4 гр. д. № 2382/2015 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 185/15 г. София, 29.01.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 2382/2015 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Х. С., И. Х. С. и А. Х. С. срещу решение № 105 от 05.01.2015 г. по гр. д. № 6948/2014 г. Софийски градски съд, ІІ-А с-в е потвърдено първоинстанционното по гр. д. № 49033/2012 г. на Софийски районен съд, 53 с-в, с което са отхвърлени предявените от Г. Х. С., И. Х. С. и А. Х. С. иск за делба на недвижими имоти, намиращи се в [населено място], [улица] представляващи: апартамент № 20, магазин № 5 и гараж № 3 всички в сградата, построена в УПИ VІІІ-208, 290, в кв. 196 по плана на [населено място], като неоснователен поради липса на съсобственост. Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност. С определение № 307 от 25.05.2015 г. по гр. д. № 2382/2015 г. на ВКС, І г. о. е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него въпрос: добросъвестно ли е владението, основано на придобивно основание, с което е извършено разпореждане с чужди права. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Владението, основано на придобивно основание, с което е извършено разпореждане с чужди права, е добросъвестно, ако приобретателят не е знаел, че праводателят му не е собственик на част от прехвърлените права.Незнанието трябва да е налице към момента на сключване на договора, това повелява чл. 70, ал. 1 ЗС. Узнаването след това на този факт не По същество на касационната жалба: За да отхвърли иска съдът е приел, че ответникът е бил добросъвестен както при сключване на договора за дарение, с което родителите му са му прехвърлили ¼ ид. ч. от дворното място така и при сключване на договора за отстъпване на право на строеж. След като суперфициарното право е било реализирано, ответникът е установил владение върху обектите, за които си е запазил правото на строеж, през 2005 г. по данни от събраните гласни доказателства, а най късно през 2006 г., когато е издадено разрешение за ползване на сградата. Владял ги е като добросъвестен владелец, на основание учреденото право на строеж със сключения договор, което е годно правно основание да го направи собственик. Този извод е направен въз основа на следните приети за установени факти: Дворно място с площ от 500 кв. м. е било придобито от И. Р. през 1956 г. Имотът е бил урегулиран в парцел ХVІІІ-208 в кв. 196, по плана на [населено място], м. Л. и е бил застроен с жилищна сграда. През 1972 г. И. Р. е дарил на сина си А. И. Р. 1/3 ид. ч. от първия етаж от построената в имота къща и дворното място (н. а. № 84/1972 г.). Същата година с нот. акт № 143 е дарил на сина си С. И. Р. ¼ ид. ч. от дворното място, без постройките в него. Наследодателят И. Р. е починал през 1974 г. и оставил за наследници синовете А. Р. и С. Р. и дъщеря Ц. С., която е починала през 1983 г. и оставила за наследници касаторите, нейни низходящи, ищци по иска. С влязло в сила решение от 19.12.1984 г., постановено по гр. д. № 4181/1983 г., Софийски градски съд е допусната делба между наследниците на И. С. Р. на дворното място и първия етаж от двуетажната сграда, застроена на площ от 76.20 кв. м. при квоти за касаторите, като наследници на Ц. С. общо 5/36 ид ч., за А. Р. 17/36 ид. ч. и за С. Р. – 14/36 ид. ч. Квотите на страните са определени след като съдът е уважил предявения от ищците, наследници на Ц. С. искове за възстановяване на запазените за наследодателката им части от наследството, накърнени с извършените дарения. През 1996 г. А. И. Р. се е снабдил с констативен нот. акт № 180, т. ХІV, н. д. № 1401/1996 г. като се е позовал на дарение, наследство и давност, за собственост на първия етаж от сградата и ½ ид. ч. от дворното място. През 2003 г. той и съпругата му С. Р. са се снабдили с нот. акт № 196, т. І, н. д. № 156/2003 г., съставен по реда на обстоятелствената проверка, за собственост на таванския етаж от сградата и ¾ ид. ч. от дворното място. С договор за дарение от 27.06.2003 г., за който е съставен н. а. № 70, т. І, по н. д. № 61/2003 г., А. И. Р. и съпругата му С. Т. Р. даряват на сина си И. А. Р. ¼ ид. ч. от дворното място съставлявало УПИ ХVІІІ-208 в кв. 196 по плана от 1994 г. за [населено място], местността „Л. – ІІ част”и първия етаж от жилищната сграда. Също с договор за дарение № 71, т. 1, н. дело № 62/2003 г. са дарили на сина си А. А. Р. 1/4 ид. ч. от дворното място, което се установява по косвен път от описаните документи в нот. акт за суперфиция от 01.10.2004 г. След проведена процедура за частично изменение на плана за имот пл. № 208 и съседния пл. № 209 е бил отреден един парцел ХVІІІ- 208,209 в кв. 196 по плана на [населено място] . На 01.10.2004 г. между А. И. Р., съпругата му С. Р. и синовете му А. А. Р. и И. А. Р. и другите съсобствениците на новообразувания урегулиран поземлен имот и „С. Д. І” Е. е сключен договор за отстъпване право на строеж срещу задължение за построяване на пететажна сграда, като съсобствениците на терена са си запазили и взаимно учредили право на строеж за конкретни обекти в сградата, съгласно одобрения архитектурен проект. Уговорено е за А. А. Р. да бъдат построени апартамент № 14, магазин № 8 и гараж № 5, а за И. А. Р. апартамент № 20, магазин № 5 и гараж № 3. Отстъпеното право на строеж е реализирано през 2006 г. и сградата въведена в експлоатация на 06.07.2006 г., за което е издадено разрешение за ползване № ДК-07-250 от същата дата. Няма спор между страните за това, че ответникът е във владение на имотите, за които е запазил и му е било учредено право на строеж. През 2005 г. е починал А. И. Р. и оставил за наследници съпруга и синовете му И. А. Р. и А. А. Р.. През 2007 г. касаторите са предявили срещу наследниците на А. И. Р. иск по чл. 197, ал. 1 ГПК (отм.) за установяване по отношение на тях, че са собственици по наследяване на 5/36 ид. ч. от УПИ ХVІІІ-208 в кв. 196 по плана на [населено място]. С решение от 08.04.2011 г. по гр. д. № 12905/2010 г. на СГС искът е уважен като е признато за установено, че ищците са собственици на 5/36 ид. ч. от УПИ ХVІІІ-208 в кв. 196 по плана на [населено място], който е част от УПИ ХVІІІ-208, 209 в кв. 196 по плана на [населено място]. След преценка на така установените факти съдът е направил извод, че ответникът е бил добросъвестен владелец на обектите в сграда, за които си е запазил и му е било учредено право на строеж. При сключване на договора за дарение не се установява да е знаел, че праводателите му не са собственици на дарените му права, поради което е бил добросъвестен владелец. Такива факти не са установени и при сключване на договора за отстъпване на право на строеж. Осъществяваното от него владение върху обектите в сградата, за които си е запазил правото на собственост не е било спряно с предявяване на установителния иск за собственост върху дворното място през 2007 г., тъй като този иск няма за предмет обектите в построената в имота сграда. Владението е било добросъвестно и след изтичане на кратката придобивна давност за времето от 06.07.2006 г. до 06.07.2011 г., той е придобил правото на собственост върху тях на оригинерно основание. От това е направен извод за неоснователност на предявения на 17.10.2012 г. иск за делба на тези обекти. Изводът на съда, че ищците не се легитимират като съсобственици на описаните в исковата молба имоти е обоснован. Отстъпеното от ответника право на строеж е в обема на придобитото с договора за дарение право на собственост върху идеална част от имота. При сключване на договора за дарение, ответникът не е знаел, че праводателите му не се легитимират като собственици и на правата в имота, които е имала наследодателката на ищците Ц. С.. Предявеният от ищците установителен иск за собственост на 5/36 ид. ч. от имот пл. № 208, за който към 2007 г., когато е предявен иска, заедно с имот пл. № 290 е бил отреден общ УПИ ХVІІІ-208, 290 в кв. 196 по плана на [населено място], не го прави недобросъвестен владелец, тъй като добросъвестността следва да е налице към момента на възникване на правното основание – чл. 70, ал.1 ЗС. Предявяването на иска има за последица спиране течението на давността за придобиване на вещни права върху терена, но не и спиране течението на давностния срок по отношение на обектите във вече построената сграда. Не се са били предмет на иска. В тежест на ищците е било да установят, че ответникът не е бил добросъвестен и при сключване на договора за отстъпване право на строеж, за което те не са ангажирали доказателства и не са установили този факт по делото. След реализирането на отстъпеното от него право на строеж и съответно учреденото му, ответникът И. А. Р. е станал собственик на имотите, предмет на иска, по силата на трансформацията на правото на строеж в право на собственост върху конкретни обекти до размера на придобитите с договора за дарение права и на основание осъществявано добросъвестно владение върху останалата част тях. Съобразно това извод на съда, че ответникът се легитимира като изключителен собственик на имотите, дела на които се иска, съответства на установените факти по делото. При проверка на решението не се установи да са налице поддържаните основания за касирането му, поради което касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение като се потвърди въззивното решение. При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторите ще бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация И. А. Р. направените от него разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установен с договор за правна помощ от 30.03.2015 г. сключен с адвокати Р. П. и М. Е., възлизащи на сумата 750.00 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 105 от 05.01.2015 г. по гр. д. № 6948/2014 г. Софийски градски съд, ІІ-А с-в. ОСЪЖДА Г. Х. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], [жилищен адрес] И. Х. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], [жилищен адрес] и А. Х. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на И. А. Р., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] сумата 750.00 (седемстотин и петдесет) лева разноски за касационното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: