвоизлив. В хода на съдебното следствие първоинстанционният съд е изслушал назначените експерти, които се запознали и със събраните в съдебната фаза на процеса доказателства, но това не довело до промени в първоначалните им становища, отразени в депозираните заключения. Впрочем, поставянето на задачите и на последващо назначените в съдебно производство медицински експертизи-тройна и седморна, е изисквало експертите да се запознаят с всички събрани до този момент писмени и гласни доказателства /включително и на дознанието/, за да изпълнят изискването да представят правилно и обосновано заключение-задължение, което, видно от обстоятелствената част, те са изпълнили съобразно разпоредбата на чл. 152, ал. 1 от НПК. Съдът възприел с доверие заключението на първата от двете цитирани експертизи и в съответствие с това постановил оправдателна присъда, като не установил причинна връзка между смъртта на пострадалия с неизпълнени от страна за подсъдимите задължения като субекти на престъплението по чл. 123 от НК. В развилото се въззивно производство по внохд № 957/2013год. на АС-София, образувано по въззивен протест и жалба от повереника на частните обвинители и граждански ищци, съдът е преценил, че същественото различие в двете съдебномедицински експертизи относно причините за смъртта на починалия М. и за причинно-следствения процес, довел до този резултат, може да бъде преодоляно чрез изслушването на нова съдебномедицинска експертиза, която назначил и възложил задача да даде заключение по въпросите, заложени в съобразителната част на постановеното по реда на чл. 327 от НПК определение. При проведеното съдебно следствие експертите в състав от проф.д-р Р. Д.-Началник отделение гръдна хирургия в Клиника по детска хирургия, доц.д-р М. К.-началник Клиника Клинична патология и Тъканна банка и д-р А. М.-Началник отделение „Съдебна медицина”-и тримата от /наименование/, представили и защитили заключение, което страните по делото не оспорили. Експертите споделили изводите от втората седморна съдебномедицинска експертиза за това, че причината за смъртта на М. е изливът на кръв в дясната гръдна кухина, кръвозагуба в дясната гръдна кухина и изключването от дихателната функция на десния бял дроб, поради притискането му от хилуса от излялата се кръв и изместване на средностението с произтичащото от това затруднение в сърдечната дейност. Масивната кръвозагуба е последица от механично увреждане на артериални и венозни съдове от оперативно поставената долна шина /плака/ при извършената оперативна интервенция, като травматичните промени в гръдния кош и белия дроб сочат за хронична травма, като обострянето е последица от уврежданията от десния край на шината, след дефиксацията й. Според експертите причината за влошаване състоянието на пострадалия на 15.11.2006год. е именно, увеличаващият се излив на кръв в гръдната кухина, но резултатите от медицинските изследвания на пострадалия, направени в болничните заведения, не са давали основания на подсъдимите да се разпоредят за извършване рентгенография на гръдния му кош. Видно от мотивите на решението, този основен извод-липса на индикации за необходимост от извършване на рентгенография на белите дробове /респ. на задължението на подсъдимите като лекари да назначат такова, за да установят характера на заболяването и в зависимост от диагнозата да назначат своевременно лечение/ е възприет изцяло от въззивният състав, който потвърдил обжалваната пред него присъда. В изпълнение указанията дадени в отменително решение № 325/2013год. на ВКС, както и за преодоляване на противоречията в заключенията на двете седморни съдебномедицински експертизи относно причините за смъртта на К. М., вторият въззивен състав е допуснал изслушване на тройна съдебномедицинска експертиза, назначена със същата цел и задачи поставени по внохд № 23/2012год. на АС-София. Страните не са оспорили заключението, което съдът е приобщил към доказателствените материали. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци направил искане за назначаване на нова седмочленна съдебномедицинска експертиза със задача да отговори на шестнадесет формулирани и представени в писмен вид въпроси /приложени на л.36-37 от внохд № 1081/2013год./ като относими към предмета по чл. 102 от НПК. Съдът уважил искането, като част от въпросите допуснал, съдържанието на други преформулирал, а за трети-констатирал, че са недопустими, тъй като на тях вече е отговорено или са вън от предмета на доказване. От експертите е изискано да изяснят началото на развитието на заболяването на пострадалия и за проявните му симптоми, с които е следвало да се съобразят подсъдимите, както и дали неблагоприятните последици са резултат от техни пропуски при диагностицирането в хода на оказване на медицинска помощ на същия, като съобразят целия обем на доказателствените материали, имащи отношение към поставените им задачи. Когато е указал назначаването на нова, трета по ред седморна съдебномедицинска експертиза, АС-София фактически е изходил и от теоретичното разбиране за т.н. „арбитражна” експертиза, като на специалистите е възложено да прецени различните предишни експертни изводи, за да се постигне максимална яснота по поставените въпроси, които имат определящо значение за правилното решаване на делото. Въз основа на определението, новата комплексна съдебномедицинска експертиза в състав: доц.д-р А. А., дм.-специалист по „Съдебна медицина и деонтология” при Клиника по съдебна медицина и деонтология /КСМД/, д-р Д. Н., асистент-специалист по„Съдебна медицина и деонтология” при КСМД/и двамата от УМБАЛ [фирма],гр. София; доц. д-р Н. М., дм-специалност по „Анестезиология и реанимация”, Началник Клиника по „Анестезиология” в Катедра /наименование/, [населено място], доц.д-р А. Й.-специалист по „Детска Хирургия” при /наименование/-гр. П., д-р Г. С., дм, гл.асистент-специалност по педиатрия при МУ-гр. С., д-р Д. М., специалист по „Пулмология” при /наименование/ и д-р В. Н., специалист по „Спешна медицина” при /наименование/, [населено място], след като се запознала с материалите по делото, изготвила заключение, с което е дала отговор на поставените задачи. От разпита на експертите в съдебно заседание се установило, че те имат еднопосочен отговор относно: първоначалните симптоми на заболяването на пострадалия, основаващи се на данните за тях, отразени в събраната медицинска документация и от показанията на свидетелите; проведеното лечение от подсъдимите и възможностите им за уточняване на диагнозата; причините за забавянето при диагностицирането и перспективите за преодоляване на леталния за пострадалия изход от болестта, както и за непосредствената причина за настъпване смъртта на пострадалия. Защитникът на подсъдимия К., подкрепен и от защитника на подс. Л., е оспорил представеното заключение и поискал назначаването на нова комплексна /арбитражна/ експертиза с довода, че изслушаната такава е некомпетентна и не е успяла да преодолее съществуващите различия между предишните експертизи по въпросите за причината за смъртта на пострадалия, както и имал ли е възможност всеки от подсъдимите /на базата на извършените медицински прегледи и изследвания/ да си изясни състоянието на пострадалия и съответно да вземе своевременно правилни решения за лечение. Според адв. В., експертите недопустимо са ползвали при изследването показанията от досъдебното производство на двамата подсъдими, разпитани в качеството им на свидетели, като експертите пестеливо са коментирали обясненията на същите в съдебна фаза на процеса. Тези доводи на защитника за недопустим от процесуална гледна точка подход на съда при кредитиране с доверие заключението на четвъртата по делото комплексна съдебномедицинска експертиза, която според него, е предубедена и некомпетентна, не се споделят от настоящия съдебен състав. Това е така, защото заключението не се основава само на показанията на К. и Л. от досъдебното производство, разпитани в качеството на свидетели, но и на показанията на свидетели от досъдебното и съдебното производство с възприятия, имащи непосредствено значение към установяване на факти и обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина; на обясненията на подсъдимите по същите въпроси, депозирани по време на проведеното съдебно следствие; на писмената документация, установяваща съществени пропуски и непълноти в диагностичната дейност на подсъдимите, свързана, както с правилното разчитане на резултатите от направените медицински изследвания, така и на изразена симптоматика, налагаща, според експертите, по-задълбочени изследвания, включително и рентгеново изследване; на мнението на експертите за неизпълнение на задълженията по стандартите за добра лекарска практика; за липсата в случая на внимателна преценка на достатъчността на получените резултати и за съществувалата необходимост от назначаване на допълнителни изследвания на пострадалия, с цел за поставяне на окончателна диагноза. От страна на проверявания съд не са останали вън от вниманието показанията на д-р А., депозирани на 09.12.2010год. пред състава на СГС, която е разяснила, че в Клиниката по интензивна терапия има рентгеново отделение и там се помещава рентгенов апарат, а в болницата има и мобилен рентгенов апарат, като рентгеновите лаборанти са на 24 часово разположение. Според свидетелката, единствено лекарят може да прецени необходимостта дежурният лаборант да бъде повикан и транспортиран с линейка на болницата. На внимателна преценка са били подложени и показанията от 20.01.2011год. на свидетеля д-р И. /л.371-375 от съдебното дело/, който отговорил на въпроси, свързани с извършената от него аутопсията на К. М.. По реда на чл. 281, ал. 5, във вр. ал. 1, т. 2 от НПК са прочетени показанията на свидетеля от досъдебното производство/л. 251, 281 от т. 2 на ДП/, имащи отношение към провеждане на аутопсията, които той е потвърдил. Показанията на тези свидетели са от съществено значение за разкриване на обективната истина. В мотивите на присъдата въззивният състав ги е възприел за достоверни и ценил като доказателствени източници, след като ги е съпоставил с другите събрани гласни и писмени доказателства. С тези показания са се запознали и експертите от комплексната експертиза, така че критиката в две посоки-за едностранно, непълно и необективно дадено заключение, основаващо се само на доказателствени източници, които не са приобщени по надлежния процесуален ред, както и за допуснати съществени процесуални нарушения на съда в дейността по анализ и оценка на доказателствата, не може да бъде споделена. Направеното искане за допускане на нова комплексна /арбитражна/ съдебномедицинска експертиза съдът е оставил без уважение с мотивирано определение, което действие е провокирало защитата да твърди в касационната жалба, че отказа е ярка демонстрация на липсата на безпристрастност на съдебния състав. В подкрепа на изложения довод защитникът на К. се позовава на решението на Европейския съд по правата на човека по делото Д. и други срещу България /Решение от 01.07.2014год. по жалба № 77938/11год./. Внимателният прочит на цитираното решение не води до направените от защитата изводи, че като не се е съобразил с него въззивният състав е допуснал съществено процесуално нарушение при разкриване на обективната истина. В решението, Съдът по правата на човека е посочил особеното мнение на член от състава на ВКС, решаващ конкретното дело, с което е направена констатация, че решаващият съд няма познания в сферата на медицината и поради това следва да потърси компетентна помощ, респ. да назнача „арбитражна“ експертиза и като не е сторил това, недопустимо се е въвлякъл в медицински обсъждания по делото и по този начин е изявил своята предубеденост. Изразеното становище на съдията не е ново и непознато на съдебната практика, а и на съда постановил обжалваната присъда, като то се основава на изискванията на закона при назначаването на допълнителни и повторни експертизи /чл. 153 НПК/.Втората, изслушана от съда, съдебномедицинска експертиза /по същество повторна/ и възложена на седмина експерти от различни медицински направления, не е споделила изводите на първата съдебномедицинска експертиза за причината за смъртта на пострадалия. Последващо назначените от въззивната инстанция тройна и седморна комплексна съдебномедицински експертизи категорично са подкрепили направения от втората седморна експертиза извод, че причина за смъртта на пострадалия се дължи на масивен кръвоизлив в дясната плеврална кухина, в резултат на нараняванията на клончетата на артериални и венозни съдове по вътрешната повърхност на гръдната стена от хирургически имплантиран материал /шина/ за коригиране на дефект на гръдната кост. Експертите са дали отговорите и на другите генерални въпроси от медицинска гледна точка - извършени ли са от подсъдимите в пълен обем, като стандарт на добра медицинска практика всички необходими действия по снемане на анамнезата, преценяване на обективното състояние на пациента / след цялостен преглед/ и анализ на резултатите от назначените изследвания; за достатъчността на данните при поставяне на диагнозата и какви са били задълженията на подсъдимите в този диагностичен процес; в рамките на професионалната си лекарска квалификация имал ли е обективна възможност всеки от тях своевременно да диагностицира пострадалия за правилното лечение и ако са налице пропуски за това, в какво се изразяват. Съдът е възприел заключението на комплексната седморна експертиза /изготвено с участието на специалисти в областта на медицината, имащи непосредствено професионално отношение към проблематиката, подлежала на изясняване по делото/ и го е определил за достатъчно пълно, ясно и потвърждаващо изводите на също така квалифицираните експерти по повторната седморна и тройната съдебномедицински експертизи, относно основния въпрос за причината за смъртта на пострадалия; за болестта, довела до причиняването й и проявеното бездействие на всеки един от подсъдимите при упражняваната от тях професия, представляваща източник на повишена опасност, в резултат на което са настъпили общественоопасните последици. Ето защо, отказът на съда да назначи експертиза с функциите на „арбитражна“ не е в нарушение на изискването да направи всичко възможно за изясняване на обективната истина, нито по този начин е лишил страните от възможността да получат обоснован отговор от специалисти по въпроси имащи изключително съществено значение за правилното решаване на делото, защото очакваните от страните отговори са дадени от последната изслушана експертиза, с която противоречието между предишно назначените и изслушани специалисти в областта на медицината е било преодоляно. По оплакването на защитата за неправилно приложение на закона и явната несправедливост на присъдата в наказателно и гражданско-осъдителната й част Неоснователен е доводът, че разпоредбата на т. 3.2 от длъжностната характеристика на К. е с обща формулировка и не създава преки задължения на него като медик-хирург в /наименование/, както и че чл. 22, ал. 2, т. 2 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на /наименование/ също няма императивен характер и не очертава конкретни задължения на Л., чието неизпълнение биха могли да доведат до възникване на наказателна отговорност за бездействие. Въззивната инстанция е направила изводи, че всеки от подсъдимите като практикуващ лекар е бил длъжен при спешността на случая и при видимо влошеното състояние на пациента К. М. да предостави медицинска помощ, която да е достатъчна и качествена. Това е предполагало извършване на адекватна преценка на състоянието му с цялостен преглед, снемане на анамнезата и въз основа на данните от нея и от резултатите от извършените изследвания-поставяне на правилна диагнозата и предприемане на своевременно лечение, а при недостатъчност на данните от изследванията-назначаване на допълнителни изследвания /в случая рентгенография на гръдния кош/. Неблагоприятният изход за пострадалия не е настъпил в резултат на случайно стекли се обстоятелства, които подсъдимите не са били в състояние да предвидят и при най-добросъвестното изпълнение на професионалните си задължения. В случая М. се е нуждаел от спешна и квалифицирана медицинска помощ, която с майка си той потърсил първоначално в /наименование/, а впоследствие в /наименование/, но за него от страна на подсъдимите не са били положени необходимите медицински грижи и не е било сторено необходимото за правилното му диагностициране и своевременно лечение. Налице е немарливо изпълнение от подсъдимите на правилата за диагностициране при конкретната симптоматика на пострадалия. Всеки от тях е бил свободен и равнопоставен с другия да извърши компетентна клинична преценка на състоянието на пациента, своевременно да го диагностицира и предприеме своевременно и адекватно лечение. Тези задължения не са абстрактни, а в конкретиката са ясно определени с посочената нормативна база регулираща упражняването на практикуваната от двамата подсъдими професия. В този смисъл, личният принос на К. и Л. за настъпилите общественоопасни последици правилно е преценен като еднакъв, защото всеки от тях е проявил груба небрежност като съзнателно е влязъл в противоречие с установените правила и задължения при упражняване на лекарската професия и заемана длъжност и по този начин е нарушил установените от правото норми охраняващи човешкия живот. В конкретния случай, проявеното от двамата бездействие, въпреки задължението за обратното, като упражняващи занятие представляващо източник на повишена опасност е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на К. М., поради което при установените фактически положения въззивният съд законосъобразно е ангажирал наказателната отговорност на К. по чл. 123, ал.1 от НК и на Л. по чл. 123, ал. 4, във вр. ал. 1 от НК. При индивидуализиране наказанието на подсъдимия К. съдът е съобразил разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК, отчел е наличните отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства и като е приел превес на последните го е определил към долната граница предвидена за престъплението. В тази дейност на съда, както по направените изводи,че целите на чл. 36 от НК ще се постигнат с приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, не са останали неоценени правно значими факти и обстоятелства или някои от тях да са подценени или надценени. Неоснователно е и оплакването на подсъдимите К. и Л. за завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. За да уважи предявените искове на родителите на 15-годишния пострадал, въззивният съд е взел предвид индивидуалния принос на всеки от тях за настъпилия вредоносен резултат, който принос е категорично установен. В конкретния случай, гражданските ищци са рождена майка и бащата на починалия К. М., поради което претърпените от тях болки и страдания от внезапната кончина на сина им по никакъв начин не могат да бъдат омаловажавани. Съществувалите отношения на близост и привързаност между членовете на семейството, както и полаганите от родителите изключителни грижи за пострадалия, са довели съда до извода за тежко понесена загуба от гражданските ищци, която несъмнено им е причинила сериозни болки и страдания. Безспорно, че претенцията на ищците, насочена към всеки от подсъдимите, се основава на деяние изразило се във виновно бездействие, с настъпилия вредоносен резултат и с наличието на пряка причинна връзка между тях. По основание и по размер уважените искове отговарят на изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което оплакванията от защитниците за незаконосъобразност на съдебният акт и в тази част също са неоснователни. Доколкото в мотивите на касационното решение бяха изложени съображения, защо не се възприемат доводите по оспореното авторство на Л. в деянието предмет на осъждането му от въззивния съд, алтернативното искане за приложение института на давността не е лишен от основание. Въззивното производство се е провело с участието на подсъдимия Л. и упълномощения му защитник, които са отстоявали изцяло тезата за невиновност по предявеното от прокурора обвинение. След приключване на пледоариите и изслушване последната дума на двамата подсъдими съдът обявил делото за решаване. На основание чл. 336, т. 2, във вр. чл. 334, т. 2 от НПК съдът постановил присъда, която обявил пред страните. С нея приел, че деянието на подсъдимия Л. изпълва фактическия състав на по-леко наказуемия състав на чл. 123, ал. 4, във вр. ал. 1, а не на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК. Настоящият касационен състав не споделя разсъжденията на въззивната инстанция изложени на л. 77 от мотивите към присъдата, че независимо от наличните материалноправни предпоставки не е приложила давността, тъй като е била лишена от възможността да изслуша становището на подсъдимия по реда на чл. 289, ал. 2, във вр. чл. 24, ал. 2 от НПК. Съдът не се е съобразил с изискванията за съдържанието на присъдата, визирани в разпоредбата на чл. 305, ал. 5 от НПК, според която: “В случаите на чл. 24, ал. 1,т. 2 и 3 във вр. чл. 289, ал. 2 съдът признава подсъдимия за виновен и прилага съответния закон за амнистията или правилата за давност…“. При приетата от въззивния съд правна квалификация на деянието, абсолютната давност е настъпила на 16.04.2012год. Тази дата е далеч преди датата на постановяване на съдебния акт от въззивната инстанция-26.06.2015 год., тъй като данните по делото сочат, че деянието по чл. 123, ал. 4, във вр. ал. 1 от НК, за което подсъдимият Л. е признат за виновен е извършено на 16.11.2006 год. За това престъпление, към момента на извършването му законът е предвиждал наказание до три години лишаване от свобода. Съгласно чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока от пет години предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 4 НК за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от една година. При разглеждане на делото от въззивната инстанция абсолютната давност за наказателно преследване на подсъдимия Л. за деянието по чл. 123, ал. 4, във вр. ал. 1 от НК е била погасена, което я задължавало на основание чл. 305, ал. 5 от НПК да я приложи и същевременно се произнесе съгласно чл. 307 от НПК причинено ли е ищците непозволено увреждане в резултат на проявеното от подсъдимия виновно бездействие, следва ли на основание чл. 45 ЗЗД исковата претенция да бъде уважена и какъв да бъде нейният размер. Пропускът на съда да стори това е отстраним, съгласно т. 2 от ТР № 1/04.02.2013год. по ТР № 2/2013год. на ОСНК, според която: „Въззивната и касационната инстанции се произнасят с решение по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, ако някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК настъпи при разглеждането на делото в тези инстанции и наказателното производство бъде прекратено”. При тези констатации е очевидно, че въззивната инстанция е допуснала закононарушение, което обаче, не съставлява основание за отмяна на присъдата в тази й част и връщане делото за ново разглеждане от друг въззивен състав, защото нарушението може да бъде отстранено от настоящата съдебна инстанция, съобразно правомощията й по чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК, което е в полза на подсъдимия. Отнесени към конкретиката по случая, отсъствието на редовно призования Л. без уважителни причини на заседанието проведено от ВКС на 12.11.2015год., не е пречка за произнасяне по алтернативното искане на упълномощения от него защитник-адв. В., направено в пледоарията, за приложение института на давността при условие, че не се сподели основното възражение за несъставомерност на деянието, предмет на обвинението. Ето защо, касационният състав намира, че е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, налагащо изменяване в санкционната част на присъдата спрямо подсъдимия К. Й. Л. поради настъпила давност. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. чл. 305, ал. 5, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, състав на трето наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ присъда № 14 от 29.06.2015год. по внохд № 1081/2013год. на Софийския апелативен съд в частта, с която за извършено на 16.11.2006 год. престъпление по чл. 123, ал. 4, във вр. ал. 1, пр. 2 и чл. 54 от НК подсъдимият К. Й. Л. е осъден на една година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено, като прилага института на давността по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 НК и НЕ ГО НАКАЗВА. ОСТАВЯ В СИЛА обжалваната присъда в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: