Решение по т.д. №1169/11на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 3 Р Е Ш Е Н И Е № 146 гр. София, 07.10.2011 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1169/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗАД [фирма]-С. срещу решение от 09.07.2010 г.на Софийски градски съд по гр.д. №7994/2010 г., с което е отменено решение от 18.03.2009 г. по гр.д. № 17316/2008 г. на СРС и е отхвърлен искът на касатора срещу Д. [фирма] за сумата от 19 907,80 лева , дължима по силата на договор за презастраховане от 07.01.2000 г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради неправилно приложение на материалния закон –основание за касация по чл.281 т.3 от ГПК. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че процесното вземане произтича от самото застрахователно събитие като правопораждащ факт и следователно погасителната давност за него започва да тече от датата на насъпване на последното. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, с което приема, че предявеният от ищеца в качеството му застраховател срещу риск „Гражданска отговорност” иск срещу ответното дружество като презастраховател на същия конкретен риск по конкретно застрахователно правоотношение е погасен по давност, решаващият съд се е основал на това, че с договора за презастраховане презастрахователят поема част от отговорността от настъпването на съответните рискове , за които отговаря самият застраховател. Направил е изводът, че след като основанието за ангажиране на отговорността на ответника като презастраховател е настъпването на самото застрахователно събитие-съответното ПТП, то и от датата на настъпването му става изискуемо процесното вземане на застрахователя към презастрахователя по договора за презастраховане сключен между тях. Доколкото от датата на настъпването на процесното ПТП: 22.03.2002 г. до датата на предявяване на иска: 16.05.2008 г. е изтекъл общият петгодишен давностен срок, то и вземането на застрахователя към презастрахователя е погасен по давност. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1, от ГПК по обуславящия правен въпрос: за основанието за възникване отговорността на презастрахователя, от кой момент възниква задължението на презастрахователя по договора за презастраховане и от кой момент започва да тече погасителната давност за това негово задължение. По така цитирания правен въпрос: С решение № 139/08.11.2010 г. по т.д. №74/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о. постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1, т.1 от ГПК , съгласно становището изразено в ТР№1/19.02.2010 г. на ОСГТК по тълк. дело №1/2009 г. е възприето, че за разлика на отговорността към третите лица , отговорността на презастрахователя към застрахователя се урежда от самия договор за презастраховане и възниква с факта на извършване на плащането от страна на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на застрахователното обезщетение на увреденото лице, откогато започва да тече и погасителната давност за вземането на застрахователя срещу презастрахователя, съобразно със съдържанието на договора между тях. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна. Страните не спорят, а и от съдържанието на самия договор за презастраховане сключен между страните по делото на 07.01.2000 г. и анекса към него от 23.05.2000 г. се установява, че ответното застрахователно дружество като презастраховател поема част от рисковете покрити по застрахователни правоотношения на ищеца-застраховател с трети лица срещу отстъпване на част от застрахователната премия. Установено е, че на 22.03.2002 г. е настъпило застрахователното събитие, покритието на гражданските вреди, от което е предмет на застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” в [фирма], отговорността, по което от своя страна е предмет на договора за презастраховане между застрахователя и презастрахователя / чл.10.1 от приложение №1 от 2002 г. към договора за презастраховане/. Съгласно анекс от 23.05.2000 г. ответникът –презастраховател поема 50 на сто на отговорността на застрахователя към увредените лица. В изпълнение на задължението си по застраховката „ГО” ищецът е заплатил на 25.04.2006 г. като обезщетение на наследници на загиналия в резултат на застрахователното събитие сумата от 25 000 лева-главница, 1 748,03 лева-разноски и 13 067,52 лева-изтекли лихви за забава или общо 39 815,55 лева, съгласно представеното пред въззивна инстанция удостоверение от СИС при СРС по изп.д. №542/06 1 отд., 2 уч-к.. При това положение и съобразно задължението поето от страна на ответното дружество като презастраховател по договора му с ищеца , презастрахователят дължи на застрахователя половината от горната сума на обезщетението, лихвите и съдебните разноски платени от последния на увреденото лице или 19 907 78 лева. Доколкото погасителната давност за това вземане на застрахователя спрямо презастрахователя започва да тече от датата на плащането/ 25.04.2006 г./, то петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД не изтекъл към датата на предявяване на иска-16.05.2008 г.. Следователно налице са наведените в касационната жалба оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, поради което и съгласно чл. 293 ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени и доколкото не се налагат нови съдопроизводствени действия ВКС следва по същество да уважи иска със законните последици. По отношение на разноските : Съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК във връзка с чл.81 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждения за един адвокат в производствата пред трите инстанции се заплащат от ответника, съобразно уважената част от исковете. Установява се размер на разноските пред трите инстанции в общ размер на 2018,36 лева. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 09.07.2010 г.на Софийски градски съд по гр.д. №7994/2010 г., с което е отменено решение от 18.03.2009 г. по гр.д. № 17316/2008 г. на СРС и е отхвърлен искът на ЗАД [фирма]-С. срещу Д. [фирма] за сумата от 19 907,80 лева , дължима по силата на договор за презастраховане от 07.01.2000 г.като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Д. [фирма]-гр. С. да заплати на ЗАД [фирма]-С. сумата от 19 907,80 лева , ведно със законната лихва от 16.05.2008 г. до окончателното плащане, дължима по силата на договор за презастраховане от 07.01.2000 г., както и разноските пред трите инстанции в общ размер на 2018,36 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.