3 Р Е Ш Е Н И Е №114 [населено място], 13.10.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1954 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 537 от 16.12.2013г. на Добрички окръжен съд постановено по гр.д. № 841/2013г., с което е обезсилено решение по гр.д. № 1656/2013г. на Добрички районен съд и е прекратено производството по предявения от [фирма] против [фирма] иск за прогласяване нищожност на решение № 180 от 21.07.2011г. по т.д. № 307/2011г. на Варненски апелативен съд и на решение № 45 от 24.03.2011г. по т.д. №169/2010г. на Добрички окръжен съд. Жалбоподателят [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника адв. Т., поддържа доводи за неправилност на решението. Изтъква, че застъпеното от съда разбиране за недопустимост на иска противоречи на задължителна съдебна практика. Ответникът по жалбата [фирма] не е представил писмен отговор. П. страна [фирма] взема становище за основателност на жалбата. С определение №149 от 09.04.2014г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280,ал.1,т.1 ГПК поради противоречие със задължителна практика на ВКС по въпроса: допустимо ли е предявяване на иск за нищожност на съдебно решение, ако решението е било предмет на инстанционен контрол. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение след проверка на заявените в жалбата основания за отмяна на въззивното решение, установи следното: Производството е по иск за обявяване нищожност на две съдебни решения, постановени по един правен спор - на първоинстанционното решение на Добрички окръжен съд по гр.д. № 169/2010г. и на въззивното решение на Варненски апелативен съд по гр.д. № 307/2011г. Наведеното основание за нищожност е противоречие на решенията със свръхповелителни и повелителни разпоредби на закона от публичен ред, налагащи правила в интерес на обществото, а именно: разпоредбата на чл. 384, ал.3 ГПК/отм./, разпоредбата на чл. 218з ГПК/отм./ и разпоредбата на чл. 17, ал.1 от Конституцията. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска. Посочил е, че нищожно е решението, което е постановено от незаконен състав, не е подписано или е извън правораздавателната компетентност на съда, както и абсолютно неразбираемото решение. В случая атакуваните решения отговарят на изискванията за валидност, а соченото от ищеца противоречие с материалния закон не обуславя нищожност на съдебния акт. Обратното би означавало заобикаляне на инстанционния контрол. Добрички окръжен съд с постановеното въззивно решение е намерил първоинстанционния акт за недопустим като постановен по недопустим иск. Изтъкнал е, че решението, чиято нищожност се твърди, е преминало през инстанционен контрол - на въззивна и касационна инстанция, който контрол задължително включва служебна проверка за валидността на обжалвания акт. Поради това е счел за недопустимо предявяването на самостоятелен иск по чл. 270, ал.2 ГПК за нищожност на съдебно решение когато страната е изчерпала възможностите за обжалване на съдебния акт. Изложил е съображения, че такъв иск е допустим само когато страната е пропуснала възможността по чл. 270, ал.1 ГПК. Затова е обезсилил решението на Добрички районен съд и прекратил производството по делото. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практика на ВКС по чл. 290 ГПК по въпроса: допустим ли е иск за нищожност на съдебно решение, ако решението е било предмет на инстанционен контрол, в рамките на който се проверява и валидността на акта. В Решение № 123 от 04.04.2012г. по гр.д. № 777/2011г. на І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че исковият ред е самостоятелна форма на защита срещу нищожно съдебно решение, която може да бъде реализирана след като инстанционният ред за разглеждане на спора е изчерпан; при обжалване въззивната и касационната инстанция са длъжни да следят служебно за валидността на решението, но когато този порок не е констатиран и не е отстранен, ГПК предвижда възможност за предявяване на иск за прогласяване на нищожността, безсрочно. Настоящият състав възприема разрешението в създадената съдебна практика, тъй като то съответства на изричната разпоредба на закона. Съобразното горното разрешение обжалваното решение, с което искът е намерен за недопустим, се явява неправилно като постановено в нарушение на закона. Вярно е, че при осъществяване на инстанционен контрол съдът е длъжен служебно да извърши проверка за валидност на обжалваният акт - чл. 269, пр.1 ГПК. Същевременно, разпоредбата на чл. 270, ал.2 ГПК предвижда отделна възможност нищожността на съдебното решение да бъде предявена по исков ред или чрез възражение, без тази възможност да е поставена под условие, актът да не е претърпял инстанционен контрол. Това самостоятелно средство за защита срещу нищожните решения е обосновано от тежестта на порока, от който те са засегнати и правната нетърпимост към такива актове. Следователно предявяването на иск за нищожност на съдебно решение е допустимо и когато атакуваното съдебно решение е преминало през инстанционен контрол. Поради изложеното обжалваното решение, с което е обезсилено решението на Добрички районен съд следва да бъде отменено и делото върнато на Добрички окръжен съд за произнасяне по основателността на въззивната жалба от друг състав на въззивния съд съгласно чл. 293, ал.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 537 от 16.12.2013г. постановено по гр.д. № 841/2013г.на Добрички окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: