5 Р Е Ш Е Н И Е № 474 гр. София, 29 февруари 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети ноември, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Мира Недева и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Топузова нд № 1377 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по жалба на защитника на подсъдимите Г. Й. А., И. Л. Т., Н. Д. Б. и Руси М. Р. срещу присъда №7 от 26.05.2015г., постановена по внохд №138/2015 г., по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив. С присъда № 55 от 18.12.2014 г., постановена по нохд № 345/2014 г. по описа на Окръжен съд гр. Пазарджик, подсъдимите А., Т. и Б. са признати за невинни в това, че на 15.10.2012 г. на територията на недвижима културна ценност- Средновековна крепост в местността „Г.“, в землището на [населено място] в съучастие като съизвършители помежду си и с подсъдимия Р. Р. и с К. А. А. без съответно разрешение са търсили археологически обекти, като при извършване на деянието са използвали технически средства, като на основание чл.304 НПК са оправдани по обвинението да са извършили престъпление по чл.277а, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК. С присъдата подсъдимият Р. е признат за виновен в това, че на същата дата и място, в съучастие с К. А. без съответно разрешение е търсил археологически обекти, златни монети, като при извършване на деянието е използвал технически средства, като на основание чл.277а, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК му е наложено наказание от една година „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и „глоба“ в размер на 5 000 лева. С присъдата подсъдимите А., Т., Р. и Б. са признати за невинни в това, че на същата дата и място, в съучастие помежду си и с К. А. А., не по установения ред, са извършвали изкопни работи, като са използвали технически средства, като основание чл.304 НПК четиримата са оправдани по обвинението да са извършили престъпление по чл.277а, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 НК. С присъдата подсъдимият Р. бил признат за невинен в това, че на 16.10.2012г. в дома си в [населено място] държал археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред – сребърна римска монета императорска „Т.” (98 – 117г.) 2.97гр. на стойност 500лв., като е оправдан по обвинението по чл. 278, ал.6, пр.1 от НК. С въззивна присъда № 7 от 26.05.2015г., по внохд № 138/15г. на Пловдивски апелативен съд, е отменен частично постановеният първоинстанционен съдебен акт в оправдателната му част, относима към престъплението по чл.277а, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК, като подсъдимите А., Т. и Б. са признати за виновни в извършването на това престъпление и на всеки един от тях са наложени наказания по една година „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на по 5 000 лева. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложените наказания „лишаване от свобода“ е отложено по отношение на тези трима подсъдими за срок от по три години, считано от влизане на присъдата в сила. Постановената първоинстанционна присъда е потвърдена в останалата й част. В касационната жалба и допълнението към нея се сочат всички касационни основания. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е отменил изцяло оправдателните присъди по отношение на подсъдимите А., Т. и Б. и не е оправдал подсъдимия Р., като не е съобразил, че нито един от тях не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.277а, ал.3, във вр. с ал.1 НК. Оспорват се и изводите на въззивния съд по отношение на осъществяването на престъплението и от субективна страна. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК се оспорват изводите на въззивният съд по отношение на събраните в хода на производството доказателства, като се поддържа, че неправилно са ценени показанията на свидетелите А. и Б.. Твърди се, че неправилно са ценени тези гласни доказателствени източници, като субективното възприятие на зацапвания по дрехите на подсъдимите не може да бъде единствено основание да се приеме, че те са автори на престъплението. Оспорват се и изводите на въззивния съд свързани с разпита на свидетелите- полицейски служители, като се поддържа, че незаконосъобразно се кредитирани същите, в частта, в която те възпроизвеждат проведен с подсъдимите разговор под формата на беседа. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е приел, че инкриминираното деяние е осъществено с технически средства, като се твърди, че такива не могат да бъдат елементарни сечива - кирка и лопата. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК не се сочат конкретни оплаквания, като единствено се поддържа, че определените наказания са явно несправедливи. Моли се атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, като се предлага всички подсъдими да бъдат оправдани. Алтернативно се моли да бъдат намалени отмерените им наказания. В хода на касационното производството защитникът моли да бъде уважена касационната жалба по изложените в нея съображения. Поддържа, че липсват доказателства подсъдимите да са осъществили престъплението по чл.277а, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК. Представителят на държавното обвинение предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила, като твърди, че съдът е направил прецизен и верен анализ на доказателствените източници и правилно е преценил, че следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите. Поддържа, че отмерените наказания са справедливи и са съобразени с целите на чл.36 НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК: Единственото оплакване, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е за неправилен анализ на доказателствените материали от страна на въззивния съд по отношение на подсъдимите Б., А. и Т. и на първостепенния съд по отношение на подсъдимия Р.. Касационната инстанция прие, че въззивният съд е направил пълен, задълбочен и верен анализ на всички доказателствени източници и правилно е установил фактите по делото. Законосъобразно съдът е кредитирал частично показанията на свидетеля А., в частта им, че всички са отишли на мястото, където са били заловени с цел да търсят съкровище, тъй като преди това са разбрали, че там може да бъде открито такова. Правилно показанията му не са кредитирани за това, че А., Б. и Т. не са взели участие в изкопните работи, а само се седели отстрани и в частта им, че за извършването на дейността им не са използвани инструменти. Вярно въззивният съд е приел, че тази част от показанията на този свидетел се опровергават от показанията на свидетелите Г. и Н., които са категорични, че всички подсъдими, наред със свидетеля А. са били около изкопа, а последният заедно с Р. е бил в него, като са използвали кирка, лопата и кофа за изхвърляне на пръста. Правилно въззивният съд е преценил, че показанията на тези свидетели се подкрепят и от показанията на свидетеля Б., който в съответствие със съобщеното от тях е категоричен, че по дрехите и на петимата е имало пресни следи от пръст, което е индиция, че всички са взели участие в извършването на инкриминираната дейност. Касационният съд възприе и изводите на въззивната инстанция, че обясненията на подсъдимите не следва да бъдат възприети, тъй като същите не само противоречат на посочените по- горе гласни доказателства, но и са житейски неправдоподобни. Ето защо те правилно не са били кредитирани, в частта им, в която се поддържа, че цел на пребиваването им в археологическия обект била разходка. Настоящият съд не възприе и оплакването, че незаконосъобразно са ценени показанията на разпитаните оперативни работници, в частта, в която те възпроизвеждат информация, станала им известна след т. нар. „оперативна“ беседа. Практиката на касационната инстанция е константна и категорична, че след като полицейските служители не са лица от кръга, посочен в чл.118 НПК, няма пречка същите да бъдат разпитани като свидетели и показанията им да бъдат ползвани за установяване на релевантните факти. В случая няма данни да е провеждана оперативна беседа, като информацията, съобщена от полицейските служители им е станала известна от казаното от подсъдимите, които са обяснили непосредствено при задържането им, че пребивават на местопроизшествието с цел да търсят златни монети. Доколкото тези свидетелски показания не заместват обясненията на подсъдимите и същите са обсъдени при преценката на доказателствените източници, касационният съд прие, че правилно показанията са били ценени, доколкото същите кореспондират с останалите доказателства и доказателствени средства. В заключение следва да бъде посочено и това, че обясненията на подсъдимите са изолирани от другите доказателствени източници и правилно са преценени като недостоверни и депозирани с цел отклоняване от носене на наказателна отговорност. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че в хода на наказателното производство и конкретно при анализа на доказателствата не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да налагат отмяната на постановения въззивен съдебен акт. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК Настоящият съдебен състав прецени, че вярно въззивният съд е приел, че всички подсъдими са осъществили от обективна състава на престъплението по чл.277а, ал.3, във вр. с ал.1 от НК тъй като всеки един от тях със собствени действия и без надлежно разрешение е търсил археологически обекти. Престъплението е осъществено и от субективна страна, тъй като подсъдимите са били на мястото на археологическия обект, като са имали предварителна информация, че там е възможно да бъде укрито съкровище и активно са го търсили. Правилно въззивният съд е преценил, че отговорността на подсъдимите А., Б. и Т. следва да бъде ангажирана, независимо, че към момента на пристигане на полицейските служители те не са извършвали изкопни дейности и не са търсили археологически обекти, тъй като по същите е имало видими следи да са осъществявали такава дейност непосредствено преди това. Законосъобразно въззивният съд е преценил, че са налице предпоставките за приложение на квалифицирания състав по чл.277а, ал.3 НК, защото при осъществяване на престъплението са използвани помощни технически средства- кирка, лопата и кофа, които следва да бъдат преценени като такива, тъй като обективно са улеснили извършването на престъплението. В свое решение № 156 от 17.04.2013г. по н.д. № 387/13г. ВКС на РБ, ІІ н.о., е приел, че макар кирката и лопатата да нямат сложни технически характеристики, представляват технически средства по смисъла на цитирания текст от НК. На тези основания касационният съд прецени, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон и не са налице основания за отмяна или изменение на постановената въззивна присъда. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК: Касационната инстанция прецени, че правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на всички подсъдими са ценени добрите им характеристични данни и чистото им съдебно минало. Не може да бъде възприет извода, че като отегчаващо отговорността обстоятелство трябва да бъде ценено не полагането от тях на общественополезен труд, тъй като по делото липсват доказателства, които да установяват причината за това. Въпреки, че не бе възприет по- горния извод на въззивния съд, касационната инстанция прие, че наказанията са били определени правилно при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и същите са отмерени на предвидения в чл.277а, ал.3 НК минимум от една година „лишаване от свобода“. Правилно въззивният съд е преценил, че не са налице предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.2 НК, тъй като по делото липсват основания да се приеме, че са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, а и така определените наказания не са несъразмерно тежки. Определени в този размер същите са съответни на обществената опасност на подсъдимите, на извършеното престъпление и са достатъчни за постигане на целите на чл.36 НК. Законосъобразно изпълнението на наложените наказания е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за минималния предвиден в закона срок. На тези основания, съдът прецени, че наложените на подсъдимите наказания не са несъразмерно тежки по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и същите не следва да бъдат редуцирани. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 7 от 26.05.2015г., постановена по внохд №138/2015 г., по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.