Р Е Ш Е Н И Е   № 38   София, 26.03.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о.,  в съдебно заседание на  22 март две хиляди и десета  година,  в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров                                ЧЛЕНОВЕ:     Елеонора Чаначева                                                           Емил Марков                                                                                при участието на секретаря  Н. Такева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от  съдията Никола Хитров т. дело № 64/ 2010 година Производството е по реда на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молба на. Л. П. АД-П. за отмяна на влязлото в сила решение № 533/13.11.2008 г. по гр.д. № 1097/2007 г. на Пловдивски АС, с което се оставя в сила решение № 159/18.07.2007 г. по т.д. № 12/2005 г. на Пловдивски ОС, с което молителят е осъден да заплати на ГД Г. въздухоплавателна администрация-София сумите: 233 493 лв. главница ведно със законната лихва, 166 454.67 лв. мораторна лихва, както и разноски. Оставено е без разглеждане възражението на молителя за прихващане със суми от разходи за осъществяване функциите на летищната администрация за процесния период. С молбата за отмяна са представени заповед № 3/20.07.2009 г. за инвентаризация в счетоводния архив на молителя и вътрешно нареждане с дата 20.01.2000 г. от изп.директор до гл.счетоводител на молителя “да задържи сумата 233 499 лв. дължима за периода 1.01-25.10.1999 г. и непреведена на ГД ГВА от получени летищни такси, която да бъде използувана за покриване на разходите по извършената летищна дейност за същия период”. Ответникът по молбата за отмяна ГД Г. въздухоплавателна администрация е подал отговор, че същата е неоснователна и моли да се остави без уважение. В писменото си становище претендира юрисконсултско възнаграждение. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Молителят твърди, че вътрешното нареждане на неговия изп.директор е открито при инвентаризация след 20.07.2009 г. в собствения му счетоводен архив. Съгласно чл.303,ал.1,т.1 ГПК страната може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да имат характера на новооткрити по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, представените доказателства следва да не са били известни на молителя при разглеждане на спора по същество или ако са били известни да не е бил в състояние да се снабди с тях за да ги представи пред този съд, въпреки положената дължима грижа за добро водене на делото, т.е. непредставянето им да е в резултат на обективна невъзможност, а не на процесуална небрежност. Не е ново доказателство това, което е било държано от страната, но тя не е проявила грижа за своевременното му издирване в своята документация и представяне по делото. За основателността на молбата е необходимо тази невъзможност за попълване на делото с доказателствен материал да е обективна, а не отмяната да се използува, като средство за поправяне на грешките или небрежността на страната. Незнанието или непредставянето на писмените доказателства следва да се дължи на обективни причини, а не на липсата на нормално дължимата грижа на заинтересованата страна. Представеното доказателство не е и от съществено значение за изхода на делото, тъй като с този вътрешен документ в рамките на предприятието на една от страните и който не е манифестиран, сега не може да се опровергае приетото от съда признаване на вземането от същата страна-длъжник /във връзка с прекъсване на погасителната давност/, изразено в нейни писма до другата страна и трети лица, които писмени доказателства са обсъдени в атакуваното решение, чиято отмяна се иска. По изложените съображения, не са налице основанията за отмяна посочени в чл.303,ал.1,т.1 ГПК и затова молбата, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение със законните последици на основание чл.78,ал.8 ГПК. Водим от горното и на основание чл.307,ал.2 ГПК, ВКС-І т.о. Р Е Ш И : О. без уважение молбата на. Л. П. АД-П. за отмяна на основание чл.30,ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 533/13.11.2008 г. по гр.д. № 1097/2007 г. на Пловдивски АС. Осъжда. Л. П. АД-П. да заплати на ГД Г. въздухоплавателна администрация-София сумата 8 448 лв. адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: