4 Р Е Ш Е Н И Е № 582 София, 11 януари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ИВЕТА АНАДОЛСКА при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 558 по описа за 2010 година. С решение № 188 от 26.07.2010 г. по внохд № 143/10 г. Апелативният съд–гр.В. Т. изменил присъда № 33 от 23.02.2010 г. на Окръжния съд-гр.В. Т., постановена по нохд № 709/07 г., като преквалифицирал престъпното деяние, извършено от подсъдимия С. В. С., от престъпление по чл.255, ал.3, във връзка с ал.1, т.т.2,5,6, чл.26, ал.1 НК в престъпление по чл.257, ал.1 (отм.), във връзка с чл.255, ал.1 (изм.) НК, чл.26, ал.1, чл.2, ал.2 НК, а наложеното наказание конфискация на ½ от имуществото на подсъдимия заменил с глоба в размер на 5000 лева. В останалата част присъдата на ВТОС е потвърдена, а именно в частта, с която е определено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както и относно осъждането на подсъдимия за направените по делото разноски. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от адв.В., като защитник на подсъдимия, с която се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК. Алтернативно се иска оправдаване или намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и приложение на чл.66 НК. Пред ВКС подсъдимият и защитата му не вземат участие. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Жалбата е частично основателна. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. На тази плоскост се оспорва дейността на съда по оценката на събраните по делото доказателства, като се твърди, че тя се основава на избирателност и изолиран прочит; от друга страна, съдът не е изследвал задълбочено противоречивите доказателства и е оставил без отговор доводите на подсъдимия, развити във въззивната му жалба. Изложените в касационната жалба възражения, в голямата си част, не са подкрепени надлежно с основанията, предопределили ги. Така не става ясно кои доказателства са били оценени избирателно, изолирано от кои други, кои оневиняващи подсъдимия доказателства са пренебрегнати. По аналогичен начин стоят нещата и с противоречивите доказателства, които са останали необсъдени от съда по същество. Те също не са конкретизирани. Правомощията на касационната инстанция са ясно разчертани в закона и сред тях липсва възможност за запълване, допълване, всъщност промяна на личната воля на жалбоподателя, единствена очертаваща пределите на осъществяваната проверка. Всички обстоятелства от кръга по чл.102 НПК са изяснени изцяло. Събрани са множество доказателства от различни по вид доказателствени източници. Всеки един от отделните пунктове на обвинението е изследван детайлно. Показанията на множеството свидетели внимателно са анализирани относно вътрешната им издържаност и във връзка с останалите доказателства, в това число и писмените такива, експертните заключения. Дейността на въззивния съд по доказателствата, в частност и по тяхната оценка, не страда от пороците, претендирани от защитата на подсъдимия. Мотивите на въззивното решение не дават основание да се приеме, че отделните доказателствени източници и изводимите от тях доказателства са оценявани изолирано от останалите такива. Още по-малко основателен е упрекът за избирателен анализ и игнориране на оневиняващите дееца доказателства. На същото място достатъчно ясно личи, че дейността на първата инстанция по събирането, проверката и оценката на доказателствата е била възприета положително. Нещо повече, сам въззивният съд е анализирал доказателствата по делото и то свързано с направените пред него възражения от страна на подс.С. и защитата му, като отделно от това и пунктуално се е занимал с тях– л.50-52 от мотивите. Последното очертава отсъствието на нарушение на чл.339, ал.2 НПК. При липсата на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, ВКС няма как да не възприеме изводите по фактите, приети за установени от съда по същество. В рамките на същите, свързано с чл.2, ал.2 НК, законът правилно е приложен. Жалбата на подсъдимия е основателна в частта, с която се претендира явна несправедливост на наложеното наказание. Възразява се, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, съобразяването на които предопределя приложението на чл.55 НК. Отделно се иска отлагане на изпълнението на наказанието по реда на чл.66 НК. Аналогично с казаното по-горе и тук, жалбоподателят не се е ангажирал с посочване на обстоятелствата, които обективно изпълват съдържанието на „многобройни” по смисъла на чл.55, ал.1 НК. Наказанието на подс.С. е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. Данните по делото не дават основание да се приеме, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Чистото съдебно минало и здравословните проблеми, обективно не покриват изискването за многобройност. От друга страна, решаващият съд е пропуснал да отдаде необходимото значение на установеното по делото обстоятелство, от значение за отговорността на подс.С., което по своята характеристика е „изключително” по смисъла на чл.55, ал.1 НК - това, че приключването на делото е извън каквито и да било разумни срокове – повече от девет години. Постоянна е съдебната практика на ВКС по чл.22, ал.1 НПК, която е съобразена и с практиката на ЕСПЧ по чл.6 от ЕКЗПЧОС, че нарушаването на принципа за разглеждане на делото в разумен срок е основание подсъдимият да се ползва от правото на изключително смекчаващо вината му обстоятелство при индивидуализацията на наказанието му. Продължителността на наказателното производство не може да се свърже с виновно поведение от страна на жалбоподателя. Достатъчно е само да се посочи, че досъдебното производство е образувано три години след довършване на инкриминираната престъпна дейност. Поради това, ВКС намира, че наказанието трябва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, като бъде намалено на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. Искането за отлагане на изпълнението на наказанието по реда на чл.66, ал.1 НК не може да се удовлетвори. Макар да са налице формалните условия – определеното наказание лишаване от свобода да е в размер до три години, деецът да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, ВКС не установи, че поправянето и най-вече превъзпитанието на подсъдимия е възможно без ефективно изтърпяване на наказанието. За три годишен период от време, са извършени множество деяния, значително надхвърлящи минимално необходимото за съставомерност във връзка с чл.26, ал.1 НК, като размера на предмета на престъплението многократно надвишава критерият, установен в чл.93, т.14 НК. Същите обстоятелства характеризират и личността на подсъдимия и не позволяват извод, различен от посочения по-горе. Изложеното дотук предопределя вземането на отношение по въпросите относно типа на затворническото заведение, в което жалбоподателя трябва да се настани и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл.59, ал.1 във връзка с чл.61, т.3 от ЗИНЗС подс.С. следва да се настани в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Същият е осъден за първи път на лишаване от свобода до пет години за умишлено престъпление. По делото липсват данни за която и да било от хипотезите на чл.59, ал.2, т.т.1-3 от ЗИНЗС. В тази насока, мотивите на въззивното решение дават основание за критично отношение. От тях не става ясно при какви съображения са определени различни от посочените тип на затворническо заведение и първоначален режим на изтърпяване на наказанието, макар наказанието от четири години лишаване от свобода да е в рамките на очертаното в чл.59, ал.1 ЗИНЗС и данните за съдимост на жалбоподателя да са непроменени. Водим от горното на основание чл.354, ал.2, т.1 и ал.1, т.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 188 от 26.07.2010 г., постановено по внохд № 143/10 г. на Апелативния съд–гр.В. Т., като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия С. В. С. наказание на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото решение в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: