Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * незаконно обвинение


4



Р Е Ш Е Н И Е

№ 120

гр.София, 18.04.2016 г.


Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
шести април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 218/ 2016 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение № 133/ 04.02.2016 г. по жалба на П. на Р. Б. (П.) е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 476 от 09.11.2015 г. по гр.д.№ 582/ 2015 г., с което П. е осъдена да заплати на М. П. Н. на основание чл.2 ЗОДОВ сумата 20 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 39/ 2012 г. на Окръжен съд - Монтана, със законната лихва върху тази сума от 10.10.2012 г. до окончателното й изплащане.
Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд при уважаване на иск по чл.2 ЗОДОВ да посочи всички установени обстоятелства във връзка с подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди и да изложи мотиви за значението на тези обстоятелства относно размера на дължимото обезщетение. В задължителното за съдилищата Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, е очертано задължението на съда за надлежно мотивиране на съдебния акт, с който се присъжда обезщетение за неимуществени вреди. Съдилищата трябва да посочват конкретно кои обстоятелства са взели предвид при определяне на размера на това обезщетение, както и какво значение им отдават. В цитираното постановление са посочени примерно фактите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата, като извън тях може да съществуват и други обстоятелства, които са релевантни за размера на обезщетението. Съдът ги преценява поотделно и в съвкупност, отчита отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и формулира в мотивите на акта си резултата от тази преценка. В този смисъл е и актуалната практика на Върховния касационен съд (срв. решение № 11 от 27.01.2014 г. по гр.д.№ 3684/ 2013 г., I. г.о. и цитираните в него други актове).
Обжалваното въззивно решение не съответства на така установените в обвързващата практика на ВКС изисквания относно мотивирането му, поради което е постановено при наличие на касационното основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК и следва да бъде отменено. Естеството на порока не налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция (арг. чл.293 ал.3 ГПК).
От фактическа страна по делото е установено, че срещу ищеца М. Н., в качеството му на частен съдебен изпълнител, е било образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.282 ал.1 НК, за това, че за времето от 24.03.2010 г. до 09.04.2010 г. не е изпълнил задълженията си и е превишил властта си, като нарушил чл.297 вр. чл.402 ал.3 ГПК и въпреки постановено от Врачански окръжен съд по гр.д.№ 456/ 2007 г. определение от 02.04.2009 г. за спиране на производството по образувано пред него изп. д.№ 2008230400245, с цел да набави облага на Х. В. и да навреди на Р. В., изготвил обявление за публична продан на недвижими имоти, определил за пазарна цена 50 % от първоначалната стойност на имотите, изготвил протокол за редовно разгласена публична продан и за обявяване на постъпили наддавателни предложения, съставил постановление за възлагане на имоти като придобити при публична продан. Срещу ищеца е повдигнатото обвинение на 04.01.2012 г. и му е взета мярка за неотклонение „подписка”. На 30.01.2012 г. П. е съставила обвинителен акт и го е внесла в съда, образувано е НОХД № 48/ 2012 г. по описа на Монтански окръжен съд. По делото са проведени две съдебни заседания, първото е отложено за осигуряване на защитата на пострадалата от деянието, а във второто са извършени необходимите процесуално-следствени действия и съдебното производство пред първата инстанция е приключило. С присъда от 19.04.2012 г. ищецът Н. е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. По протест на прокурора присъдата е проверена и потвърдена от въззивния съд с решение от 17.09.2012 г. (в сила от 10.10.2012 г.), като подсъдимият Н. е оправдан поради несъставомерност деянието му от субективна страна – липса на доказателства за пряк умисъл и на специалната цел по чл.282 ал.1 НК. Видно от свидетелските показания, наказателното производство въздействало негативно върху психиката на ищеца, който изживял притеснения от възможен отлив на клиенти и спад в доходите му, което би попречило на издръжката на семейството му. Н. чувствал обида от ситуацията, в която е поставен и се опасявал за доброто си име. По време на наказателното производство ограничил социалните си контакти и преустановил заниманията си с риболов като хоби. Но отношението на близките и приятелите му към него не се променило трайно и той възобновил общуването си с тях и продължил да се отдава на хобито си, след като бил оправдан по повдигнатото обвинение.
По фактическата обстановка спор между страните по делото няма, нито има спор, че при установените факти отговорността на държавата да обезщети причинените на ищеца вреди, е ангажирана. П. не е обжалвала първоинстанционното решение в частта, в която искът е уважен до размер 5 000 лв и то е влязло в сила. Касационните доводи са само за размера на дължимото обезщетение и съдът ги намира за основателни.
Съгласно цитираната в отговор на въпроса, по който обжалването е допуснато, съдебна практика, този размер се определя според характера и степента на увреждането, начинът и обстоятелства, при които е получено, продължителността и интензитета на страданията, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение. С оглед спецификата на фактическия състав по чл.2 ал.1 ЗОДОВ, релевантни са и периодът, през който е продължило наказателното преследване; характерът и тежестта на престъплението по повдигнато обвинение; взетата мярка за неотклонение и другите мерки за принуда; времето и продължителността на следствените действия, в които неоснователно обвиненият е участвал; публичното разгласяване на обвинението и др. под. В случая увреждането е само психическо (липсват доказателства за органично увреждане на здравето при ищеца в резултат от наказателното преследване срещу него) и не е наложило лечение. То е било с нисък интензитет (без трайно отдръпване на приятелския кръг на ищеца, с получена подкрепа от семейството му) и продължителност (според показанията на свидетеля П., след като бил оправдан, ищецът продължил обичайния си живот). М. Н. е бил на 47 години при повдигане на обвинението, оформен като личност, с добро обществено и социално положение. Наказателното производство е за тежко престъпление, но то е продължило по-малко от една година. С участието на ищеца са проведени възможният минимум процесуално-следствени действия, съдебното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е продължило само в едно заседание, а в заседанието пред въззивната инстанция ищецът не се е явил. Срещу него е взета най-леката мярка за неотклонение и не са предприемани никакви други действия за процесуална принуда. Същевременно срещу ищеца е водено производство за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за същото деяние и негативните му изживявания неминуемо са свързани и с него.
Следователно при определяне размера на обезщетението следва да бъдат отчетени като обуславящи по-голям размер на същото тежестта на повдигнатото обвинение и общественото и социално положение на ищеца. Всички останали установени по делото обективно съществуващи обстоятелства обуславят определяне на по-нисък размер на обезщетението, поради което 5 000 лв са достатъчни за пълно обезщетяване на всички неимуществени вреди, търпени от ищеца като последица от неоснователно повдигнатото срещу него обвинение. Обратното е прието в обжалваното въззивно решение, поради което същото следва да се отмени изцяло, а предявения иск да бъде отхвърлен за разликата над 5 000 лв до пълния предявен размер от 25 000 лв.
По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Врачански окръжен съд № 476 от 09.11.2015 г. по гр.д.№ 582/ 2015 г.и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. Н., Е. [ЕГН], [населено място], [улица] против П. на Р. Б. иск за разликата над 5 000 лв до пълния предявен размер от 25 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 39/ 2012 г. на Окръжен съд - Монтана, със законната лихва върху тази сума от 10.10.2012 г. до окончателното й изплащане.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: