Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 3 Р Е Ш Е Н И Е № 418 С., 12.01. 2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова С. Димитрова при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 1293 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молбата на О. А. И. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 582 от 21.02.2011 г. по гр.д.№ 6583/2010 г. на Варненски районен съд, с което е осъден да предаде на В. Л. К. държането на недвижим имот, представляващ търговски обект- магазин, находящ се в [населено място], [улица], вх. “Г”, с площ от 15.47 кв.м., предадено по силата на прекратен договор за наем от 7.01.2006 г., на основание чл.233, ал.1 ЗЗД. Твърдението на молителителя е, че решението е постановено в нарушение на правилата за призоваване, с което е нарушено правото му на участие в първоинстанционното производство и възможността да организира защитата си по делото, като е бил представляван от назначен от съда адвокат, без да има възможност да избере лично процесуалния си представител, да направи възражения и представи доказателства. Искането е за отмяна на атакуваното решение и връщане делото на същия съд за ново разглеждане. Ответницата В. Л. К. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за отмяна на постановеното от Варненския районен съд решение, тъй като липсва изложение на основанията за отмяна, както и в какво се състои порочността на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Поддържа се, че молбата за отмяна е недопустима, поради липса на правен интерес за молителя от отмяна на решението. Излагат се и съображения, че не е нарушено правото му на участие по делото. Като взе предвид доводите на страните, извърши проверка относно основателността на твърденията им, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира за установено следното: Молбата за отмяна е подадена срещу влязло в сила решение в срока по чл. 305, т. 5 от ГПК и в нея са изложени основанията, визирани в чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК, поради което същата е допустима. Разгледана по същество тя е основателна поради следното: В. Л. К. е предявила искова молба срещу К. И. Делийски и О......... наемател, с искане ответниците да бъдат осъдени да освободят собственият й магазин, намиращ се в [населено място], [улица] “Г”, която съдът е оставил без движение, като е дал възможност на ищцата да отстрани нередовностите на исковата молба, включително да посочи трите имена и адрес за призоваване на втория ответник. След неколкократни уточнения на адреса на молителя е посочено, че постоянния му адрес е в [населено място], с.о. Д. чешма № 009. От представеното удостоверение № 025706 от 14.07.2010 г. от [община] е видно, че постоянния и настоящ адрес на О. А. И. от 4.03.2009 г. е [населено място], с.о. Д. чешма, № 009. Варненският районен съд е изпратил призовка на 5.10.2010 г. до молителя на посочения постоянен и настоящ адрес, която е върната в цялост с отбелязване, че адреса е търсен, като е поискано “съдействие от РПУ за местонахождението на адреса, но не можахме да го намерим в продължение на 1 час е търсен адреса със служ. автомобил “. При така оформената призовка с определение № 18538 от 26.11.2010 г. съдът е приел, че съобщението е редовно връчено на ответника О. А. И. на основание чл.47, ал.5 ГПК и на основание чл.47, ал.6 ГПК следва да му назначи особен представител, като с определение № 19097 от 8.12.2010 г. му е назначил особен представител. При тези фактически данни се налага изводът, че молителят-ответника по предявения иск не е призован в първоинстанционното съдебно производство съобразно изискванията на чл.47 ГПК. От приложената по делото призовка се установява, че посочения постоянен и настоящ адрес на молителя не е намерен от връчителя, а не че молителят не е намерен на този адрес, който служи за кореспонденция на лицето с държавните и съдебни учреждения. Връчването не е извършено съобразно разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК за да се приеме, че са били налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.47, ал.5 ГПК за връчване на призовката и съответно назначаване на особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, поради което призоваването е нередовно. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице сочените нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителят в производството, което е основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и молбата следва да бъде уважена като основателна. Водим от изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК влязлото в сила решение № 582 от 21.02.2011 г. по гр. д. № 6583/2010 г. на Варненския районен съд. Връща делото на Варненския районен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :