О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 210 С., 21.04.2012 .г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№134 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. С определение №27 от 30.01.12г. по ч.гр.д.№29/2012г. на Ямболския окръжен съд е потвърдено определението от 29.11.2011г. по гр.д.№1399/2011г. на Ямболския районен съд, с което е било прекратено производството по инцидентния установителен иск, предявен от М. Н. Д., Д. К. Д. и П. К. Д.. Определението е постановено при следните обстоятелства: М. Н. Д., Д. К. Д. и П. К. Д. са предявили срещу [фирма], Г. С. Х. и Д. Я. Д. иск по чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на 1/3 ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №87374.538.148.1.13 с площ от 31,62 кв.м., както и 1/3 ид.част от 31,62/100 ид.части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №87374.538.148.1.12 с площ от 31,62 кв.м., при условията на продажбата, оформена с нот.акт №30, т.ІІ, н.д.№177/18.03.11г. По исковата молба е било образувано гр.д.№1399/11г. на Ямболския районен съд. Преди продажбата, по която искат да встъпят ищците, са били извършени две други сделки: С нотариален акт №4, т.ІІІ, рег.№1853, дело №282 от 27.03.2009г. единият от съсобствениците на ищците Я. К. Д. е дарил на Г. С. Х., едноличен собственик на капитала и управител на [фирма], своята 1/6 ид.част от същите обекти. С последващ нот.акт №5, т.ІІІ, рег.№1854, дело 283 от 27.03.2009г. другият съсобственик на ищците Д. Я. Д. е продал своята 1/3 ид.част на [фирма] [населено място]. С нот. акт №30, т.ІІ, н.д.№177/18.03.11г., по който искат да встъпят ищците, [фирма] е продало своята 1/3 ид.част от процесните обекти на Г. С. Х.. По така предявения иск ответникът Г. С. Х. е противопоставил възражението, че не са налице условията на чл.33, ал.2 от ЗС, тъй като разпоредбата не се прилага при продажба на идеална част от общия имот между съсобственици. В случая Г. Х., още преди да придобие права по последната продажба от 2011г. е бил съсобственик на имотите, тъй като е придобил 1/6 ид.част от тях с предходния нот.акт №4, т.ІІІ, рег.№1853, дело №282 от 27.03.2009г. По това възражение от своя страна ищците са предявили инцидентен установителен иск, с който са поискали от съда да признае за нищожно на основание 76 от ЗН дарението по нот.акт №4, т.ІІІ, рег.№1853, дело №282 от 27.03.2009г. По този начин те са целили да отрекат качеството на съсобственик на Г. Х. към момента на атакуваната от тях продажба от 2011г. С определение от 29.11.2011г. по гр.д.№1399/11г. на Ямболския районен съд производството по така предявения иск по чл.76 от ЗН е прекратено. Съдът е приел, че инцидентният установителен иск е недопустим, тъй като страна по него следва да бъде и лицето Я. К. Д., който обаче не е конституиран като ответник по първоначалния иск по чл.33, ал.2 от ЗС. Разпоредбата на чл.212 от ГПК изисква идентичност между страните по делото и по оспореното правоотношение, каквато в случая не е налице. Освен това – искът по чл.76 от ЗН е неразривно свързан с делбеното производство и не може да бъде разглеждан инцидентно в производството по настоящото дело. С определение №27 от 30.01.12г. по ч.гр.д.№29/2012г. на Ямболския окръжен съд е потвърдено първоинстанционното прекратително определение, но по други съображения: че сънаследникът, чиито права са накърнени от разпоредителна сделка на друг сънаследник в полза на трето лице, може да защити правата си или чрез иск по чл.76 от ЗН, или чрез иск по чл.33, ал.2 от ЗС, но не може да използва едновременно двете форми на защита. Освен това искът по чл.76 от ЗН може да се предяви инцидентно в делбен процес, или по предявен иск за собственост, но не и съвместно с иск за изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС. Частна жалба срещу въззивното определение са подали ищците М. Н. Д., Д. К. Д. и П. К. Д.. Те поддържат, че определението е постановено в нарушение на т.1 на ТР №1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС, според което искът по чл.76 от ЗН може да бъде предявен не само в делбеното производство, но и в иск за собственост, като инцидентен, преюдициален и обуславящ установителен иск или чрез възражение, както и на определение №52 от 05.02.2010г. по ч. гр.д.№41/2010г. на ВКС, І ГО, постановено в производство по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, в което е прието, че няма пречка искът по чл.76 от ЗС да бъде разгледан в едно общо производство с иск по чл.33, ал.2 от ЗС. Жалбоподателите обосновават наличието в настоящия случай на връзка на преюдициалност между двата иска. Обръщат внимание и върху обстоятелството, че предмет на двата иска са различни сделки, а не една и съща. Ответниците в производството [фирма] и Г. С. Х. оспорват жалбата. Считат, че въззивното определение не противоречи на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС, тъй като в случая се иска съединяване на иск по чл.76 от ЗС с иск по чл.33, ал.2 от ЗС, каквато хипотеза не е разисквана като възможна в посоченото тълкувателно решение. Освен това поддържат, че в случая спорните имоти нямат наследствен характер и за тях е неприложима разпоредбата на чл.76 от ЗН. Ответникът Д. Я. Д. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Изводът на въззивния съд, че искът по чл.76 от ЗН не може да се съедини с иск по чл.33, ал.2 от ЗС противоречи на определение №52 от 05.02.2010г. по ч. гр.д.№41/2010г. на ВКС, І ГО, което настоящият състав счита за правилно. Както е разяснено в т.1 на ТР №1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС, спорът по чл.76 от ЗН може да се предяви не само в делбеното производство, но и по иск за собственост, включително под формата на инцидентен установителен иск или възражение. Няма процесуална пречка искът по чл.76 от ЗН да се предяви като инцидентен установителен иск по висящ спор с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, стига да са спазени процесуалните изисквания на закона относно сроковете за предявяване на ИУИ и необходимостта на връзка на преюдициалност между двете дела. В настоящия случай тези условия са налице. Във висящо производство по иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, още преди първото съдебно заседание, ищците са предявили инцидентен установителен иск по чл.76 от ЗН, с който целят да отрекат качеството на ответника Г. С. Х. на съсобственик на спорния имот към момента на извършване на оспорената по реда на чл.33, ал.2 от ЗС продажба. Спорът по чл.76 от ЗН е преюдициален по отношение на този по чл.33, ал.2 от ЗС, тъй като от изхода му зависи дали ще се приеме, че продавачът [фирма] е имал право да продаде своята идеална част от спорния имот, без преди това да я предложи на останалите съсобственици. Обстоятелството, че по инцидентния установителен иск следва да участва като страна лице, което не е страна по основното производство по чл.33, ал.2 от ЗС, не е пречка за съединяването на двата иска, тъй като такова ограничение липсва в закона. Освен това – въззивният съд действително не е съобразил, че предмет на двата иска са различни разпоредителни сделки с идеални части от съсобствен недвижим имот и затова не става въпрос за необходимостта сънаследникът да избере една от двете форми на защита – чл.76 от ЗН или чл.33, ал.2 от ЗС. Всичко това налага отмяна на прекратителните определения на двете предходни инстанции и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по двата иска, след отстраняване недостатъка на исковата молба по чл.76 от ЗН и конституиране като ответник по този иск и на дарителя по нотариален акт №4, т.ІІІ, рег.№1853, дело №282 от 27.03.2009г. Я. К. Д.. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №27 от 30.01.12г. по ч.гр.д.№29/2012г. на Ямболския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №27 от 30.01.12г. по ч.гр.д. №29/2012г. на Ямболския окръжен съд и определението от 29.11.2011г. по гр.д.№1399/2011г. на Ямболския районен съд. ВРЪЩА делото на Ямболския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска с правно основание чл.33, ал.2 ЗС и инцидентния установителен иск по чл.76 от ЗН, след отстраняване на указания недостатък на исковата молба по инцидентния установителен иск. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: