1 Р Е Ш Е Н И Е № 45 София, 23.02.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 4732/ 2014 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 708 от 23.12. 2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение №1665/10.03.2014г. по гр.д. №13089/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав, с което е отхвърлен иска, предявен от А. Ц. В. за признаването й за собственик на основание давностно владение на дворно място в [населено място], кв.Б., с площ 524 кв.м., съставляващо УПИ -VІІІ, както и на построените в него масивна двуетажна жилищна сграда с площ 90 кв.м. и едноетажна сграда с площ 22 кв.м. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие със задължителната съдебна практика по приложението на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Развиват се оплаквания за неправилно приложение на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ по отношение на сградите, както и за нарушения при обсъждане на доказателствата за наличие на придобивна давност. Твърди се, че поради различната фактическа и правна обстановка е било необходимо да се изследват отделно придобиването на дворното място и на сградите. Ответниците оспорват жалбата, като поддържат, че по отношение на дворното място те се легитимират като собственици по силата на решение за отмяна на отчуждаването, а по отношение на сградите считат, че ищцата не е доказала твърдението си, че ги е придобила по давност. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Спорът на първо място е за собствеността на дворно място в [населено място], което е бивша собственост на наследодателя на ответниците и им е възстановено по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., както и за сградите в него. По времето, когато имотът е бил държавен, в полза на Ц. Т. / която е свекърва на ищцата/ е учредено право на строеж за построяване на двуетажна жилищна сграда, като през следващите години строежът е реализиран и представлява жилищният имот на ищцата и семейството й. След отмяната на отчуждаването и възстановяване на собствеността реституираните собственици са предявили иск по чл.108 ЗС срещу съпруга на ищцата, който е уважен, като ответникът е осъден да им предаде владението на дворното място. Решението е приведено в изпълнение, като е съставен протокол за въвод във владение от 10.10.2008г. По делото не е било спорно, че строежът на сградите е осъществен от ищцата и нейния съпруг, както и че това е жилищният имот на семейството и те го владеят от момента на построяване на сградите. При тези данни искът както за дворното място, така и за сградите е отхвърлен по съображения, че придобивната давност в лицето на ищцата е започнала да тече след приемане на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, но не е изтекла към момента на предявяване на исковата молба, тъй като е прекъсната на основание чл.116, б.”в” ЗЗД с предприемане на действия за принудително изпълнение на решението по чл.108 ЗС. Относно сградите е изложен и допълнителен мотив- че ищцата не е успяла да докаже, че държи имота за себе си, както и че ако е имало владение, то не е било спокойно и несмущавано. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване- относно приложението на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, следва да се посочи следното: Нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ е въведена с цел да се защитят правата на бившите собственици в процеса на реституиране на имотите им, като се предвиди, че изтеклата до този момент / до 21.11.1997г. / придобивна давност за такива имоти се заличава с обратна сила, по принципа, че срещу онзи, който не може да води иск, давност не тече. По изрична разпоредба на закона нормата се прилага само за възстановяването по ЗВСОНИ, ЗСПЗЗ и ЗАВОИ, към което съдебната практика трайно се придържа. В този смисъл е и ТР № 10/ 2012 г. на ОСГК на ВКС. Ако имотът, който се обхваща от посочените закони, е възстановен преди датата на влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, давността от момента на възстановяването до 21 ноември 1997г. не се зачита. Ако имотът е възстановен след тази дата, давността започва да тече от момента на възстановяването. Ако имотът се възстановява на основание на друг реституционен закон- напр. ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., както е в настоящия случай, придобивна давност срещу реституираните собственици може да започне да тече от влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването. С оглед на изложеното приетото от въззивния съд, че и в настоящия случай придобивната давност е започнала да тече от 21.11.1997г., противоречи на закона и на постоянната практика по прилагането му, поради което в тази част решението е неправилно. Като краен резултат обаче отхвърлянето на иска за дворното място е правилно по следните съображения: Съгласно решението за отмяна на отчуждаването този имот е възстановен на ответниците. Освен това те успешно са провели и ревандикациония иск за дворното място, както и принудително изпълнение на влязлото в сила решение. Тези действия / включително и ефектът, който имат за прекъсване на придобивната давност/ са насочени към съпруга на ищцата, който е бил ответник, но обвързват и неучаствалия съпруг, тъй като владението се е осъществявало от двамата съпрузи по време на техния брак и е насочено към придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че ищцата не е приета като трето лице със самостоятелни права върху имота, а в качеството й на съпруга на длъжника по изпълнението, обвързана от решението, което е видно от решението от 11.06.2007г. по ч.гр.д.№ 3918/ 2006г., с което е отхвърлена жалбата й срещу действията на съдебния изпълнител по чл.332, ал.2 във вр.с чл.416, ал.2 ГПК / отм./. С постановяване на решението по чл.108 ЗС освен това са преклудирани и всички евентуални възражения относно неправилно възстановяване на имота или за наличието на придобивна давност, текла до завеждане на делото. Като се съди от представения констативен протокол от 22.04. 2009г., според който ищцата предлага на ответниците да изкупят сградите, преценен с оглед на всички останали доказателства по делото, може да се направи извод и за това, че от нейна страна има признание относно правото им на собственост спрямо дворното място- аргумент от чл.175 ГПК. По изложените съображения следва да се приеме, че в частта относно отхвърляне на иска за дворното място решението е правилно и следва да се остави в сила. По отношение на сградите, за които също се претендира придобиване по давност, съдът намира иска за основателен. Владението на ищцата, което не е спорно, а се установява и от събраните писмени и гласни доказателства, датира от предоставяне на правото на строеж и реализирането на строителството, но придобивната давност следва да се счита, че е започнала да тече след отмяната на отчуждаването, тъй като дотогава имотът е бил държавна собственост, а ищцата и съпругът й, които не са били титуляри на отстъпеното право на строеж, не са могли да владеят срещу държавата, съгласно чл.86 ЗС. От данните по делото следва да се приеме, че след 1996г., когато дворното място е възстановено на ответниците, до предявяване на исковата молба през 2008г. ищцата е придобила собствеността на сградите въз основа на непрекъснато владение в продължение на повече от десет години. Не следва да се приема за основателен доводът за прекъсване на владението поради водения ревандикационен иск, тъй като той има за предмет дворното място и не прекъсва владението по отношение на сградите. Налице е и признание от страна на ответниците за правата на ищцата с предложението да изкупят сградите, видно от същия констативен протокол от 22.04.2009г. Други действия, чрез които да е прекъсната давността, не са предприети, тъй като давността се прекъсва само с предявяване на иск за собственост пред съда, или чрез възражение, а не чрез жалби до други органи и воденето на административни производства във връзка със законността на строителството, тъй като в тях не се решава спор за собственост. От друга страна дори и сградите да се незаконни, или пък са довършени извън срока по чл. 67 ЗС, това не е пречка за придобиването им по давност. По изложените съображения следва да се приеме, че са налице всички предпоставки ищцата да бъде призната за собственик на жилищните сгради. При този изход на спора / при уважен иск за сградите и отхвърлен за дворното място/ и двете страни имат право на разноски съобразно уважената и отхвърлената част на иска, като разноските се присъждат по компенсация и в съотношение 2/3 за ищцата и 1/3 за ответниците, каквото е приблизително съотношението в стойностите на двата обекта. При разноски за цялото производство от 954 лв. ищцата има право на 636 лв., а ответниците- при разноски общо от 3200 лв. имат право на 1066 лв., или по компенсация ищцата следва да заплати на ответниците разноски по делото общо за всички инстанции в размер на 430 лв. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 1665/10.03.2014 г. по гр.д.№13089/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав и потвърденото с него решение № 1-25-158/15.05.2013 г. по гр.д.№ 29756/ 2008г. на СРС, 25 състав в частта, с която е отхвърлен иска на А. Ц. В. за собствеността на две сгради построени в дворно място в [населено място], УПИ VІІІ, както и изцяло в частта относно разноските и вместо това постановява: Признава за установено по отношение на Р. В. Г., З. С. Г., Ф. С. Х., С. Ф. Г., Л. Ф. Ш., Ж. Ф. А., М. Ф. С., М. И. Н., Г. В. Т., и Ф. В. Ф., че А. Ц. В. от [населено място] е собственик на две сгради- масивна двуетажна жилищна сграда с площ 90 кв.м. и едноетажна жилищна сграда /тип панелна/ с площ 22 кв.м., построени в УПИ VІІІ от кв.И., м. „Спирка И.” на [населено място], [улица]. Осъжда А. Ц. В. от [населено място], [улица], № 19 да заплати на Р. В. Г., З. С. Г., Ф. С. Х., С. Ф. Г., Л. Ф. Ш., Ж. Ф. А., М. Ф. С., М. И. Н., Г. В. Т., и Ф. В. Ф., всички чрез адвокат Д. М. П. от [населено място], [улица], бл.14 Б, вх.В, етаж 1 разноски по делото общо за всички съдебни инстанции в размер на 430лв. Оставя в сила решенията в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: