3 Р Е Ш Е Н И Е № 344 гр. София, 26.09. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Юлия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1603 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290, ал. 1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. М. срещу въззивно решение № 158/10.06.2010 г. по гр. дело № 167/2010 г. на Хасковския окръжен съд (Х.), с което, при постановена отмяна на решение № 4/21.01.2010 г. по гр. дело № 308/2009 г. на Свиленградския районен съд (СвгрРС), жалбоподателят е осъден да заплати на И. Т. Ч. сумата 3 000 лв., получена на отпаднало основание, съгласно договор за покупко-продажба от 2004 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2008 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски за двете инстанции по делото в общ размер 1 100 лв. Ответникът по касационната жалба И. Т. Ч. я оспорва и претендира присъждане на разноските за касационното производство по делото. С определение № 521/06.04.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в частта му, с която предявеният иск е уважен за разликата над сумата 2 300 лв. до сумата 3 000 лв. и относно присъдените разноски – с оглед проверка процесуалната допустимост на тази част от въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при тази проверка намира следното: Предявеният по делото от ищеца И. Т. Ч. срещу ответника-касатор М. Н. М. паричен осъдителен иск е за сумата 3 000 лв. С решение № 12/26.01.2009 г. по гр. дело № 262/2008 г. на СвгрРС, искът е уважен частично – за сумата 2 300 лв. и е отхвърлен в останалата му част – за разликата до пълния му предявен размер от 3 000 лв. Това първоинстанционно решение е обжалвано само от ответника-касатор. По въззивната жалба на последния, с решение № 155/04.06.2009 г. по гр. дело № 200/2009 г. на Х., първоинстанционното решение № 12/26.01.2009 г. по гр. дело № 262/2008 г. на СвгрРС е обезсилено изцяло, като недопустимо – постановено по непредявен иск, и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по действително предявения иск. При новото разглеждане на делото, с посоченото и по-горе решение № 4/21.01.2010 г. по гр. дело № 308/2009 г. на СвгрРС, искът е отхвърлен изцяло – за пълния му предявен размер от 3 000 лв. Както вече беше посочено, с обжалваното пред касационната инстанция въззивно решение № 158/10.06.2010 г. по гр. дело № 167/2010 г. на Х., по въззивна жалба на ищеца последното първоинстанционно решение е отменено изцяло, като вместо това е постановено уважаването на иска изцяло – за пълния му предявен по делото размер от 3 000 лв. Първото първоинстанцинно решение № 12/26.01.2009 г. по гр. дело № 262/2008 г. на СвгрРС не е било обжалвано от ищеца – в отхвърлителната част, а само от ответника-касатор, който няма интерес от обжалването на същата тази част, с която е било постановено отхвърляне на предявения срещу него иск в частта за разликата над сумата 2 300 лв. до пълния предявен размер от 3 000 лв. Поради това в тази нейна част въззивната жалба на ответника-касатор е била процесуално недопустима. Тя обаче е била разгледана от въззивния съд и в тази й недопустима част, като постановеното по нея въззивно решение № 155/04.06.2009 г. по гр. дело № 200/2009 г. на Х., предвид чл. 269, изреч. 1, предл. 2, във вр. с чл. 267, ал. 1, изреч. 1, предл. 1 от ГПК, обективно също се явява процесуално недопустимо – в частта, с която първоинстанционното решение е било обезсилено в отхвърлителната му част. Процесуално недопустимите съдебни актове, обаче също влизат в сила. Поради това, като необжалвано от страните и валидно постановено, това първо въззивно решение по делото, макар и частично недопустимо, е влязло в сила изцяло – чл. 296, т. 2, предл. 1, алт. 2 от ГПК. С това висящността на целия иск – за пълния му предявен размер от 3 000 лв. се е запазила и при новото разглеждане на делото, – както пред първата, така и пред въззивната съдебни инстанции. Поради това, първоинстанционното решение № 4/21.01.2010 г. по гр. дело № 308/2009 г. на СвгрРС и обжалваното пред настоящата касационна инстанция въззивно решение № 158/10.06.2010 г. по гр. дело № 167/2010 г. на Х. не са постановени свръх петитум, респ. те са процесуално допустими изцяло, последното – и в допуснатата му до касационно обжалване част, с която предявеният по делото иск е уважен за разликата над сумата 2 300 лв. до сумата 3 000 лв., респ. и относно присъдените разноски по делото. От горното следва, че по отношение допуснатата до касационно обжалване част на въззивното решение не е налице хипотеза на процесуална недопустимост по чл. 293, ал. 4, предл. 2 от ГПК. Предвид това, че в случая касационното обжалване е допуснато по реда на чл. 288 от ГПК единствено с оглед проверка процесуалната допустимост на посочената част от обжалваното въззивно решение, но не и по формулираните от касатора правни въпроси, свързани с оплакванията му за неправилност на обжалваното въззивно решение, то такава проверка за правилността му - по чл. 290, ал. 2 от ГПК не следва да се извършва (в този смисъл е и т. 1, изреч. 4 – in fine от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед на това, на основание чл. 293, ал. 1, предл. 1 от ГПК, въззивното решение следва да бъде оставено в сила в допуснатата до касационно обжалване негова част. Предвид крайния изход на производството по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът-касатор дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство по делото, а именно – сумата 400 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 158/10.06.2010 г., постановено по гр. дело № 167/2010 г. на Хасковския окръжен съд, в допуснатата до касационно обжалване част, с която предявеният по делото иск на И. Т. Ч. срещу М. Н. М. е уважен за разликата над сумата 2 300 лв. до сумата 3 000 лв. и относно присъдените разноски в размер 1 100 лв.; ОСЪЖДА М. Н. М. да заплати на И. Т. Ч. сумата 400 лв. – разноски за касационното производство по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.