Ключови фрази

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 250

гр. София, 10.05.2022 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение в закрито заседание на 06 април, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА


като изслуша докладваното от Боян Балевски търговско дело №1387/21 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Й. Н. Г. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №10223 от 09.03.2021 г. на Софийски апелативен съд, ГК по в.гр.д. №2042/2020 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 15.12.2019 г. по гр.д. № 13 062/2019 г. на СГС, 1 ГО, 2-ри с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗД „Бул Инс“ АД-София за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между уважената част от 35 000 лева до размер от 70 000 лева за претърпени болки и страдания от ищеца в следствие на настъпило на 21.02.2015 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / и за разликата между присъдените 1499,50 лева- и 2 999 лева-имуществени вреди.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение-съдът необосновано е приел наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД от страна на ищеца в обем на 50 на сто от понесените вреди.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК и очевидна неправилност-чл.280 ал.2,пр. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в отговора на същата счита същата за неоснователна. Предявява насрещна КЖ при условията на чл.287 ал.2 ГПК срещу същото въззивно решение , в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частите, с които предявените претенции са били уважени. Позовава се на необосновано висок размер на присъденото обезщетение и на недопустимост, с оглед данни за заболявания на пострадалия ищец от хроничен етилизъм и епилепсия.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят-ответник по иска, сочи, че правните въпроси от значение за спора/ определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост / са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК и недопустимост -чл.280 ал.2 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност относно необоснавано високия размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения в мотивите на обжалвания пред ВКС акт:
На 21.02.2017 г., рано сутринта, ищецът Г. – пътник в лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. Н 5064 ВВ , е увреден телесно при ПТП, причинено по вина на водача на автомобила. Виновното противоправно поведение на водача К. В. е установено с влязъл в сила съдебен акт, постановено по НОХД № 5123/2019 г. по описа на Варненския районен съд. По делото не се спори, че лекият автомобил, управляван от виновния водач е бил валидно застрахован срещу риск „гражданска отговорност“ в „Бул инс“ АД. Към момента на ПТП водачът на МПС е бил с 2,34 %о концентрация на алкохол в кръвта. Не се спори също, че за лечението си ищецът е заплатил 2 999 лева за медицинско изделие за гръбначна стабилизация, която сума същият претендира като имуществена вреда.
Допуснатият свидетел В. е разказал пред съда, че пострадалият е бил приет в болницата в тежко състояние – със счупен прешлен на гръбнака и там бил опериран. Същият го обслужвал, както в болницата, така и след изписването му. След операцията се раздвижил трудно, движенията му са ограничени, защото три прешлена са хванати в едно тяло. Болките в гръбнака били „ужасни“, продължили 4-5 месеца. Понастоящем не можел да си намери работа. В момента е пенсионер по болест с 50 % инвалидност. Чувствал се „отчаян и стресиран“, приемал обезболяващи лекарства. От данните по съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице– специалист неврохирург, ищецът е получил: клиновидно-компресионна фрактура на тялото на девети гръден прешлен с лека дислокация на фрагментите; контузия на гръдния кош. В болницта му е било проведено 7-дневно лечение. Извършена е била транспедикуларна стабилизация на увредения гръбначен сегмент с 4 винта и 2 пръчки – под обща интубационна анестезия. Изписан е с клинично подобрение, без отпадна неврологична симптоматика. Травмата на гръбначния стълб е причинила трайно затруднение на движенията на тялото до 10-12 месеца. Възстановителният период при подобни фрактури продължава до 12-18 месеца при липса на усложнения. Контузията на гръдния кош е причинила болки и страдания до 30 дни. В представената медицинска документация, съставена в началото на 2019 г., са описани продължаващи следоперативно болки в гърба; оплаквания от болки и слабост в дясната подбедрица и ходило; силно ограничени и болезнени активни движения в гръдния отдел на гръбначния стълб; ограничено задно сгъване на дясното ходило; намалена сетивност в зоната на нервус фибуларис вдясно. При направената рентгенография на гръдните прешлени е установено значително снишаване на тялото на счупения прешлен. С експертно решение на ТЕЛК от 18.02.2019 г., за срок от 3 години на ищеца е определена 50 % загуба на работоспособност. Освен заради травматичните увреждания, ТЕЛК е определила неработоспособността и поради наличие на епилепсия, както и психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол – абстинентно състояние. Пред въззивната инстанция е допусната допълнителна медицинска експертиза според данните от която , в периода 29.07. - 03.08.2020 г. ищецът е бил на болнично лечение в МБАЛ – Шумен, отделение по нервни болести. Описани са оплаквания от постоянни болки и скованост в гърба, принудително привеждане, затруднена походка, тръпнене на краката, слабост в дясното ходило. След извършените изследвания е поставена диагноза „други спондилози с радикулопатия-гръдно-поясен отдел“. От извършените актуални образни изследвания на гръбначния стълб е установена напреднала деформация на тялото на 9-ти гръден прешлен със снишаване на вертикалния размер на прешленовото тяло. Лечението е продължило медикаментозно, с физиотерапия и лечебна физкултура до 10.08.2020 г. Според експерта., описаните здравословни проблеми, след месец януари 2019 г. и прогресивно нарастващи до момента, са пряка последица от травмите, получени при процесното ПТП. Тези промени ще се усложняват с времето и напредването на възрастта, възможно е също така да се утежни неврологичната симптоматика в долните крайници. В допълнителното заключение е посочено също, че възстановителният период при подобни увреждания е до 12-18 месеца, но при ищеца този средностатистически срок е удължен с години. Експертът е заявил, че не може да се ангажира с точните причини за неблагоприятното протичане на оздравителния процес, но във всеки случай от значение са наличната остеопороза и алкохолната зависимост. В съдебно заседание пред въззивния съд същият е пояснил, че горните оплаквания са документирани 2 години след травмата и няма медицинска документация за това, какво е било състоянието на ищеца в този период. Относно алкохолната зависимост отново заявява, че тя несъмнено оказва влияние върху оздравителния процес, но не може да се каже категорично, в какъв процент алкохолната болест се отразява върху неврологичната симптоматика. Обяснява, че алкохолната полиневропатия се изразява в изтръпване на долните крайници, но към момента на инцидента не е документирана такава симптоматика, въпреки че ищецът е алкохолик от дълги години, лекуван е и като епилептик. С оглед така установените факти , въззивният съдебен състав и приел , че справедливото обезщетение е 70 000 лева.

Относно размера на съпричиняването, съдът е приел, че ищецът е допринесъл за уврежданията си в равна степен с водача на автомобила. Позовал се е на признание на ищеца, дадено пред органа на досъдебното производство, че заедно с водача на катастрофиралия автомобил започнали през нощта да пият водка и , след което решили да се разхождат с автомобила . Ето защо, според въззивния съд, като е приел да пътува с водач на автомобил, с когото заедно са консумирали концентриран алкохол, ищецът е допринесъл в равна степен с делинквента за настъпване на вредите. По изложените съображения приетите за доказани размери на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди са редуцирани с 50 на сто.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които се свеждат до критериите при определяне на размера на съпричиняването по чл.51 ал.2 ЗЗД за настъпилите вреди на самия пострадал в хипотезата на знание за употреба от страна на водача на алкохолни напитки и съгласието на увредения да участва като пътник в автомобил управляван от такъв водач. Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителна практика на ВКС и посочените решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК.

С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация , съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК-проверка за противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ТР1/2014 -т.7 на ОСТК по въпроса за критериите при определяне на размера на съпричиняването по чл.51 ал.2 ЗЗД на настъпилите вреди за самия пострадал в хипотезата на знание на същия за употреба от страна на водача на МПС на алкохолни напитки и съгласието да участва като пътник в автомобил управляван от такъв водач. Касаторът-ищец е освободен от внасяне държава такса,съгласно чл.83 ал.1, т.4 ГПК.

По насрещната КЖ на ответното застрахователно дружество в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частите, с които предявените претенции са били уважени, настоящият състав на ВКС, Първо т.о. намира , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по следните съображения:

Касаторът по насрещната КЖ се позовава на това, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, въззивният съд не е взел в предвид всички обстоятелства за това по смисъла на ППВС 4/68 и не е обсъдил всички доводи, което видно от гореизложените съображения във възпроизведените мотиви на обжалваното въззивно решение не е налице. Изложени са много подробно съображенията на съда по отношение на вида и размера на понесенените неимуществени вреди-болки и страдания, техния вид и неблагоприятните прогнози, взета е в предвид и възрастта на пострадалия и т.н. Ето защо по така наведеното основание не е налице предпоставката, нито по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, нито сочената очевидна неправилност.
По основанието за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.2 ГПК- недопустимост на въззивното решение, с оглед данни за заболявания на пострадалия ищец : хроничен етилизъм/ акохолна зависимост/ и епилепсия, което, според касатора-ответник, води до съмнения в надлежното упълномощаване на процесуалния пълномощник и сезирането на съда с процесните искови претенции: Настоящият състав на ВКС, отчитайки липсата на по-рано наведени в производството пред инстанциите по същество възражения в тази насока и на данни за съответното поставяне под ограничено или пълно запрещение на ищеца и въобще- за неговата недееспособност, счита, че не е налице установен порок в сезирането на съдилищата с ИМ, съответно -не е налице недопустимост на решението на въззивния съд. По тези съображения и не следва да се допуска касационно обжалване по насрещната КЖ.
С оглед изложеното, съдът




О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№10223 от 09.03.2021 г. на Софийски апелативен съд, ГК по в.гр.д. №2042/2020 г., по КЖ от страна на пълномощника на Й. Н. Г. ЕГН: [ЕГН] в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 15.12.2019 г. по гр.д. № 13 062/2019 г. на СГС, 1 ГО, 2-ри с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗД „Бул Инс“ АД-София за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между уважената част от 35 000 лева до размер от 70 000 лева за претърпени болки и страдания от ищеца в следствие на настъпило на 21.02.2015 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / и за разликата между присъдените 1499,50 лева- и 2 999 лева-имуществени вреди.
Касаторът Й. Н. Г. не дължи внасяне държава такса, съгласно чл.83 ал.1, т.4 ГПК.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение в обжалваната с насрещна КЖ от страна на ЗД „Бул Инс“ АД-София част.

Делото да се докладва на председателя на Първо т.о. на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.