Р Е Ш Е Н И Е № 376 София 18.10.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1410 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Я. Х. К. от [населено място] чрез пълномощник адв.В. Ч. от АК-В. обжалва решение № 543 от 23.12.10г., поправено с решение № 189 от 18.04.11г,постановени по в.гр.дело № 697/10г.на Окръжен съд – Враца в частта,с която е отменено решение № 527 от 29.06.10г. по гр.дело № 550/10г.на Районен съд- Враца за разликата над 9600 лв до 24 000 лв обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот за периода от 7.08.09г.до 7.02.10г. и в отменената част искът е отхвърлен. С определение № 458 от 12.04.12г.на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание задължителното тълкуване в ТР № 1 /2010г.на ОСГТК,че при съществуваща вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо,Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.Поддържа се,че страните по делото са придобили процесния имот в условията на съсобственост при равни права като физически лица,а обстоятелството, че ищецът не е регистриран като търговец не обосновава извода,че не следва да получава съответната част от добивите от вещта.Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и искът да се уважи за разликата над 11 000 лв до предявения размер от 24 000 лв. Ответникът по касационната жалба В. И. К. не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като извърши проверка за допустимост на обжалвания съдебен акт,приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че още към момента на придобиването му процесният имот е с търговско предназначение /кафе-аператив/,впоследствие преустроен от страните в „Гостилница със стаи за персонал”.Обектът се е ползвал за упражняване на търговска дейност,като качество на търговец имал само ответника В. К.,чрез фирмата на който се извършвала дейността.До м.юни 2009г.страните са осъществявали съвместно тази търговска дейност,като са си поделяли месечната печалба,а след това ответникът се е противопоставил и е престанал да дава суми от реализираната печалба на ищеца.В резултат на поведението на ответника ищецът е бил лишен от правото да ползва имота,съответстваща на неговите права.Направен е извод,че са налице предпоставките на чл.31 ал.2 ЗС за успешното провеждане на иска.Въззивният съд е определил размера на дължимото обезщетение на база следващия се пазарен наем за обекти от такъв характер,а не съобразно реализираната печалба от търговска дейност,както се претендира,тъй като ищецът няма качеството на търговец,упражняващ дейността съвместно с търговската фирма на ответника. При проверката за допустимост на въззивното решение в обжалваната му част настоящият съдебен състав намира,че същото е недопустимо поради това,че съдът е разгледал иска на непредявено основание и неправилно го е квалифицирал по чл.31 ал.2 ЗС.Определянето на правното основание на предявения иск е дейност на съда по приложението на закона и се извършва въз основа на фактическите твърдения и съдържанието на петитума на исковата молба,без да е обвързан от посоченото от ищеца правно основание.В случая в исковата молба се твърди и в хода на делото се установява,че страните са съсобственици при равни права на поземлен имот в [населено място] ведно с построената в него сграда-търговски обект.Ищецът е заявил,че от въвеждането му в експлоатация на 5.12.2006г. до средата на 2009г. заедно с ответника са осъществявали търговска дейност чрез собствения му [фирма],като се редували при работата в обекта и са делили по равно приходите и разходите,свързани с дейността му.За процесния период,през което ответникът е ползвал лично цялата обща вещ за търговска дейност, ищецът претендира обезщетение за ползите, от които е лишен като част от реализираната печалба на обекта.От изложените обстоятелства,на които ищецът основава претенцията си за защита следва извода,че предявеният иск се основава на разпоредбата на чл.357 ЗЗД,т.е.отношенията между страните следва да се уреждат от правилата на договора за дружество.За доказване сключването на договор за дружество по чл.357 ЗЗД не е необходимо спазване на писмена форма,но следва да се установи по несъмнен начин съгласието на страните по делото да обединят своята дейност за постигане на обща стопанска цел,както и участието им в нея,за да се породят и съответните права и задължения на съдружниците. По изложените съображения настоящият състав приема,че на основание чл.293 ал.4 вр.с чл.270 ал.3 ГПК следва да обезсили решението в обжалваната му част и да върне делото на въззивния съд за произнасяне по предявения иск.В необжалваната част,с която искът е уважен макар и с неправилна квалификация, решението е влязло в сила.При новото разглеждане на делото, при определяне на припадащата се част от печалбата, съдът следва да съобрази присъдената сума с влязлото в сила решение в размер на 9 600 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 505 от 23.12.10г.,поправено с решение № 189 от 18.04.11г.,постановени по в. гр.дело № 697/10г.на Окръжен съд – Враца в частта,с която е отменено решение № 527 от 29.06.10г. по гр.дело № 550/10г.на Районен съд- Враца за разликата над 9600 лв до 24 000 лв обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот за периода от 7.08.09г.до 7.02.10г. и в отменената част искът е отхвърлен. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.