О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 152 София, 21.07. 2022 г. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова частно гражданско дело № 1225 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от „Рила комерс“ ООД, представлявано от управителя Г. К., чрез адвокат С. М., частна жалба срещу определение № 2696/14.10.2021 г. по ч.гр.д. № 2360/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима предходна частна жалба на дружеството срещу протоколно определение от 05.07.2021 г. постановено по гр. д. № 9836/2017 г. на Софийския градски съд, с което е оставено без уважение искането му за събиране на нови доказателства, както и искането му по чл. 214 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като не се обжалва определение по чл. 146, ал. 4 ГПК, а отказът на първоинстанционния съд да допусне събирането на доказателства свързани с новоузнати факти и обстоятелства като по този начин му се прегражда пътят на защита и развитието на процеса. Твърди, че с формални мотиви въззивният съд е отказал и съдебна защита на правото му да измени иска по чл. 214 ГПК, с оглед научаването на новите обстоятелства. Иска отмяна на въззивното определение и допускане на събиране на поисканите доказателства, както и изменение на предявения иск. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, „Сноу Холидей“ ООД, представлявано от управителя П. К., чрез процесуалния представител адвокат Е. Б., изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, I г.о., при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения. За да остави без разглеждане частната жалба, въззивният съд е приел, че атакуваното с нея протоколно определение от 05.07.2021 г. на първоинстанционния съд, с което той се е произнесъл по искането на ищеца за допускане на доказателства, не подлежи на обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК. Посочено е, че определението по чл. 146, ал. 4 ГПК, с което съдът се произнася по направените от страните доказателствени искания, не подлежи на самостоятелно обжалване като същото не е преграждащо, нито обжалването му е предвидено в изрична правна норма. Прието е, че това разрешение е изцяло приложимо и по отношение на обжалваемостта на протоколното определение в частта му, с която е оставено без уважение искането за изменение на иска. Посочено е, че правилността му се проверява при обжалване на постановеното решение. Така изложените от Софийския апелативен съд съображения следва да бъдат споделени. Константна е съдебната практика, че определенията на съда първоинстанционен или въззивен, постановени на основание чл. 146, ал. 4 ГПК по събирането на доказателства в хода на съдебното дирене, са необжалваеми като самостоятелни съдебни актове, тъй като не попадат в обхвата на актовете визирани в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Самостоятелното им обжалване не е предвидено от законодателя като тяхната незаконосъобразност може да бъде проверявана само чрез обжалване на самия акт по съществото на спора. Определенията, с които се оставят без уважение доказателствените искания на страните, нямат характера на „преграждащи” производството в смисъл на временно или постоянно преустановяващи хода на делото. Те не преклудират възможността за защита правата на страните в процеса, тъй като правилността на извършените от съда процесуални действия при недопускане на поисканите нови доказателства, се проверява при обжалване на постановения краен акт по съществото на спора. В установената практика на ВКС (определение №492 от 20.12.2017г. по ч.гр.д.№4754/2017г. на III г.о. на ВКС; определение № 77 от 01.03.2011 г. по ч. гр. д. № 427/2010 г., Г. К., ІІ г.о. на ВКС; определение № 303 от 30.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 287/2011 г., II г. о.; определение № 337 от 11.07.2011 г. по ч. гр. д. № 295/2011 г., Г. К., ІІ г.о. на ВКС; определение № 684 от 16.12.2011 г. по ч. гр. д. № 695/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.; определение № 277 от 07.05.2009 г. по ч. т. д. № 300/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.) последователно се приема, че определението, с което съдът оставя без уважение искането за изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, не попада в кръга на определенията, визирани в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като с него не се прегражда пътят за съдебна защита и не се нарушават правата на никоя от страните, поради възможността на страната да предяви същия иск в отделно производство, нито неговото обжалване е предвидено изрично в закона. Изключение прави само хипотезата, когато е отхвърлено искане за увеличаване цената на иск, който не е предявен като частичен – т.7б на ТР №1/2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато има характер на преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. В настоящият случай тази хипотеза не е налице, тъй като по реда на чл. 214 ГПК се иска насочване на иска и по отношение на нов недвижим имот, което по съществото си представлява искане за последващо обективно съединяване на искове и е недопустимо. Определение, с което под формата на отказ да бъде допуснато изменение на иска по същество се постановява отказ за приемане на нови искове за разглеждане във висящото производство, не подлежи на обжалване (определение №39 от 21.02.2017г. по ч.гр.д.№403/2017г. на I г.о. на ВКС). Обжалваното определение № 2696/14.10.2021 г. по ч.гр.д. № 2360/2021 г. на Софийския апелативен съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 2696/14.10.2021 г. по ч.гр.д. № 2360/2021 г. на Софийския апелативен съд. Определението е окончателно. Председател: Членове: