10 Р Е Ш Е Н И Е № 50110 гр. София, 04.10.2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1524 по описа за 2021г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца И. Н. Н. чрез процесуален представител адвокат Я. С. срещу решение № 10302 от 06.04.2021г. по гр. дело № 1111/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав в частта, с която е потвърдено решение № 8017 от 26.11.2019г. по гр. дело № 11159/2016г. на Софийски градски съд, I-12 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Н. Н. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв. заедно със законната лихва. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че за неимуществените вреди не са събрани гласни доказателства, като не е отчел, че в първоинстанционното производство в съдебно заседание на 22.11.2018г. е разпитан свидетел. Касаторът релевира доводи, че съдебният състав е определил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, несъответстващ на критериите на чл. 52 ЗЗД, на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и на търпените от ищеца морални вреди. Счита, че въззивният съд формално е маркирал част от критериите по прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективни съществуващи факти, в резултат на което не е определил правилно размера на необходимата и достатъчна сума за репариране на причинените морални вреди на касатора. Поддържа, че не са изложени мотиви, не е направен задълбочен анализ на всички доказателства по делото и не е отчетен установеният лимит към дата на ПТП 10 000 000 лв. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част и ответникът да бъде осъден да заплати останалата част от обезщетението над присъдените 100 000 лв. до 150 000 лв. заедно със законната лихва, считано от 04.04.2015г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски за трите съдебни производства. Ответникът „ЗД „Бул инс““ АД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат М. Г. оспорва касационната жалба, поддържа становище за правилност на обжалваното решение, тъй като е съобразено с материалните и процесуалните законови изисквания и е обосновано. Излага доводи, че определеното обезщетение в размер 100 000 лв. се явява справедливо и обосновано по размер и изцяло съответства на принципа на справедливост и чл. 52 ЗЗД. Поддържа също, че починалият с действията си е допринесъл в голяма степен за настъпване на вредоносния разултат. Ответникът моли въззивното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените в касационното производство разноски. С определение № 261 от 28.04.2022г. по т. дело № 1524/2021г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните материалноправни въпроси, относими към прилагане на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди: 1. Koи обстоятелства следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер /чл. 52 ЗЗД/ обезщетение за неимуществени вреди? 2. Следва ли при определяне на обезщетението съдът да се съобрази с лимита на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, който отразява промените в икономическите условия? Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 от ПЗР на КЗ /отм./ и обществено-икономическите и социални условия в страната? 3. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? 4. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въз основа на влязлата в сила присъда и заключението на съдебната автотехническа експертиза въззивният съд е приел, че процесното ПТП е станало в платното за движение на праводателя на ищеца, по вина на водача на другия участник в катастрофата, който е напуснал платното си за движение и е навлязъл в насрещното платно. Ударът е бил предно-ляво ексцентричен, под въздействие на кинетичната енергия от сблъсъка предната част на колата се е деформирала, части от купето са навлезли навътре, а задната част на колата се е качила върху предпазната мантинела. За да направи извод за неоснователност на възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради непоставен предпазен колан, съдебният състав се е аргументирал с невъзможността обезопасителният колан да предпази тялото от въздействието на инерционните сили върху вътрешните органи и травматичната им увреда /кръвоизлив в гръдната кухина с излив на 500 мл. - кръв в дясната гръдна половина, кръвоизлив под капсулата на черния дроб, разкъсване на слезката, кръвоизлив в коремната кухина/, предвид естеството и силата на удара и степента на деформиране на купето на лекия автомобил. Въззивната инстанция е приела, че за определяне размера на обезщетението не са събрани гласни доказателства. За да направи извод, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер 100 000 лв. не е завишено, съдебният състав се е аргументирал с обстоятелството, че вредите на ищеца са обичайни за описаната степен на родство към конкретния момент на произшествието /ищецът и загиналият му баща са били в добра бащино-синовна връзка/ и е съобразил, че ищецът е пълнолетен, със собствени деца, респективно отчел е, че има личен живот. Въз основа на заключението на съдебно-психиатричната експертиза е констатирал, че ищецът е преживял остра стресова реакция, последвана от тревожно-хиподепресивни оплаквания, които постепенно са отзвучали, и е установил наличието на проява на нормалпсихологична реакция на траур. Въззивният съд е съобразил, че психиатричната експертиза е изготвена след тестуване на освидетелствания и същата се основава на снета от него анамнеза и негови твърдения. Посочил е, че липсват незаинтересовани показания за интензивността и степента на страданията на ищеца и за тяхната продължителност. По материалноправните въпроси относно прилагане на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД: Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г. в ППВС 4/25.05.1961г., ППВС № 4/23.12.1968г. и множество решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК /решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 128/22.10.2015г. по т. д. № 1948/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 179/29.01.2016г. по т. д. № 2143/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 15/12.02.2018г. по т. д. № 1423/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 97/24.06.2019г. по т. д. № 2301/2018г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/, която настоящият съдебен състав напълно споделя, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди и свързаните с тях болки и страдания е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС в постановленията общи критерии – момент на причиняване на уврежданията, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Съдът е длъжен да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. За да установи правнорелевантните факти и обстоятелства и приложи критерия за „справедливост“, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания и поддържаното становище в отговора на въззивната жалба всички събрани относими, допустими и представени своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В константната практика на ВКС /решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о, решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 189/04.07.2012г. по т. д. № 634/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012г. по т. д. № 60/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други съдебни актове/ е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с чл. 266 КЗ /отм./. Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25 000 лв. за всяко събитие са достигнали до 2 000 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 10 000 000 лева – при две и повече пострадали лица. Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития по чл. 266 КЗ /отм./ следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По правилността на решението: При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно и в противоречие с константната практика на ВКС въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Съдебният състав не е съобразил в пълна степен установените по делото обстоятелства, релевантни към вида и обема на търпените от ищеца вреди в резултат на внезапната смърт на неговия баща, не е отчел в достатъчна степен негативните за ищеца последици в емоционален и психологичен план и претърпяното страдание от загубата на неговия баща. Въззивната инстанция е допуснала нарушение на последователната практика на касационната инстанция за определянето на критерия за справедливост и от икономическата конюнктура в страната, чийто ориентир са и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. С касационната жалба са въведени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на показанията на разпитания в първоинстанционното производство в съдебно заседание на 22.11.2018г. свидетел, които касационната инстанция намира за основателни. Неправилно въззивната инстанция е посочила, че за определяне на размера на обезщетението не са събрани гласни доказателства и че липсват незаинтересовани показания за интензивността и степента на страданията на ищеца и тяхната продължителност. Видно от показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел И. Г. Й., ищецът е живеел със съпругата си и баща си заедно в една къща и са били сплотено и щастливо семейство. Ищецът И. Н. е понесъл доста тежко смъртта на баща си, след което се променил и станал затворен. Настоящият съдебен състав възприема посочените свидетелски показания като обективни и ги преценява като незаинтересовани, тъй като свидетелят има непосредствени впечатления от отношенията между ищеца и баща му и състоянието на ищеца към момента на смъртта на починалия Н. Н. и след това и свидетелят не е от категорията на лицата, посочени в чл. 172 ГПК. И. Н. Н. и И. Г. Й. са приятели от детските си години и липсват данни за заинтересованост на разпитания свидетел. За определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди следва да бъдат съобразени съществувалите между ищеца и неговия баща отношения на обич и привързаност, да бъде отчетена тяхната възраст - към датата на настъпване на процесното ПТП и смъртта Н. Н. е бил здрав, на 64 г., а ищецът – на 36 г. Обстоятелствата, че ищецът се е върнал към обичайните си задължения, че е пълнолетен и има свои деца са релевантни към определяне на размера на претендираното обезщетение, както е преценил въззивният съд, но следва да бъдат преценени заедно с всички останали общи и специфични правнорелевантни факти. Преживяната от ищеца остра стресова реакция при узнаване факта за смъртта на баща си, последвана от тревожно-хиподепресивни оплаквания, които постепенно са отзвучали, и липсата на данни за психично заболяване на ищеца се установява от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, което в тази насока е обсъдено от въззивната инстанция. От заключението на посочената експертиза обаче се установява също, че в психологичен план ищецът преживява тъга, болка, чувство на безсилие пред обстоятелствата, които причиняват неговия субективен дискомфорт, като тези психологични последици с времето ще затихват. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдебният състав не е съобразил, че към момента на изготвяне на заключението на съдебно-психиатричната експертиза и постановяване на решението посочените от вещо лице д-р Е. Мутафчийска психологични последици все още не са затихнали. Посочените факти, които в съвкупността си формират съдържанието на понятието „справедливост“, мотивират настоящия съдебен състав да приеме за основателни поддържаните в касационната жалба оплаквания, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищеца като пряка последица от смъртта на неговия баща, е определен в нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и не удовлетворява предвидения в закона критерий за справедливост. Преценявайки конкретните доказателства в тяхната взаимна връзка и съобразявайки указаните в ППВС № 4/1968г. и многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, отчитайки нивата на застрахователно покритие и обществено-икономическите условия към м. март 2016г., настоящият състав на ВКС приема, че доколкото неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване на ищеца ще бъде постигнато с определяне на обезщетение в размер общо 120 000 лв. Поради изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Н. Н. срещу „ЗД „Бул Инс““ АД иск за разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв. и вместо това ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца допълнително обезщетение в размер 20 000 лв. заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 04.03.2016г. до окончателното й плащане. В частта, с която решението на СГС е потвърдено в останалата отхвърлителна част за разликата над 120 000 лв. до предявения размер 150 000 лв., въззивният съдебен акт е правилен, поради което следва да бъде оставен в сила. По разноските: С оглед изхода на спора и отхвърлената част на иска дължимите разноски на ответното застрахователно дружество за първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК са в размер общо 1 278 лв. /1 218 лв. - адвокатско възнаграждение; 60 лв. – възнаграждение за вещо лице/. Настоящият съдебен състав съобразява, че първоинстанционният съд е приел възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника за основателно и е редуцирал възнаграждението до сумата 6 090 лв., поради което е осъдил ищеца да заплати разноски общо в размер 2 130 лв. /2 030 лв. – адвокатско възнаграждение; 100 лв. – възнаграждение за вещо лице/. Ответникът не е подал молба за изменение на решението на СГС в частта за разноските по чл. 248 ГПК, поради което настоящият съдебен състав е обвързан с определения от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство. Поради изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на СГС в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата над 1 278 лв. до присъдените 2 130 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът трябва да заплати държавна такса в размер 830 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора направените разноски за първоинстанционното производство в размер 73 лв., както и на адвокат Я. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер общо 2 767,60 лв., от която сума 974,40 лв. – за касационното производство, 974,40 лв. – за въззивното производство и 818,80 лв. - за първоинстанционното производство, предвид присъдените 3 530 лв. Дължимото адвокатско възнаграждение за касационното и за въззивното производство поотделно е изчислено въз основа на обжалваемия от ищеца правен интерес, при определен минимален размер 2 436 лв. /2 030 лв. + 406 лв. ДДС/ и съразмерно на уважената част от жалбите. Дължимото адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е изчислено въз основа на размера на предявения иск, при определен минимален размер 5 436 лв. /4 530 лв. + 906 лв. ДДС/ и съразмерно на уважената част от иска. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът трябва да заплати на ответника направените от него разноски за касационното производство съразмерно на отхвърлената част от иска, респективно неоснователната част от касационната жалба. Предвид направеното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и действителната правна и фактическа сложност на спора, настоящият съдебен състав счита, че ищецът трябва да заплати на ответника сума в размер 1 461, 60 лв. – платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Адвокатското възнаграждение е редуцирано до минималния размер съобразно обжалваемия от касатора интерес – общо 2 436 лв. /2 030 лв. + 406 лв. ДДС/ и присъдено съразмерно на отхвърлената част от иска. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховвния касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 10302 от 06.04.2021г. по гр. дело № 1111/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав в частта, с която е потвърдено решение № 8017 от 26.11.2019г. по гр. дело № 11159/2016г. на Софийски градски съд, I-12 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Н. Н. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв. заедно със законната лихва и И. Н. Н. е осъден да заплати на „ЗД „Бул Инс““ АД сумата над 1 278 лв. до присъдените 2 130 лв. – съдебни разноски, и вместо това постановява: ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК [ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на И. Н. Н. с ЕГН [ЕГН], [населено място], ж. к. Бонония, [жилищен адрес] на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сума в размер 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. И. Н., настъпила на 04.03.2016г. вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на Г. Т. К. при управление на лек автомобил марка „Джип“, модел „Гранд Чероки“ с ДК № СВ 88-55 АМ по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2016г. до окончателното изплащане на посочената сума, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 73 лв. /седемдесет и три лева/ - съдебни разноски за първоинстанционното производство. ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК [ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адвокат Я. В. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сума в размер общо 2 767,60 лв. /две хиляди седемстотин шестдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ - адвокатско възнаграждение за трите инстанционни производства с включен ДДС. ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК [ЕИК], [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд на Република България на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сума в размер 830 лв. /осемстотин и тридесет лева/ - държавна такса. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10302 от 06.04.2021г. по гр. дело № 1111/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА И. Н. Н. с ЕГН [ЕГН], [населено място], ж. к. Бонония, [жилищен адрес] да заплати на „ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК [ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 1 461, 60 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и един лева и шестдесет стотинки/ – платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.