определение по гр.д.№ 749 от 2020 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 273

гр.София, 27.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 749 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано по касационни жалби на Д. Т. Б., Х. Д. Д., С. А. Т.-Д., Р. И. С., Д. К. Я., В. Й. Г., Ц. Р. Г., И. К. Я. и М. П. А. и на Е. Б. Б. срещу решение № 6963 от 15.10.2019 г. по гр.д.№ 4468 от 2019 г. на Софийския градски съд, II-д въззивен състав, с което е отменено решение № 551884 от 03.12.2018 г. по гр.д.№ 84352 от 2017 г. на Софийския районен съд, I ГО, 33 състав и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от ищците Д. Т. Б., Х. Д. Д., С. А. Т.-Д., Р. И. С., Д. К. Я., В. Й. Г., Ц. Р. Г., И. К. Я. и М. П. А. срещу Е. Б. Б. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на Е. Б. да преустанови неоснователните си действия, препятстващи достъпа на ищците до следните общи части на сградата, находяща се в [населено място], [улица]: обща водоснабдителна инсталация- водомер и спирателен кран, намиращи се във фитнес- клуб на кота -2,62 м., собственост на Б. и да се въздържа от препятстване на достъпа им до тях.
Ищците- етажни собственици в сграда, находяща се в [населено място], [улица] твърдят, че решението на Софийския градски съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалноправните правила и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторите практика на ВКС и ВС /решение № 291 от 25.06.2010 г. по гр.д.№ 629 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 365 от 03.01.2012 г. по гр.д.№ 981 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 348 от 16.10.2012 г. по гр.д.№ 903 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о, решение № 163 от 04.06.2012 г. по гр.д.№ 656 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 340 от 25.05.1994 г. по гр.д.№ 918 от 1993 г. на ВС, ГК, IV г.о., решение № 1355 от 28.01.2009 г. по гр.д.№ 4591 от 2007 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 190 от 05.04.1993 г. по гр.д.№ 1699 от 1992 г. на ВС, ГК, IV г.о./ по следните правни въпроси:
1. Какъв е статутът на общите части на сградата, когато те са разположени в помещение, лична собственост на един от етажните собственици и трябва ли той да осигури достъп до тези части на останалите етажни собственици ?
2. Дали отговорността по чл.109 ЗС е само за лични противоправни действия на ответника или се носи и за поддържане от негова страна на такова състояние, което е пречка за останалите собственици да ползват спокойно своите имоти ?
3. Приложим ли е искът по чл.109 ЗС при незаконните строежи ?
Евентуално се твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В касационната жалба на ответницата Е. Б. Б. се твърди, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с посочена практика на ВКС по поставени правни въпроси.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на касационните жалби и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното:
I. По касационната жалба на ответницата Е. Б. Б.: Предвид решението на Софийския градски съд, с което се отхвърля иска по чл.109 ЗС срещу Е. Б. Б., и недопустимостта да се обжалват само мотивите на съдебно решение, когато то удовлетворява като резултат жалбоподателя /в този смисъл приетото в т.18 Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС/, касационната жалба на Е. Б. следва да се оставил без разглеждане като недопустима.

II. По касационната жалба на ищците: Тази касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска- чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбата на ищците следва да се допусне до касационно разглеждане поради следното: От фактическа страна по делото е установено, че теренът, върху който е изградена сградата- етажна собственост, е бил собственост на ответницата Е. Б. Б.. С нотариален акт № .... г. Е. Б. Б. е учредила в полза на „Тобо-конструкции“ ООД право на строеж на сградата, като си е запазила правото на строеж на следните обекти в тази сграда: фитнес клуб, стоматологичен кабинет, апартамент № 7, ателие № 3 и паркоместа № 5, 6, 10 и 11. На 27.04.2007 г. е издадено разрешение за строеж и сградата е изградена. След изграждане на сградата в груб строеж, в периода от 2007 г. до 2009 г. „Тобо-конструкции“ ООД е продало на ищците по делото останалите отделни обекти в сградата, което се установява от представените към исковата молба нотариални актове.
С решение № I-026-48 от 04.04.2012 г. по гр.д.№ 62384 от 2010 г. на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 26 състав, постановено по искова молба на Е. Б., е прието за установено, че заявлението за одобрение /съгласуване/ на инвестиционен проект от 01.10.2007 г., заявление за одобряване /съгласуване/ на инвестиционен проект на сградата от 29.11.2007 г. и акт за установяване състоянието на строежа от 12.11.2007 г. са неистински документи в частта относно авторството и подписа на Б..
С влязло в сила решение № 7715 от 09.12.2013 г. по гр.д.№ 2800 от 2012 г. на Административен съд- София град по жалба на Е. Б. е отменено издадено разрешение за строеж от 25.05.2009 г. за външно електрозахранване на сградата и одобрения с него проект.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза на в.л.инж.А. Ч. се установява, че съгласно одобрения проект на сградата е било предвидено водомерът и спирателния кран на сградата да се монтират в коридора пред съблекалните на фитнеса, собственост на ответницата Б.. Коридорът е връзка между залата на фитнеса и санитарните помещения и е част от фитнес центъра. На място водомерът и спирателния кран са монтирани на 26.07.2007 г.- в чужда собственост, а не в общи части на сградата. През м.11.2007 г. в ДАГ е внесен за съгласуване и одобрение технически проект за коригиране на санитарните помещения на фитнеса, с цел да се осигури място за ново помещение за абонатна станция, намираща се в югоизточната част на сутерена, точно под прохода за гаражите и входа на сградата. В момента сградното водопроводно отклонение се намира в абонатната, а водомер няма, като връзката е затапена. Ответницата не може да каже кой и кога е демонтирал водомера. Достъп до абонатната и до коридора на фитнеса от общите части на сградата няма- единственият достъп е от частта от етажа- собственост на ответницата, през поставена от нея врата с алармена система.
При така установената фактическа обстановка в обжалваното решение съставът на Софийския градски съд е приел, че искът с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответницата Е. Б. Б. да осигури на останалите етажни собственици в сградата достъп до общата водоснабдителна инсталация /водомер и спирателен кран/ е неоснователен. Действително, те представлявали обща част на сградата по смисъла на чл.38 ЗС, но единственият достъп до тях е през собственост на ответницата Б. /коридора на фитнес центъра/, доколкото така били изградени съгласно проекта на сградата. Безспорно било, че етажните собственици са лишени от достъп до тези общи части на сградата, но това не се дължало на действие на ответницата, а на начина, по който била изградена сградата вследствие на одобрен проект- начин, който предвиждал достъп до тези общи части единствено през собствения на ответницата обект- фитнес. Заключвайки самостоятелния си обект, собственикът упражнявал правото си да го владее, охранявал го и ограничавал достъпа на трети лица до него, които били длъжни да зачитат притежаваното от него абсолютно вещно право. Поради това заключването на този обект от собственика не можело, според съда, да се приеме за неоснователно действие, дори и чрез него другите етажни собственици да са лишени от достъп до общи части на сградата.
Приетото в решението на Софийския градски съд противоречи на посоченото от касаторите- ищци в изложението им решение № 365 от 03.01.2012 г. по гр.д.№ 981 от 2010 г. на ВКС, ГК, първо г.о., в което е прието, че общите части на сградата следва да бъдат достъпни за всички собственици на отделни етажи в сградата, независимо къде се намират.
Поради констатираното по-горе противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС, налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на това решение по първия поставен от касаторите- ищци правен въпрос, доуточнен от ВКС както следва: Длъжен ли е етажен собственик да осигури достъп на останалите етажни собственици до общи части на сградата, които са разположени /изградени/ в самостоятелен обект- лична собственост на този етажен собственик ?

Воден от горното, настоящият състав на ВКС, ГК, първо г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№ 148838 от 02.12.2019 г., подадена от Е. Б. Б. срещу решение № 6963 от 15.10.2019 г. по гр.д.№ 4468 от 2019 г. на Софийския градски съд, II-д въззивен състав.
В тази част определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката Е. Б..

ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Д. Т. Б., Х. Д. Д., С. А. Т.-Д., Р. И. С., Д. К. Я., В. Й. Г., Ц. Р. Г., И. К. Я. и М. П. А. срещу решение № 6963 от 15.10.2019 г. по гр.д.№ 4468 от 2019 г. на Софийския градски съд, II-д въззивен състав.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.