Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
гр. София, 01.08.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 05 май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 39 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата Й. С. Д., чрез адв.Й. П. срещу решение № 477/27.10.2010 г. по в. гр. дело № 792/2010 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение № 1491/22.07.2010 г. по гр.дело № 1592/2010 г. на Плевенския районен съд и вместо отменената част е допуснато да се извърши съдебна делба между Р. Д. Д., М. Д. Б. и Й. С. Д. върху недвижимия имот, находящ се в [населено място], обл.П. – УПИ * в кв.* по плана на селото с площ от 1000 кв.м., заедно жилищната сграда, лятна кухня и второстепенна стопанска сграда, като от допуснатия до делба се образуват 12 равни дяла от които пет дяла за М. Д. Б., 5 дяла за Р. Д. Д. и 2 дяла за Й. С. Д.. Жалбоподателката поддържа основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
Ответниците по касационната жалба Р. Д. Д. и М. Д. Б., чрез адв.С.Г. в писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК и в с.з. са изразили становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
С определение № 193/23.02.2011 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос за правомощията на въззивната инстанция да събира доказателства.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници по закон на Д. Б. Д. б.ж. на [населено място], починал на 19.06.2008 г. Жалбоподателката Й. С. Д. е съпруга от втори брак, а ответниците по жалбата са дъщери на наследодателя от първия му брак с Е. И. Д. починала на 20.06.1975 г. Прието е, че общият наследодател и първата му съпруга са притежавали правото на собственост върху делбения имот с къща и стопански сгради. След смъртта на Е. Д. в имота останали да живеят общия наследодател и втората му съпруга.
Като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел за недоказано възражението на жалбоподателката-ответник по иска за делба да е придобила със съпруга си и наследодател Д. Д. съсобствените на ищците Ѕ ид. части от делбения имот на основание 10-годишно давностно владение. Прието е за неустановен факта жалбоподателката да е упражнявала владение върху целия имот с намерение да го свои само за себе си, съответно да е отблъснала владението на останалите съсобственици. Изводите съдът е направил като е обсъдил и показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели.
Прието е, че делбения имот, представляващ УПИ * в кв.* по плана на [населено място], П. община следва да се допусне до делба между страните по делото при делбени части по 5/12 ид.части за М. Б. и Р. Д., от които по ј ид.част по наследяване от майката Е. И. Д., починала през 1975 г. и по 1/6 ид.част по наследяване от наследодателя Д. Д., а жалбоподателката 2/12 ид.части по наследяване от Д. Д..
По правният въпрос по който е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК съдът приема следното:
При въззивното обжалване, уредено в действащия ГПК е въведена рестрикция в чл.266 ГПК за ползване на нови защитни средства пред тази инстанция, в които рамки се разпростират и правомощията на въззивния съд за събиране на доказателства. Според чл. 266, ал. 1 ГПК във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.
Установената забрана в чл.266,ал.1 ГПК е приложима за нови фактически твърдения и доказателства във въззивното производство, които страните са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Следователно по аргумент на противното в правомощията на въззивната инстанция е да събира доказателства, но само ако страните са посочили нови факти и са представили нови доказателства, които не са могли да ги посочат и представят в срок пред първата инстанция.
Новооткрити обстоятелства са такива, които са съществували при разглеждане на делото пред първата инстанция, но страната е била в обективна невъзможност да узнае за тяхното съществуване, въпреки положената дължима грижа, а не поради проявена от нея процесуална небрежност. В хипотезите при които обстоятелствата са били известни на страната и същата ги е твърдяла пред първата инстанция, но поради обективна невъзможност не е могла да узнае или да се снабди с доказателствата, които ги подкрепят също се включва в рамките на понятието новооткрити доказателства. Преценката дали фактите и доказателствата са новооткрити се извършва с оглед обективната невъзможност да бъдат посочени и представени в срок пред първата инстанция – т.е с оглед разпоредбите на чл.131,143, 144 и 147 ГПК, които предвиждат сроковете и при какви условия се посочват нови факти и събират нови доказателства пред тази инстанция. Крайният срок е приключване на съдебното дирене, но само ако страните не са могли своевременно да ги узнаят, посочат и представят в по - ранните етапи на производството.
В разпоредбите на чл.266,ал.2 ГПК са предвидени хипотези, при които въззивната инстанция може да събира доказателства при нови фактически твърдения и посочени и представени нови доказателства в последващ етап на производството след подаване на въззивната жалба. Допустимостта на посочване на нови факти и представяне на нови доказателства следва да се прецени с оглед възможността на страната да се позове на тях в по-късен момент след приключване на първоинстанционното производство – до подаване на въззивната жалба и в срока за отговор за противната страна/чл.266,ал.2,т.1 ГПК/ или нововъзникнали след подаване на жалбата и след изтичане на срока на писмения отговор обстоятелства и писмени доказателства/чл.266,ал.2,т.2 ГПК/.
В текста на чл.266,ал.3 ГПК са предвидени още една категория доказателства, които могат да се събират от въззивната инстанция. Това са тези, които погрешно не са били допуснати от първоинстанционния съд, поради съображения, че не са допустими, относими или необходими за изясняване на спора от фактическа страна. Когато преценката на първоинстанционния съд е погрешна, въззивният съд следва да ги допусне, за да ги съобрази при изводите си за основателност на иска.
В случаите, в които първоинстанционния съд погрешно е приел, че посочването на нов факт и представянето на ново доказателство, което го подкрепя или представянето само на ново доказателство е станало след сроковете по чл.143, 146 ГПК без да има извинителни причини, а страната установи, че е била в обективна невъзможност да се позове на тях възивният съд следва да ги допусне на основание текста на чл.266,ал.1 ГПК. В обратната хипотеза, ако след тези срокове са допуснати нови доказателства следва да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение, ако противната страна се позове в жалбата против допустимостта на доказателствата, същите са били ценени от съда и той е обосновал извода си за основателността на иска възоснова на тях. При тази хипотеза са касае до доказателства, които по закон са допустими за установяване на факти релевантни за спора и само несвоевременното им представяне при липса на извинителна причина за това е основание да не бъдат допуснати от първоинстанционния съд, ако последният ги е допуснал, с което е нарушил забраната, установена в чл.133 и чл.143,ал.2 ГПК те няма да бъдат обсъждани и ценени от въззивния съд заедно с останалия доказателствен материал по делото.
Съгласно разпоредбите на чл.267,ал.1 ГПК в закрито заседание въззивният съд проверява допустимостта на жалбите и се произнася по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. След проверката за редовността на въззивната жалба въззивният съд се произнася по допустимостта на новите доказателства, посочени от страните. Съдът следва да прецени дали те са допустими, относими и необходими за изясняване на спора. С оглед разпоредбите на чл.266,ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе дали не се нарушава забраната за посочване на нови факти и представяне на нови доказателства пред въззивния съд с оглед наличието на обективна невъзможност да бъдат своевременно узнати, посочени и представени пред първата инстанция. Относимостта на доказателствата следва да се прецени по отношение на новите факти, въведени във въззивното производство и твърдяните от страната пред първата инстанция.
Въззивният съд може да не събира доказателства, ако такива не са посочени в жалбата или писмения отговор и съответно до приключване на съдебното дирене или ако за представените такива е преценено, че са недопустими с оглед разпоредбите на чл.266,ал.1 и 2 ГПК. Въззивният съд следва да събира доказателства, когато такива са представени от страните във въззивното производство и не е нарушена забраната на чл.266,ал.1 и 2 ГПК, когато не са допуснати или не са събрани не по вина на страната от първоинстанционния съд и когато макар и да са събрани такива доказателства процесуалните действия на първоинстанционния съд са били опорочени – например поради ограничаване правото на участие на заинтересованата страна, която е засегната от допуснатото процесуално нарушение. При тази хипотеза, ако порочните процесуални действия включват събиране на доказателства въззивният съд следва да повтори тези действия, извършени пред първата инстанция без участието на страната – нередовно призована или неконституиран необходим другар в производството пред тази инстанция.
По основателността на касационната жалба:
С оглед на приетото по-горе съдът намира, че въззивният съд неправилно е събирал доказателства по искане на жалбоподателите-ищци – допуснал е до разпит двама свидетели К. К. И. и В. И. Б.. Неправилен е извода на съда, че първоинстанционния съд е допуснал процесуално нарушение, като не е отложил делото в съдебно заседание, проведено на 14.07.2010 г. по молба на ищцата Р. Д. Д., че ищците не са имали възможност да пояснят и допълнят исковата молба съгласно разпоредбите на чл.143,ал.2 ГПК. В настоящият случай са събирани доказателства от въззивния съд по искане на ищците-въззивници без да е налице хипотезата на чл.266,ал.3 ГПК. Допуснатото нарушение от въззивния съд не е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, тъй като необсъждане на показанията на разпитаните свидетели пред въззивния съд не променя изводите на съда за размера на делбените части на страните по делото. Извода на въззивния съд за неустановяване на възражението на жалбоподателката да е придобила със съпруга си съсобствените на ищците Ѕ ид.част от имота на основание давностно владение е обоснован освен с показанията на свидетелите, разпитани пред него и с оглед на всички останали събрани по делото доказателства. С оглед на тези доказателства съдът правилно е приел, че процесния имот е бил собственост в режим на СИО между общия наследодател Д. Д. и първата му съпруга и майка на ищците Е. Д., починала през 1975 г. След този момент ищците и наследодателя са придобили по наследство делбени части от имота както следва – по ј ид.част за всяка от ищците и 1/2 ид.част за наследодателя Д..
Установено е по делото, че през 1979 г. последният сключил граждански брак с ответницата-сега жалбоподател Й. Д.. Починал на 19.06.2008 г. При тези факти правилен е извода на съда, че делбените части на съделителите са както следва по 5/12 ид.части за М. Б. и Р. Д. и 2/12 ид.части за жалбоподателката Й. Д..
Като взема предвид изложеното съдът приема, че решението на въззивната инстанция, с което е отменено решението на районния съд и е постановено ново, с което е допусната съдебна делба на процесния имот между страните по делото при посочените делбени части е законосъобразно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по жалбата следва да се присъди сумата 150 лв. разноски по делото за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение № 477/27.10.2010 г. по в.гр.дело № 792/2010 г. на Плевенския окръжен съд.
Осъжда Й. С. Д. от [населено място], обл.П., [улица] да заплати на Р. Д. Д. от [населено място], [улица], вп.Б, ет.1,ап. № 4 и М. Д. Б. от [населено място],[жк], бл.412 А,, вх.А, ет.4,ап.12 сумата 150 лв. разноски по делото за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |