О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 15

София, 26.01.2022 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като разгледа докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3671 от 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
С решение № 909/18.05.2021 г. по в.гр.д. № 428/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна, ГО, IVа въззивен състав е оставена без уважение частна жалба с вх.№262298/12.01.2021 г., депозирана от В. Х. Н. срещу определение №264895/21.12.2020 г. по гр.д.№2228/2020 г. по описа на Варненския районен съд, 53 състав, с което постановеното по делото решение е допълнено в частта за разноските, като В. Х. Н. е осъдена да заплати на Г. З. Н. сумата от 1899.77 лв., представляваща сторени от последния разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред първоинстанционния съд.
Така постановеният съдебен акт е обжалван от В. Х. Н. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено.
Поддържа, че по делото е приложено нечетливо копие на договор за правна защита и съдействие и няма как от същото да се установи, че са направени претендираните разноски за адвокатски хонорар. Поддържа също така, че може само да се предполага, че представеното копие от договор касае настоящето производство и каква сума е обективирана в него.
В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частният жалбоподател поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпроса следва ли съдът да приеме за доказано, че са реализирани разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, когато за удостоверяване на заплащането им е приложен нечетлив договор за правна защита и съдействие.
Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване съставът на I г.о. на Върховния касационен съд намира следното:
Въззивният съд е приел, че сторените от Г. З. Н. разходи за процесуално представителство и защита в производството пред Варненския районен съд са надлежно удостоверени в приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 17.01.2020 г. (лист 4 от гр.д.№2228/2020 г. по описа на ВРС), в който е отразено, че договореното възнаграждение в размер на 1900 лева е заплатено в брой. Прието е, че това вписване удовлетворява изцяло изискването за реалност на разхода, като възражението, че процесният договор за правна защита и съдействие е представен по делото в нечетливо копие не променя този извод.
Настоящият състав приема, че са налице предпоставки за допускане на обжалвания съдебен акт до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед извода на въззивния съд, че възражението, че процесният договор за правна защита и съдействие е представен по делото в нечетливо копие не променя извода, че разходите за процесуално представителство и защита в производството пред Варненския районен съд са надлежно удостоверени, както и предвид липса на съдебна практика по поставения в изложението правен въпрос.
По така поставения въпрос настоящият състав на I г.о. на ВКС приема следното:
За доказването на факта на плащане на уговореното в договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение следва да бъде представено достатъчно четливо копие от договора, въз основа на което може да се установи както уговореният, така и реално заплатеният размер на възнаграждението. Ако страната не е представила достатъчно четливо копие, съдът в производството по чл. 248 ГПК следва да даде указания за представянето на такова.
В настоящия случай представеното копие от договора за правна защита и съдействие е достатъчно четливо и първоинстанционният съд е присъдил именно посочената в този договор сума при съобразяване на обстоятелството, че предявеният по реда на чл. 23, ал. 2 СК иск е уважен частично. Поради това следва да се приеме, че обжалваният съдебен акт съответства на изразеното по-горе становище по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, както и на изискванията на процесуалния закон за присъждане само на онези разноски, за които в производството е установено, че са били извършени. Поради това обжалваният съдебен акт на въззивния съд следва да бъде оставен в сила.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 909/18.05.2021 г. по в.гр.д.№428/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, Гражданско отделение, IVа въззивен състав в частта, с която е оставена без уважение частната жалба с вх.№ 262298/12.01.2021 г., депозирана от В. Х. Н. срещу определение №264895/21.12.2020 г. по гр.д.№ 2228/2020 г. по описа на ВРС, 53 състав, с което постановеното по делото решение е допълнено в частта за разноските, като ответницата-частен жалбоподател е осъдена да заплати на ищеца Г. З. Н. сумата от 1899.77 лв., представляваща сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 909/18.05.2021 г. по в.гр.д.№428/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, Гражданско отделение, IVа въззивен състав в частта, с която е оставена без уважение частната жалба с вх.№ 262298/12.01.2021 г., депозирана от В. Х. Н. срещу определение №264895/21.12.2020 г. по гр.д.№ 2228/2020 г. по описа на ВРС, 53 състав, с което постановеното по делото решение е допълнено в частта за разноските, като ответницата-частен жалбоподател е осъдена да заплати на ищеца Г. З. Н. сумата от 1899.77 лв., представляваща сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове: