Ключови фрази
Пряк иск на увредения срещу застрахователя * допустимост на иск * застраховка "гражданска отговорност" * деликвент * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди


4

Р Е Ш Е Н И Е

№219

София.04.01.2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 598/2011 година


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 65 от 29.03.2011 г. по в.т.д.№ 87/2011 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 558/23.11.2010 г. по т.д.№ 6/2010 г. на Окръжен съд – Варна за уважаване на предявените искове по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, както следва: за Е. Г. Т. – 60 000 лв. за болките и страданията от загубата на съпруга й Т. Д. Т.; за И. Т. Т. и Д. Т. Т. - по 55 000 лв. за причинените им болки и страдания вследствие загубата на баща им Т. Д. Т., починал на 25.06.2007 г. в резултат на ПТП, причинено от И. Т. Д., по 5 000 лв. – в резултат на наследяване правото на обезщетение за неимуществени вреди на Добра П. Т. и по 10 000 лв. – като правоприемници на починалия в хода на процеса Д. Е. Т.; за П. Д. Т. – 30 000 лв., от които 10 000 лв. в резултат на наследяване правото на обезщетение за неимуществени вреди на Добра П. Т. и 20 000 лв. като правоприемник на починалия в хода на процеса Д. Е. Т. за дължимото му се обезщетение за неимуществени вреди от същия деликт.
С определение № 2 от 06.01.2012 г. е допуснато касационно обжалване по поставените от касатора правни въпроси, свързани с допустимостта на преките искове по чл.226, ал.1 КЗ, при уважени искове срещу делинквента по чл.45 ЗЗД, както и с допустимостта или евентуалната основателност на преките искове при наличие на изпълнителен титул. Със същото определение производството по делото е спряно поради висящност на производството по тълк.дело № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС и е възобновено с определение № 168 от 14.06.2012 г. след постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2012 г.
В жалбата се поддържат доводи недопустимост на решението, поради вече ангажирана деликтна отговорност на прекия причинител на ПТП в рамките на наказателното производство и невъзможността да се търси кумулативно обезщетяване на същите неимуществени вреди от застрахователя по застраховка ”Гражданска отговорност” на МПС.
Ответниците по касация, чрез процесуалните си пълномощници, считат въззивното решение за правилно, по съображения в писмен отговор и в защита, поддържани и в съдебно заседание на 28.11.2012 год.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери допустимостта и правилността на въззивното решение с оглед поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване, приема следното:
С обжалваното решение Варненският апелативен съд е приел за допустими предявените преки искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди по съображения, че отговорността на делинквента и застрахователя е самостоятелна и липсва плащане от страна на делинквента на присъдените, в рамките на наказателното производство срещу него, обезщетения на увредените трети лица – ищци. Отчитайки задължителната сила на присъдата срещу причинителя на увреждането - И. Т. Д. и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, от чието покритие е обхванат делинквента, въззивният съд е счел исковете по чл.226, ал.1 КЗ за основателни.
При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди за всеки един от ищците, решаващият състав, след подробна преценка на събрания доказателствен материал, е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съобразявайки всички обстоятелства, релевантни към принципа за справедливост.
Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно.
По релевантните за спора правни въпроси Общото събрание на Търговска колегия се е произнесло с Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2012 г. по тълк. дело № 1/2010 г. и на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ то е задължително за съдилищата. Съгласно посоченото тълкувателно решение разглеждането и уважаването на иск по чл.45 ЗЗД срещу прекия причинител не съставлява процесуална пречка за предявяването на прекия иск по чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането. ОСТК приема, че при уважаването на иска по чл.45 ЗЗД, не се формира сила на пресъдено нещо за застрахователя, а плащането на обезщетението от страна на делинквента води до неговото погасяване и последното от своя страна би обусловило неоснователност на предявената срещу застрахователя пряка искова претенция, но не и недопустимост на иска.
Обжалваното въззивно решение е в съответствие с дадените задължителни указания от ОСТК на ВКС както относно допустимостта, така и по отношение основателността на предявените преки искове срещу застрахователя на делинквента по застраховка ”Гражданска отговорност”.
При постановяване на съдебния акт, решаващият състав е отчел присъдените по гражданските искове в наказателното производство деликтни обезщетения, при съобразяване наследеното право на Добра Т. за получаване на обезщетение по чл.52 ЗЗД и наследственото правоприемство по отношение на починалия в хода на процеса ищец Д. Т.. При определяне размерите на предявените искове по чл.226, ал.1 КЗ, въззивният съд правилно е преценил липсата на категорични доказателства за изплащане на взискателите/ сега ответници по касация/ на постъпили по сметка на ЧСИ суми, и по-конкретно по едно от изпълнителните дела, с взискател Е. Г. Т.. В тази насока е съобразен законодателно предвиденият момент, към който се счита, че е осъществено принудително изпълнение по см. на чл.455 ГПК, след преценка на конкретните данни по делото, включително и на представените във въззивното производство нови писмени доказателства.
Доводите на касатора за необоснованост на обжалваното решение, съдържащи се в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, не са конкретизирани, поради което не следва да се обсъждат.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65 от 29.03.2011 г. по в.т.д.№ 87/2011 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: