Р Е Ш Е Н И Е № 221/2012 г. София, 08.01.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 399 /2012 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Н. Д. А. от [населено място] , област М. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение от 05.01.2012 година по гр.възз.д. Nо 200/2011 год. на ОС-Монтана. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпросите ако една движима вещ е погинала , то възможно ли е нейното ползване след погиването, и за възможността да се уважи иск по чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетения за ползата , от която е лишен собственикът на движима вещ, без преки доказателства за ползването и след като с влязло в сила решение е присъдена равностойността на вещта, а искът за ревандикация е отхвърлен, произнесени в смисъл, обратен на Решение Nо 82 от 16. 03. 2011 година по гр.д. Nо 688/2011 година на ВКС-I отд., Решение Nо 1419 от 09.10.2008 година по гр.д. Nо 1584/2000 г. на ОС-Пловдив , ТО и Решение Nо 704 от 18.01.2010 година по гр.д. Nо 2328/2008 година на ВКС- II отд. В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация, в съдебно заседание са постъпили писмени бележки от адв. Г.Ц.- АК М. , с които се поддържа , че исковете на ищеца са основателни и доказани. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и в правомощията на чл. 290-293 ГПК , намира : Съдебното исково производство е образувано по обективно съединените искове на И. Н. С. срещу Н. Д. А. по чл. 108 ЗС за предаване владението на ТРАКТОР ТК-80, Nо * и двигател Nо 191009 предоставен по договор за наем, чиито срок е изтекъл и за заплащане на сума от 5 555 лв. , обезщетение за ползата от която е бил лишен за времето 15.11.2006 година до 05.01.2009 година , на основание чл. 59 ЗЗД. С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 ГПК е отменил частично до размер на сумата 2 612.30 лв. решението на районния съд, в частта, с което е отхвърлен иска на И. Н. С. заявен на основание чл. 59 ЗЗД за сумата 5555 лв. , за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи за времето 15.11.2006 година до 05.01.2009 година и е постановил ново , с което искът в отменената част е уважен в размер на сумата 2 612.30 лв. Със същото решение , окръжният съд е потвърдил решението на първата инстанция, в частта по отхвърления ревандикационен иск. За да отхвърли ревандикационния иск , решаващият съд приема, че с влязло в сила решение от 09.04.2008 година постановено по гр.д. Nо 1044/2006 година на РС-Монтана, потвърдено от въззивен съд с решение по гр.д. Nо 231/2008 г. на ОС-Монтана , Н. Д. А. е осъден да заплати на И. Н. С. сумата от 2500 лв., на основание чл. 57 ал.2 ЗЗД съставляваща левовата равностойност на ТРАКТОР ТК-80, Nо * и двигател Nо 191009 предоставен по договор за наем. За да уважи иска за присъждане равностойност на ревандикираната движимата вещ, на основание чл. 57 ал.2 ЗЗД, съдът е приел , че „спорният трактор е в такова състояние, което прави употребата му невъзможна по предназначение”. За да уважи заявеният иск по чл. 59 ЗЗД , за времето 15.11.2006 година -05.01.2009 година , въззивният съд е приел, че за периода от датата на подаване на исковата молба по гр.д. Nо 1044/2006 г. на РС-Монтана до датата на влизането в сила на съдебното решение , с което , със силата на пресъдено нещо се приема , че спорната вещ ТРАКТОР ТК-80, Nо * и двигател Nо 191009 , предоставена по договор за наем, липсва във вид , годен за употреба претенцията е основателна , тъй като собственикът е лишен по възможността да ползва собствената си вещ. С посоченото Решение Nо 82 от 16. 03. 2011 година по гр.д. Nо 688/2011 година на ВКС-I отд., се приема , че дали конкретен обект на правото на собственост съществува към определен момент е въпрос на фактическо установяване по делото.С Решение Nо 1419 от 09.10.2008 година по гр.д. Nо 1584/2000 г. на ОС-Пловдив , състав на окръжният съд е приел, че при заявен иск на основания чл. 59 ЗЗД в тежест на ищецът е да докаже факта на ползване на собствената му вещ от ответника.В тази насока е и посоченото Решение Nо 704 от 18.01.2010 година по гр.д. Nо 2328/2008 година на ВКС- II отд., с което също се приема тезата , че в хипотезите на заявен иск по чл. 59 ЗЗД в тежест на ищцовата страна е доказване на факта на ползване на вещта и то без основания. В обобщение на посочената съдебна практика следва да се приеме , че когато една движима вещ е предадена за ползване по силата на договор / за наем, заем за послужване и др./ и не е върната в срок, за да се присъди в полза на собственика на вещта обезщетение за ползата от която е лишен , за същият съществува задължение да докаже , че вещта съществува за процесния исков период и то във вид годен да бъде ползвана според предназначението и. В тези хипотези , на доказано съществуване на процесната движима вещ и задържане от страна на владелеца, без годно правно основание за това, самото задържане съставлява неправомерно препятствие за ползването и от собственика и не съществува задължение същият да доказва , че вещта реално се ползва. Собственикът единствено разполага с правомощията на владение, ползване и разпореждане с вещта и ако е лишен от фактическата власт без годно правно основание за това, то за същият съществува пречка да осъществява в пълен обем притежаваното вещно право. Който държа вещта, следва да установи както основанието на което държи вещта , така и правомерността на държането. Собственикът , лишен от фактическото държане на вещта, следва да установи, че същата съществува за времето на заявената претенция за обезщетение, а дали конкретен обект на правото на собственост съществува към определен момент е въпрос на фактическо установяване по делото. Доказването може да е презумптивно, но ако лицето, което не е върнало доброволно вещта поддържа, че същата е погинала и не съществува, то доказването на твърдяния факт е в негова тежест, а не в тежест на собственика на вещта. С оглед на изложените съображения и съобразявайки данните по делото,настоящият състав счита обжалваното решение за неправилно. Периодът , за който е уважен иска за обезщетение с обжалваното решение, включва времето от завеждане на гр.д. Nо 1044/2006 г. на РС-Монтана до влизането му в сила на потвърдителното въззивното решение , за присъждане равностойността на вещта на основание чл. 57 ал.2 ЗЗД, поради обективна невъзможност вещта да бъде върната т.е. за времето от 15.11.2006 година до 05.01.2009 година. Въззивният съд не е съобразил, че правно - релевантните факти по делото преклудират към датата на подаване на исковата молба . Т.е. към датата на подаване на исковата по гр.д. Nо 1044/2006 г. на РС-Монтана- 15.11.2006 година , а не към датата на влизането в сила на съдебното решение , с което , със силата на пресъдено нещо се приема , че спорната вещ ТРАКТОР ТК-80, Nо * и двигател Nо 191009 , предоставена по договор за наем, липсва във вид , годен за употреба. Времето на разглеждане на делото, при безспорно признатия факт в исковата молба , че вещта липсва към датата на заявяване на иска и не е годен за употреба изключва презюмираното от решаващия съд по настоящия спор за съществуването на процесния трактор във вид годен за употреба , а следователно и основателността на съждението, че собственикът му е лишен от възможността да ползва притежаваната от него , невърната в срок движима вещ, за посочения период от време. Неправилното решение следва да бъде отменено , като с оглед на напълно изяснената фактическа страна на спора и правна такава при изложените мотиви, настоящият състав намира , че заявеният иск и за времето от 15.11.2006 година до 05.01.2009 година следва да се отхвърли. На основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК в полза на касатора Н. Д. А. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за касационната инстанция в размер на 440 лв. / четиристотин и четиридесет лева/. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и 2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение от 05.01.2012 година по гр.възз.д. Nо 200/2011 год. на ОС-Монтана, в частта , с която е уважен иска на И. Н. С. срещу Н. Д. А. на основание чл. 59 ЗЗД и вместо него п о с т а н о в я в а: ОТХВЪРЛЯ иска на И. Н. С. от [населено място],[жк]бл. 30вх.А ет.3ап. 5 , с ЕГ Nо [ЕГН] заявен срещу Н. Д. А. от [населено място], област М. с ЕГ Nо [ЕГН] за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи за времето 15.11.2006 година до 05.01.2009 година , на основание чл. 59 ЗЗД, размер на сумата 2 612.30 лв./ две хиляди шестстотин и дванадесет и 0.30 лв. /, като неоснователен. Осъжда И. Н. С. от [населено място],[жк]бл. 30 вх.А ет.3 ап. 5 , с ЕГ Nо [ЕГН] да заплати на Н. Д. А. от [населено място], област М. с ЕГ Nо [ЕГН] сумата 440 лв. / четиристотин и четиридесет лева/, разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :